Решение № 16012 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8177/2009 г.

Решение № 16012 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8177/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на Глава десета, раздел първи чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Елена Ангелова Стоянова против заповед № РД-46-507 от 16.04.2009 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на наследниците на Ангел Вангелов Кехайов, за земеделски земи, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция обн. в ДВ бр. 87/1964 г. В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. По изложените доводи оспорващата страна прави искане за отмяна на заповедта. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, юрк. Цончовска, с представено по делото писмено становище, мотивира доводи за неоснователност на жалбата. По тези съображения прави искане за потвърждаване на оспорената заповед. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваната заповед Министърът на земеделието и храните е отказал на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ обезщетение за наследниците на Ангел Вангелов Кехайов, б. ж. на с. Константиново, община Камено, област Бургас, тъй като в приложените към заявлението архивни документи - "клетвена декларация", няма описани земеделски земи, които се обезщетяват по този ред. От фактическа страна по делото е установено следното: С молба вх. № АО-453 от 10.05.2007 г. Елена Ангелова Стоянова е заявила правото си на обезщетение по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ за имоти на нейния наследодател Ангел Вангелов Ангелов(Кехайов), намиращи се в с. Ново село, околия Серска - Беломорска Тракия. Към молбата е приложила архивен документ - клетвена декларация, лист № 166, архивна единица № 24, фонд 1427к на ЦДА. В приложената клетвена декларация, съдържаща опис на неликвидираните имущества са описани само движими вещи, но не и недвижими имоти в това число и земеделски земи. За удостоверяване на правото си на обезщетяване заявителката е представила протокол от 05.05.1944 г. за снабдяване на наследодателя и със земя и сгради по силата Наредбата за земеделско-стопанско заселване в Беломорието, одобрена с I-во, ПМС от 07.10.1941 г. Описаните в този протокол недвижими имоти, в това число и земеделски земи са идентични с тези описани в заявлението за признаване на правото на обезщетяване. Приложена е и декларация на заселника Ангел Вангелов Ангелов(Кехайов), в която отново в таблици IV и V не са описани притежавани преди изселването недвижими имоти - покрити и земеделски земи. При тази фактическа установеност по делото, настоящият състав счете, че оспорената заповед е законосъобразна. Съгласно чл. 10в, ал. 1 т. 2 от ЗСПЗЗ изселилите се през периода 1913 - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Лица, неполучили облигации са тези по § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и това са български граждани, или техни наследници, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо - гръцка смесена комисия по спогодбата Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив и лицата, чиито имоти не фигурират в посочения опис се считат за получили облигации и нямат право на обезщетение. В разпоредбата на § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ са предвидени три кумулативни изисквания за обезщетение: имотите да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис"; да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или техни пълномощници до сключването на спогодбата (ДВ, бр. 87/1964 г.) и да са били изоставени от правоимащите поради каквато и да е причина на гръцка територия. Видно от представените документи по административната преписка всички те са от опис № 2, архивен фонд 1427к на Централен държавен архив, съгласно заверката на гърба на всеки документите. При тези данни следва да се приеме, че наследниците на Ангел Вангелов Ангелов не са правоимащи лица по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като от приложените архивни документи не може да се направи извод, че техния наследодател е притежавал земеделски земи, които са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция обн. в ДВ, бр. 87/1964 г. Неотносими към заявеното право са доказателствата за обратно заселване на наследодателя на жалбоподателката в с. Ново село, околия Серска по силата на Наредбата за земеделско-стопанско заселване в Беломорието, одобрена с I-во, ПМС от 07.10.1941 г. Съобразно § 3 от цитираната наредба при заселване в Беломорието е предвидено оземляване и снабдяване с жилища на заселниците при привилегировани условия, но не безвъзмездно. При това положение не може да се приеме, че описаните имоти, с които е бил оземлен наследодателя на жалбоподателката като заселник в Беломорска Тракия, подлежат на обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. С оглед цялостната преценка за законосъобразност на обжалвания акт се констатира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и има необходимото съдържание. При преценката за съответствие с материалния закон и спазване на административнопроизводствените правила нарушения не се констатират. При изложените съображения настоящият състав прие, че оспорения административен акт не страда от пороците релевирани от жалбоподателката, поради което оспорването като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение