Решение № 117 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2022 г.

Решение № 117 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 73 ЗЧСИ. Обжалвано е решение от 25.06.2021 г. на ДК на КЧСИ по дис. д. № 19/2020 г., с което е наложено наказание на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ на ЧСИ П. И., рег. № 821 глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 441, ал. 2 ГПК по изп. д. № 1784/2016 г. Жалбоподателят ЧСИ П. Стафанов И., поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено. Жалбоподателят- Министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено и да бъде наложено наказание глоба над средния размер на частния съдебен изпълнител. Камарата на частните съдебни изпълнители, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: Образувано е дисциплинарно производство по искане на Министъра на правосъдиeто с изх. № 94-С-71/14.08.2020 г. за за нарушение на чл. 441, ал. 2 ГПК по изп. д. № 1784/2016 г., тъй като ЧСИ П. И. е налагал обезпечения, които по своята стойност са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело. ДК при КЧСИ е приела за установено, че изпълнителното производство е образувано по молба от Р. Н. - майка и законен представител на взискателя З. С. Л., въз основа на изпълнителен лист от 13.10.2016 г. по гр. д. № 409/2016 г. на РС Пловдив, с решение по което С. Л. е осъден да заплаща по 130 лева месечна издръжка на детето си. Установено е, че на 15.12.2016 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение, в която е посочено, че че са наложени възбрани на четири имота, запорирани са четири автомобила, от които един товарен и е насрочен опис на движими вещи на 12.01.2017 г. Констатирано е плащане на издръжката до 01.09.2017 г. Установено е, че след многократни молби от страна на длъжника, с искане да се посочи точно размера на дълга, със справка от 08.07.2019 г. му е указано че задължението е 2138, 60 лева, а таксите към ЧСИ са нараснали от 1188, 10 на 1441, 57 лева. Констатирано е, че на 22.07.2019 г. с молба от пълномощника на длъжника, с твърдение за несъразмерност на задължението с възбраненото и запорирано имущество, е поискана оценителна експертиза на възбраненото и запорирано имущество, за която след указания на ЧСИ е внесена такса от 372 лева. Установено е, че на 26.08.2019 г. е предоставен изпълнителен лист за увеличена издръжка, считано от 17.04.2019 г. От изготвената експертиза от 18.09.2019 г. се установява, че към този момент дълга е в размер на 1261, 16 лева, а дължимите такси са 628, 76 лева и при тези данни на 20.09.2019 г. се налага възбрана и на пети имот- дворно място със масивна жилищна сграда и други постройки. От постъпило становище от вещо лице на 07.10.2019 г., по искане на длъжника, се установява, че възбранените четири имота са на стойност 68000 лева, на последният – пети е 110 000 лева, а товарният автомобил е на стойност 3000 лева, при дълг към 07.10.2019 г. от 1 261 лева. С постановление от 24.10.2019 г., след молба на пълномощника на длъжника от 21.10.2019 г., ЧСИ прекратява производството по отношение на три от първоначално възбранените имот и по отношение на три бракувани автомобила, но не и срещу товарния автомобил, за който е насрочил публична продан, която не се е състояла поради непостъпване на наддавателни предложения. Така обезпечението остава в размер на 113 000 лева при дълг от 1261 лева. При така установените обстоятелства ДК при ЧСК е приела за установено, че е налице несъразмерност на наложените обезпечителни и изпълнителни мерки. При това множеството изпълнителни действия, извършени от ЧСИ са били съпроводени и с заплащане на допълнителни такси и разноски, увеличаващи значително дълга. Длъжникът не се е укривал и е извършвал периодични плащания. При тези данни ДК при КЧСИ е е наложила наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 441, ал. 2 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че решението на дисциплинарната комисия на КЧСИ е правилно и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ. От събраните по делото доказателства се установява, че е извършено нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 441, ал. 2 ГПК е налице незаконосъобразно принудително изпълнение когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело, какъвто е конкретния случай. Определеното от ДК на КЧСИ наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ глоба в размер на 2000 лева е съответно на вида и тежестта на нарушенията и не е явно несправедливо. Характерът на нарушението обоснова извод, че като частен съдебен изпълнител за периода на проверката жалбоподателят е игнорирал основно законово изискване за съразмерност на наложеното обезпечение с размера на задължението по изпълнителното дело, за да не бъдат увреждани правата и на длъжника. При спазването на принципите на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението не се налага определянето на по-тежко по размер дисциплинарно наказание, а наложената дисциплинарна санкция е правилно определена от ДК на КЧСИ в обжалваното решение. Наказанието е съответно на основната цел на дисциплинарното производство и на необходимостта да се въздейства така, че занапред ЧСИ П. И., при изпълнение на възложената му от държавата публичноправна функция по принудително удовлетворяване на частноправни вземания, да спазва изискванията на закона и да не допуска нарушения. С оглед изхода по спора на двамата жалбоподатели не се дължат разноски за производството пред настоящата инстанция, а такива се дължат на основание чл. 78, ал. 8 ГПК само на КЧСИ в размер на по 100 лева от всеки един от жалбоподателите. Предвид изложените съображения, съдът