Решение № 14913 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13973/2010 г.

Решение № 14913 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13973/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Стойо Иванов Ковачев, гр. Ловеч, ул. "Акад. А. Иширков" № 5 срещу решение № 229 от 14.10.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация.

С обжалваното решение Комисията установила, че спрямо Стойо Иванов Ковачев не е извършено нарушение на Закона за защита от дискриминация по признак "лично положение" от страна на директора на Средно общообразователно училище "Тодор Кирков" - Симеон Грозданов Колев, и оставила без уважение жалбата на Ковачев.

Жалбоподателят счита обжалваното решение на Комисията за защита от дискриминация за неправилно, постановено в противоречие с материалноправни разпоредби - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Комисията неправилно кредитирала доказателствата, представени от жалбоподателя, и доказващи дискриминация. Не отчела, че всеки, с когото той комуникира е подложен на натиск от страна на директора, поради което бил помолен от колегите си да ги избягва. Не отчела, че три години получавал най-ниската заплата, което не съответствало на резултатите на неговите ученици, както и че директорът не му разрешил ползването на целия размер на полагаемия платен отпуск. Сочи, че проверките на регионалния инспекторат по образованието, правени по негов сигнал, били формални, а твърдението, че директорът не е наказван - неправилно. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по жалбата - Комисията за защита от дискриминация, счита същата за неоснователна. Комисията установила действително влошени отношения между жалбоподателя и директора на училището, но доказателствата по преписката не обосноват като причина за по-лошото третиране някой от защитените признаци. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - директорът на Средно общообразователно училище "Тодор Кирков", Симеон Грозданов Колев, счита жалбата за неоснователна. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Жалбоподателят не доказал наличието на факти, установяващи дискриминационно третиране. Твърденията за дискриминация по отношение на трудовото възнаграждение е неоснователно, тъй като жалбоподателят отказал да подпише допълнителните споразумения за увеличава на трудовото му възнаграждение. Счита за правилни изводите на Комисията, че труда на жалбоподателя не е равностоен с труда на сравняваните лица, че на него са предоставени равни възможности за професионална квалификация, както и че му е предлагано увеличение на трудовото възнаграждение, което той отказал. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Заинтересованата страна се представлява от адв. Цветелина Костадинова.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.

За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна:

Производството пред Комисията започнало по жалба на Стойо Ковачев с твърдения за дискриминационно третиране спрямо пет учители, които преподават предмети, различни от преподавания от него, и спрямо счетоводителя на училището от страна на директора - Симеон Колев, обективирано в определено по-ниско трудово възнаграждение, лишаване от възможност за професионално развитие, намаляване на норматива учебни часове, непредоставяне на преподаването по предмет "Човекът и природата", както и непредоставянето на преподаване по свободно и задължително избираем предмет. Комисията, въз основа на събраните по преписката доказателства - обяснения на жалбоподателя и представени от него писмени доказателства, такива, представени от директора, както и негови обяснения и обясненията на свидетелите Светла Райнова, Полина Китайска, Таня Тачкова и Хилда Гекова установила от фактическа страна следното:

1. Въз основа на трудов договор № 00090 от 30.08.1990 г. жалбоподателят бил назначен на длъжност учител по биология и втора специалност химия в Средно общообразователно училище "Тодор Кирков", а Симеон Колев изпълнявал длъжността директор на същото от седемнадесет години. Отношенията между двамата за целия този период никога не били добри.

1. Жалбоподателят притежава удостоверения за завършени обучения "Методика на обучението по безопасност на движението по пътищата - V-VIII клас", "Практически подходи при осъществяване на модулно обучение туризъм", "Базови и специфични компютърни умения на учители", "Компютърна грамотност", както и сертификат за участие в семинар "Сексуално и репродуктивно здравно образование".

1. Със заповед № 67 от 13.12.2006 г. на Ковачев било наложено наказание "предупреждение за уволнение", поради уронване достойнството на ученик в час.

1. От 01.07.2008 г. Ковачев получавал най-ниското основно месечно възнаграждение от учителите в училището. Той подал жалба до регионалния инспекторат по образованието, вх. № ПД-05-54 от 16.09.2008 г., по която в училището била извършена проверка относно определянето на основната месечна заплата на жалбоподателя. Проверката установила, че заплатата била определена правилно, в съответствие с нормативните разпоредби.

1. Изготвените допълнителни споразумения № 148 от 21.07.2008 г., № 68 от 20.11.2008 г. и № 103 от 27.05.2009 г. за промяна на трудовия договор на жалбоподателя в частта досежно определеното му трудово възнаграждение - за увеличение на същото, не били подписани от Ковачев и този факт е надлежно документиран.

1. Със заповеди № 32 от 14.10.2008 г. и № 119 от 15.12.2008 г. на директора на училището на Ковачев било определено трудово възнаграждение с определено повишение, а с допълнително споразумение № 19 от 16.09.2009 г. възнаграждението било редуцирано - на 281 лв., поради намаляване на обема на паралелките през учебната 2009/2010 г. Допълнително споразумение № 19 било подписано от жалбоподателя.

1. През учебната 2009/2010 г. предметът "Човекът и природата" бил преподаван от Надка Кутровска и от Цветислава Българянова. Надка Кутровска има завършено висше образование със специалност "химия", втора специалност "физика", полувисше образование по биология, химия и рисуване, както и курс на обучение по новото учебно съдържание по "Човекът и природата" - удостоверение № 001491 от 15.11.2007 г. Цветислава Българянова има завършено висше образование със специалност "физика", втора специалност "математика", завършени обучения "Базови и специфични компютърни умения на учители", "Компютърна грамотност", "Работа с РС - второ ниво", "методика на обучението по безопасност на движението по пътищата - V-VIII клас", "Практически подходи при осъществяване на модулно обучение туризъм" и притежава втора професионално квалификационна степен, удостоверение № 15385 от 01.10.1997 г. на Департамента за информация и усъвършенстване на учители на Софийския университет "Климент Охридски".

1. В училището нямало организирани часове по свободно или задължително избираем предмет биология и по предмет сексуално и репродуктивно здравно образование.

1. Със заповед № 367 от 15.09.2010 г. трудовото правоотношение на жалбоподателя било прекратено.

Въз основа на така установените факти Комисията приела от правна страна, че Ковачев не представил убедителни доказателства, съгласно чл. 9 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), въз основа на които да се направи извод за нарушение на закона. Комисията приела, че труда на жалбоподателя не е равностоен с труда на учителите Татяна Тачкова, Надка Кутровска, Невенка Алексиева, Валентин Стойчев, Енислава Койчева и Станислава Йорданова, тъй като те са учители по други предмети и не е налице обективна база за сравнение. Приела, че размера на трудовото възнаграждение на Ковачев бил определен в съответствие с чл. 8, ал. 4, т. 4.2. от Вътрешните правила за работната заплата. Приела, че при определяне на учителите, преподаващи предмета "Човекът и природата", директорът не третирал неравноправно Ковачев, както и че не възпрепятствал професионалното му развитие с оглед на представените сертификати. Намаляването на трудовото възнаграждение на Ковачев било извършено при изпълнение на законовите задължения на директора да защити личното достойнство на ученик, а разпределението на часовете по свободно избираемите и задължителни предмети било направено съобразно интересите на учениците. Въз основа на така приетото от правна страна Комисията направила извод, че спрямо Ковачев не е извършена дискриминация по чл. 4, ал. 2 и 3 и по чл. 5 ЗЗД на основата на признак "лично положение" от страна на Симеон Колев. Решението е подписано с особено мнение на член от състава на Комисията. В особеното мнение се твърди наличие на дискриминация, тъй като съзнателно директорът на училището използвал намаляващия брой на учениците, за да освободи Ковачев. Освобождаването му от длъжност в периода на произнасяне на Комисията и при отчитане на факта, че на Ковачев остават четири години до придобиване на право на пенсия е форма на тормоз и преследване. В особеното мнение не се сочи защитения признак, на основата на който е извършена дискриминация.

Пред съда жалбоподателят представя собственоръчно изготвен списък с имена на ученици и оценки по отделни предмети и списък на ученици, успешно положилите държавни зрелостни изпити, неоформен с подпис и печат на надлежните длъжностни лица, за който твърди, че представя резултатите от държавен зрелостен изпит от м. май, 2010 г. От заинтересованата страна е представено решение № 31 от 24.01.2011 г. на Ловешкият районен съд, с което исканията на Стойо Ковачев за признаване на незаконността на уволнението, възстановяване на длъжността и присъждане на съответното обезщетения са отхвърлени като неоснователни.

При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита жалбата на Стойо Ковачев за неоснователна по следните съображения:

По делото няма спор за факти. Безспорно е, че Стойо Ковачев бил учител в Средното общообразователно училище "Тодор Кирков" от 30.08.1990 г. до 15.09.2010 г. Безспорно е, че в същия период директор бил Симеон Колев, както и че в целия период отношенията между двамата не били добри. Безспорно е, че Ковачев бил наказан с "предупреждение за уволнение" за уронване достойнството на ученик, както и че от 21.07.2008 г. получавал най-ниската заплата за учител. Безспорно е също, че не подписал представените му допълнителни споразумения за увеличаване на трудовото възнаграждение, както и че не му било предоставено преподаването по предмета "Човекът и природата" и часове по свободно избираеми и задължителни предмети. Безспорно е, че на 15.09.2010 г. трудовото му правоотношение било прекратено. Спорът по делото е досежно приложението на материалния закон.

С диспозитива на оспореното решение Комисията приела, че няма каквото и да е нарушение на Закона за защита от дискриминация, т. е. не е осъществена нито една от формите на дискриминация. За да е налице нарушение на Закона за защита от дискриминация е необходимо фактическите действия по твърдяното третиране да се субсумират под хипотезата на правните норми, регламентиращи съответната форма на дискриминация - пряка, непряка, тормоз. Фактическият състав на всяка от формите на дискриминация има своя специфичен комплекс от юридически факти, чието доказване установява дискриминационното третиране. Общото между тях е, че съставляват нарушение на принципа на равенство на основата на някой от защитените признаци. Т. е., за да е съставомерно по смисъла на антидискриминационния закон нарушението на принципа на равенство трябва да е да е обусловено, да е в причинна връзка (независимо от наличието и на други) с някой от защитените признаци. Само тогава неравенството попада в обхвата на закона и ползва неговата закрила.

В случая от доказателствата по делото е видно, че Ковачев имал най-ниското трудово възнаграждение в сравнение с другите учители в училището, не водел свободно избираем или задължителен предмет за разлика от някои от учителите, не преподавал предмета "Човекът и природата", за разлика от двама от учителите. Т. е. обективно той се намирал в различно от другите учители положение. Жалбоподателят не твърди и не ангажира каквито и да било доказателства, че това положение е с оглед наличието на някой от защитените признаци. Разбира се той не е длъжен да формулира точно защитения признак, а и Комисията не е обвързана от неговото твърдение, но той е този, който следва да представи доказателства, които правят възможен извода за дискриминация, т. е. за неравно третиране на основата на защитен признак. Твърдението на Ковачев, че се чувства неравно третиран спрямо пет, поименно изброени учители по история, химия, философия, изобразително изкуство и английски език, както и спрямо счетоводителя на училището, т. е. твърдение за пряка дискриминация, не може само по себе си да обоснове съдържанието на защитен признак. Жалбоподателят не само не е ангажирал доказателства, които да позволят да се отговори на основния въпрос - защо се счита неравно третиран? Нещо повече, той дори не твърди защо се счита дискриминиран - защото има определен произход, народност, пол, семейно или имотно състояние, защото има определено лично или обществено положение или просто защото е той и защото отношенията му с директора на училището в продължение на близо двадесет години "никога не са били добри". В случая не става въпрос за пълно и главно доказване, а за непълно доказване, което да даде възможност да се установи предположение за осъществено неравно третиране на основата на защитен признак. Такова жалбоподателят не извършил. Това, само по себе си е достатъчно основание да се отхвърли жалбата му, т. е. да се приеме за законосъобразен извода на Комисията, че не е налице дискриминация.

Комисията, въпреки липсата на индиция за защитен признак приела, че твърденията на жалбоподателя са за нарушение на принципа на равенство на основата на признака "лично положение". Законодателят не е дал легално определение на защитения признак "лично положение". За разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона. От фактите по делото не е видно, а и Симеон Колев не признава значим за личността на Ковачев белег да е обусловил различното третиране. Твърдението на Ковачев, че се чувства неравно третиран спрямо пет учители, които преподават предмети, различни от преподавания от него, както и спрямо счетоводителя на училището не може само по себе си да обоснове същностен за неговата личност белег, който го отличава от тях и който би могъл да бъде съдържание на защитения признак "лично положение". Предметът, по който даден учител преподава не може по какъвто и да е начин да се впише в съдържанието на признака "лично положение". Самата личност на жалбоподателя също не може да се идентифицира със съдържанието на признака "лично положение". Комисията в решението си не е формулирала каквото и да било съдържание на приетия от нея защитен признак "лично положение". Неустановяването на съдържанието на твърдяния защитен признак "лично положение" само по себе си е незаконосъобразност на акта, тъй като не дава възможност на съда да извърши контрол за законосъобразност на извода на Комисията досежно основен елемент от фактическия състав на дискриминацията. Тази незаконосъобразност обаче, с оглед на изложеното по-горе, не се е отразила на законосъобразността на крайния извод относно липсата на дискриминация.

Липсата на доказателства за наличието на защитен признак, носител на който да е жалбоподателя, лишават всяка една от формите на дискриминация - пряка, непряка, тормоз, от съществен елемент на фактическия им състав. Няма как да се отговори на основния за пряката дискриминация въпрос щеше ли да бъде неравно третиран жалбоподателя, ако не беше носител на защитен признак, при положение, че не се знае носител на какъв защитен признак е той. Няма как да се отговори на основния за непряката дискриминация въпрос налице ли е несъразмерно засягане в резултат на еднаквото третиране, обусловено от защитен признак, щом не се знае кой е защитения признак. Няма как да се отговори и на основния за тормоза въпрос накърнява ли достойнството на жалбоподателя и създава ли враждебна за него среда поведението на директора на основата на защитен признак, без да се знае жалбоподателят с кой защитен признак се идентифицира. Безспорно налице е различно третиране, но не всяко различно третиране е дискриминация, а само това, което е обусловено от защитен признак. Липсата на доказателства за защитен признак, носител на който да е жалбоподателя, е липса на елемент от фактическия състав на дискриминацията и това прави законосъобразен извода на Комисията за липса на дискриминация.

Видно от изложеното твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни. При извършената служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същият е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на Закона за защита от дискриминация, поради което оспорването на Стойо Ковачев следва да бъде отхвърлено.

С оглед на изхода от оспорването, направеното от ответника и от заинтересованата страна искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 и чл. 144 във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на страните направените по делото разноски. На ответника жалбоподателят дължи адвокатско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. На заинтересованата страна жалбоподателят дължи реално правените разноски. Същите, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 0184549 от 09.09.2011 г., са в размер на 700 лв. договорено и реално платено адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което съдът следва да ги присъди в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд