Решение № 209 от 27.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 92/2014 г.

Решение № 209 от 27.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 92/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е образувано по молба с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. първо ГПК, подадена от [фирма], за отмяна на издадени от ЧСИ В. А., с рег. № 821 на КЧСИ Постановления за възлагане на недвижими имоти, находящи се в Пловдивска област, по изпълнително дело № 400/2012 г., съответно: Постановление за възлагане на недвижими имоти, с идентификатори 78080.83.40, 78080.83.41 и 78080.83.11, находящи се в [населено място], в полза на [фирма], влязло в сила на 08.05.2013 г.; Постановление за възлагане на недвижим имот с идентификатор 78080.88.20, находящ се също в [населено място], в полза на [фирма], влязло в сила на 15.05.2013 г. и Постановление за възлагане на недвижим имот с идентификатор 03839.37.24,находящ се в [населено място], в полза на Д. И. Д., влязло в сила на 06.07.2013 г. Молителят, с качество на ипотекарен кредитор по отношение възложените имоти / по силата на нот. акт № 76, том II, нот. дело № 271/2008 г. на Нотариус С. З., рег. № 179 на НК /, твърди че му е нарушено правото да контролира законосъобразността на осъществяваните от частния съдебен изпълнител действия по осъществяване на публичната продан на имотите, с оглед неуведомяването му, съгласно чл. 501, ал. 1 от ГПК за насрочването на описа на недвижимите имоти, както и за насрочването на проданта, вкл. но не само правото му да участва в самата продан, съгласно чл. 501, ал. 2 вр. с чл. 494 - 495 ГПК. Ответните страни - [фирма] / длъжник / и дружествата на които са възложени имотите - не вземат становище, изключая [фирма], оспорващо молбата за отмяна като недопустима, евентуално неоснователна. [фирма] оспорва твърдението за неуведомяване на молителя за насрочването на описа и проданта, осъществила се в периода 02.03.2013 г. - 02.04.2013 г. [фирма] твърди, че с оглед снабдяването му, последващо образуването на изп. дело № 400/2012 г., но преди насрочването на публичната продан, с 2 изпълнителни листа по реда на заповедното производство срещу длъжника [фирма] - от 23.10.2012 г. и 13.11.2012 г., [фирма] е можело да встъпи в качеството на присъединен взискател в изпълнителното производство, но не го е сторило, очевидно намирайки че по този начин би гарантирало правата си . Независимо от качеството му на " присъединен взискател по право " / чл. 459, ал. 1 ГПК /, ипотекарният кредитор, по мнение на ответната страна, следва да заяви изрично волята си за участие в изпълнителното производство - с нарочна молба, респ. нарочен акт на съдебния изпълнител за конституирането му в същото, каквито няма. Липсата на изрична разпоредба за необходимостта от такова конституиране, страната намира преодолима с прилагане по аналогия в изпълнителното производство, нормата на чл. 26, ал. 1 ГПК от Част I "Общи правила" на ГПК. С оглед това се оспорва процесуалноправната легитимация на молителя и оттук допустимостта на молбата за отмяна, предвид липса на качество - страна в изпълнителното производство. Идентични съображения са заявени и в становището на ЧСИ В. А.: по силата на присъединяването си като взискател по право, ипотекарният кредитор не става директно страна в изпълнителното производство, а чл. 501, ал. 1 ГПК обезпечава единствено привилегията му да участва в разпределението по чл. 460 ГПК, поради което исканата отмяна е недопустима, евентуално молбата за отмяна - неоснователна. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, по допустимостта на молбата, с оглед тук изложените съображения на ответните страни /извън вече обсъдените в определението по чл. 307 ГПК, вкл. относно спазване срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК/, както и за да се произнесе по основателността на молбата за отмяна, съобрази следното: Молителят [фирма] е ипотекарен кредитор на длъжника [фирма], в обезпечаване вземане на който по договор от 25.03.2008 г. за банков кредит в размер на 950 000 евро, е учредена ипотека върху собствените на дружеството- кредитополучател недвижими имоти - обект на публичната продан. Макар да е уведомена за изпълнителното дело, образувано за събиране вземания на други взискатели, част от които участвали като наддавачи, на които са възложени имотите - [фирма] и [фирма], видно от получено запорно съобщение изх. № 6268/18.07.2012 г., банката не се е присъединила като взискател, по реда на чл. 456, ал. 2 ГПК, независимо от последващото си снабдяване с изпълнителен титул срещу длъжника - изпълнителни листи от 23.10.2012 г. и 13.11.2012 г. Въз основа на тях е образувано от молителя друго изпълнително дело № 121/2012 г. на ЧСИ П. И., рег. № 821 КЧСИ. По изп. дело № 400/2012 г. е осъществена първоначална продан в периода 21.11.2012 - 21.12.2012 г., обявена за нестанала, с протокол на ЧСИ от 27.12.2012 г., на основание чл. 492, ал. 1 ГПК. В нея имотите са обявени с високи начални цени, по реда на описване в § първи на решението, съответно - 135 000 лв., 101 250 лв., 112 500 лв., 119 250 лв. и 48 000 лева, съставляващи 75 % от установени от вещо лице пазарни цени, съответно - 180 000 лв., 135 000 лв., 150 000 лв., 159 000 лв. и 64 000 лева. Поради незаявено от взискателя, в срока по чл. 494, ал. 1 ГПК, желание за извършване на нова публична продан, с Разпореждане от 08.01.2013 г. ЧСИ е освободил имотите от изпълнение. Без значение е, че такова разпореждане, както и вдигане възбраните, следващо освобождаването, не се установи в кориците на изпълнителното дело, доколкото в практиката се приема, че и да би последвало обсовождаване на имоти, няма пречка по молба на взискател, извън срока по чл. 494, ал. 1 ГПК, да се пристъпи към нова публична продан, но в хипотезата на чл. 494, ал. 2 ГПК - при начална цена, определима от началната цена на първата продан. С такава молба взискателят е оспорил приложените при първата продан пазарни цени, изхождайки от характеристиките на имотите като земеделска земя, и поискал определянето на нови начални цени. Характеристиката на имотите е неустановима от приложеното изпълнително дело, вкл. доклада на вещото лице, представен само в титулна и финална част, по определяне оценките. Процесната публична продан се е реализирала се не като нова продан по реда на чл. 494, ал. 2 ГПК и при условието за начална цена - 80 % от вече обявената начална цена на първата публична продан, а като първа продан, с определени от самия ЧСИ нови начални цени, в десетки пъти по-ниски от първоначалните, съответно и по реда, по който имотите са посочени в § 1 - 3342 лв., 3342 лв., 3 714 лв., 3 934 лв. и 2 389 лева. Новата първа публична продан е проведена в периода 02.03.2013 -02.04.2013 г., като в същата са направени 81 наддавателни предложения, преимуществено от взискателите, обявени за купувачи. Всеки от тях е направил повече от едно наддавателно предложение / най-вече [фирма] - до 9 предложения за един имот/, в диапазон от размери, изключително близки до новите начални цени, до размери, значително приближаващи се, по-скоро близки до първоначално определените високи начални цени. С протоколите за обявяване на купувачи от проданта, с оглед направените наддавателни предложения, са обявени за купувачи ответните страни, при достигнати цени, в преждеупоменатата поредност на имотите - 111 035,40 лв., 104 000 лв., 104 742,80 лв., 104 786,80 лв. и 123 456 лева. Предвид последвало оттегляне на направени наддавателни предложения, до размера на най-малкото от съответния взискател, имотите са възложени, в крайна сметка, за цени, съответно: 3 334 лв., 3 342 лв., 3 714 лв., 3 934 лв. и 9 584 лева. С неплащането на високите цени по протоколите за обявяване на купувач, съставляващо отказ по смисъла на чл. 493, ал. 1 ГПК, задатъците на неплатилия купувач отиват за удовлетворяване на взискателите, което тук, предвид приложението на чл. 489, ал. 3 ГПК, очевидно не се е случило, за което, както и за множеството наддавателни предложения, са способствали ниските начални цени. Уведомяването на молителя за насрочване на описа и оценка на имотите - на 09.10.2012 г., се твърди извършено по пощата, като се представя обратна разписка за връчване на 06.08.2012 г., чрез лице Ч., на пощенска пратка, съдържаща две писма, индивидуализирани с изходящ номер на ЧСИ В. А., съответно - № 6763 / съобщението за насрочване на описа / и № 6776. Молителят не оспорва факта на получаване чрез вписаното лице, нито датата на получаването, но твърди, че съответната пратка не е съдържала писмо № 6763/02.08.2012 г. Процесуалният представител на молителя твърди, че изпращането на писмо изх. № 6776, съдържащо питане за обстоятелства, по които [фирма] вече е дало отговор / изх. № 55589 от 26.07.2012 г. /, по предходно писмо на ЧСИ / изх. № 6268/18.07.2012 г. /, действително дублиращо се в отправеното до банката питане с писмо изх. № 6776/02.08.2012 г., е обслужвало единствено целта да се създаде документ, удостоверяващ получаването на съобщение и за описа, без същото реално да е било изпратено, доколкото лявото най-горно каре от известието - обратна разписка се попълвало от самия подател. Изхождайки от неоспорения от молителя подпис на негов служител, в удостоверяване получаването и на писмо № 6763 / за насрочване на описа /, съдът е отказал на молителя допускане на експертиза, която въз основа на данни от собствената му система за входиране на получени документи, да установи дали и на съответната дата е получено и писмо с такава индивидуализация. Доказване истинността на документа в тази му част не би могло да се осъществи на базата на частни свидетелстващи документи, изходящи от ползващата се от съдържанието им страна, ако установимия от тях факт, свързан с оспорването, е изгоден за нея. Още повече, връчването с отразеното в разписката съдържание е скрепено и с подписа на съответния пощенски служител. Не съставлява пряко доказателство, в подкрепа на оспорването, преждеустановеното дублиране в съдържанието на писма изх. 6268/18.07.2012 г. и изх. № 6776/02.08.2012 г. Нещо повече, в случая то не съставлява и косвено доказателство, доколкото е удостоверено / неоспорено от молителя / завеждане на първия отговор на банката / по писмо № 6268 / - с входящ номер на ЧСИ от 10.08.2012 г., т. е. преди датата на подаване писмо изх. № 6776 - на 02.08.2012 г., отговорът на банката по което / изх. № 59 047 от 09.08.2012 г./е съответно заведен от ЧСИ на 16.08.2012 г. Единственият извод от това разминаване в датите е, че ЧСИ е отправил второто си, идентично на първото запитване, преди получаване отговора на [фирма] по първото. Поради това получаването на писмо № 6763 следва да се счита доказано. Това получаване, обаче, не удовлетворява изискването на чл. 501, ал. 1 ГПК. Молителят е бил уведомен за насрочване на опис, който като последващо действие не съдържа условията на тук атакуваната публична продан, изхождайки от фактическото й осъществяване като първа, а не нова продан по реда на чл. 494, ал. 2 ГПК. Дори уведомен за насрочването на описа, предполагащо запознаване със съдържанието на същия, той не би могъл да предполага различна, освен определяемата от първоначалните, съгласно чл. 484, ал. 2 пр. първо ГПК, начална цена на нова продан, при нестаналата първа. Действително, ново описване на имотите не е било практически необходимо, но насрочването на проданта е предвидено за съобщаване, с цел предоставяне възможност на заинтересуваната страна да проследи следващите изпълнителни действия. От съдържанието на настоящия опис, фактическото извършване на тук атакуваната продан като първа, а не нова и извършването й на цени, различни от определяемите по чл. 494, ал. 2 ГПК, прекъсва възможността за предвидимост на условията на тази продан, при положение, че молителят не е уведомен и за насрочването й. Уведомяването на [фирма] за публичната продан от 02.03.2013 г. - 02.04.2013 г., се твърди извършено отново по пощата, но без доказателства за връчване, както и по факс от 25.02.2012 г., приложен към изпълнителното дело. Молителят изрично оспорва получаването му. Факсът, в удостоверителната за изпращача част / изводимо от посочен в същата по-ранен - 17.01ч. - времеви момент-логично такъв на изпращането / сочи номер на изпращач. Независимо, че удостоверява получаване от адресат, в посочен по-късен времеви момент, този адресат е неустановим от потвърждението с име или поне номер на факсмашина / стационарен пост /. Съдът е указал на ответните страни тежестта за установяване достигането на факса - съдържащ именно съобщение за насрочена публична продан в периода 02.03.-02.04 2013 г. - изх. № 1935/21.02.2013 г. - до молителя. Представляващият [фирма] е представил единствено отговор от БТК " Е. - Виваком / стр. 155 по номерацията на настоящото дело /, че с оглед сроковете за съхранение на информацията в Закона за електронните съобщения, не може да предостави такава, не само относно съдържанието на изпратения факс, но дори за факта на изпращане съобщение до съответния стационарен номер. Неясна за настоящия състав е принадлежността на телефонните номера, посочени в запитването, изходящо от ЧСИ В. А., в отговор на което е представена справката - не съвпадат с номера на изпращача, вписан във факс - съобщението, нито е установима принадлежността им на молителя. Последният е оспорил доказателствената стойност на справката. Молителят е представил т. нар. "activity report" - електронно изготвяща се справка за изпратени и получени факсове, в който и към дата 25.02.2013 г. не фигурира получен, в регистрирания в потвърждението за получаване на изпращача час, факс. При констатираната непълнота на документа, удостоверяващ изпращане по факс на писмо изх. № 1935/21.02.2013 г. досежно автора и адресата, респ. неангажирани от ответните страни доказателства за последното, въпреки изрично указаната им доказателствена тежест, уведомяване на молителя за насрочената публична продан за периода 02.03.2013 - 02.04.2013 г. не се явява доказано по делото. По същество на молбата настоящият състав намира следното: Решение № 90/1972 г. на ОСГК на ВС приема института на отмяната допустим спрямо постановлението за възлагане, независимо че не се ползва със сила на пресъдено нещо, доколкото засяга материални интереси, незащитими по друг ред. Решението е постановено по реда на ГПК (отм.), при действието на който на практика подлежат на обжалване всички действия на съдебния изпълнител, както и откази да извърши искано изпълнително действие / чл. 332, ал. 1 ГПК отм./. В мотивите на решение № 90/1972 г. на ОСГК се приема, че института на отмяната е приложим по отношение "действията на съдебния изпълнител по публичната продан ", като предвидената за тях обжалваемост, както и уредения от закона /чл. 384, ал. 3 вр. с чл. 379 ГПК отм./, исков път за атакуване на проданта, не изключват института на отмяната, в решението приложен именно по отношение завършващия акт - постановлението за възлагане, когато тези, предхождащи го действия по проданта страдат от други, различни от релевираните чрез жалба или подлежащи на предявяване по исков път, пороци. Постановлението за възлагане е финален акт на поредица действия и актове на съдебния изпълнител, по определяне условията на проданта, респ. извършването й, чиито самостоятелни пороци решението допуска да рефлектират върху постановлението за възлагане, по начин обуславящ отмяната му, стига спрямо тях да са приложими хипотези на чл. 231, ал. 1 ГПК (отм.). ГПК, в сила от 01.03.2008 г., ограничи кръга от обжалваеми актове и действия на съдебните изпълнители, запазвайки идентични на визираните в ГПК отм. основания за атакуване на проданта по исков път / чл. 496, ал. 3 вр. с чл. 490 ГПК/. Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК постановлението за възлагане подлежи на обжалване, но само от конкретни лица - наддавач без задължение за плащане на задатък и длъжника, при това на ограничен кръг основания - ненадлежно наддаване и възлагане на имуществото не по най-високата цена. Формираната по чл. 303 ГПК съдебна практика възприема за актуално и транспонира решение № 90/1972 г. на ОСГК при действието на новия ГПК, приемайки че подлежат на отмяна само актове и действия, чиято обжалваемост е предвидена в чл. 435 ГПК, доколкото законодателят е счел същите за решаващи, в гарантиране законосъобразността на изпълнението, между които е и постановлението за възлагане. След като чл. 435, ал. 3 ГПК визира конкретни основания за обжалване, а отмяната е приложима за пороци, различни от предвидените като основание за обжалване или за атакуване публичната продан по исков път, то следва да се допусне по отношение завършващия проданта акт и при пороци в други действия по публичната продан, накърняващи или от естество да накърнят законосъобразността й . Липсва основание, обаче, тези актове и действия да се ограничат само до извършваните по публичната продан в тесен смисъл действия и само по отношение участващите в публичната продан лица. Ако с публичната продан, чийто резултат материализира постановлението за възлагане, е засегнат материален интерес на неучаствало в същата лице, логично е да се приеме, че отмяната би била допустим способ за същото, макар да не отговаря на легитимацията по чл. 435, ал. 3 ГПК, ако би било установено, че допуснатите пороци в действията на съдебния изпълнител по публичната продан пряко са рефлектирали върху законосъобразността, респ. са от естество да засегнат законосъобразността й, компроментирайки или създавайки съмнение за компроментиране на резултата й, стига тези пороци да са резултат от нарушения за които би била приложима хипотеза на чл. 303, ал. 1 ГПК. Необоснован и в противоречие с целта на института на отмяната би бил извод, че с ограничаване обжалваемостта на действията и актовете на съдебния изпълнител, на ограничаване подлежи и този извънинстанционен способ. Приложимостта му следва да е по начин, осигуряващ еднаква - при стария и новия режим на обжалваемост на действията на съдебния изпълнител - защита за страни, със засегнат от публичната продан материален интерес, незащитим по друг начин. За да се отговори на допустимостта на молбата за отмяна в конкретния случай, следва да се установи има ли молителят качество на страна в изпълнителното производство, допуснато ли е по отношение на същия нарушение, с квалификация по чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. първо ГПК, нарушението засяга ли или е от естество да засегне материалния му интерес чрез публичната продан и защитим ли е последният по допустим от закона друг начин. Принципно правилни и съобразими в отговор на преждепосочените въпроси са доводите на ЧСИ В. А., че следва да се изхожда от съдържанието на привилегията, създадена с чл. 459 ГПК за ипотекарния кредитор - единствено да участва в разпределението по чл. 460 ГПК, със заделяне на съответна сума, съответно - предаването й, при представяне на изпълнителен лист, с каквито настоящият молител очевидно разполага. В поредността на поставените релевантни въпроси, настоящият състав намира следното: Нелогично и непочиващо на закона, при абсурдност на довода за приложимост по аналогия на процесуалната норма на чл. 26, ал. 1 ГПК/ с напълно различно съдържание и смисъл / е становището на [фирма] и ЧСИ В. А., че за да съставлява страна в изпълнителното производство ипотекарният кредитор следва формално, по реда на чл. 456, ал. 2 ГПК - с писмена молба да заяви интереса си от встъпване в производството. Такъв извод противоречи на съществуването на самата норма на чл. 459 ГПК, при наличието на чл. 456 ГПК и понятието "присъединен по право взискател". Ипотекарният кредитор е страна в изпълнителното производство, при това с права, идентични на правата на останалите взискатели, но възникващи и защитими само когато обслужват осигурената му от закона привилегия - да участва в разпределението. Последната е пряк резултат от осъществено принудително изпълнение спрямо конкретно имущество, респ. събрана сума за разпределение, поради което и законът гарантира това му право именно с нормата на чл. 501, ал. 1 ГПК - уведомяване за насрочване на описа и уведомяване за насрочената продан. Участието в описа му позволява да релевира относими към задължителното му съдържание обстоятелства, несъобразени от съдебния изпълнител / както в случая съществуващото ипотечно право на молителя - чл. 484, ал. 1, т. 3 ГПК /, да отправи молба за извършване на определено действие, което е от значение за определяне условията, при които да бъде проведена публичната продан, вкл. извършване на оценка от вещи лица - чл. 485 вр. с чл. 468, ал. 2 пр. 1 ГПК. Неуведомяването за насрочването на публичната продан препятства възможността му да участва в същата, ако е по реда на чл. 494, ал. 2 ГПК / каквато е процесната /, но също и да изиска изпълнение на действия по насрочване и разгласяване, в интерес на законосъобразното й провеждане. Затова и без значение е обстоятелството, че липсва сигурност относно участието на ипотекарния кредитор като наддавач при новата продан. Невъзможността да упражни права, осигуряващи законосъобразни и адекватни на действителните условия на проданта, поради нарушение, квалифицируемо по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, каквото е неуведомяването за насрочване на описа и на проданта, съгласно чл. 501, ал. 1 ГПК, е достатъчна . Условията на проданта предопределят резултата, а същият - събираемата от проданта сума, участваща в разпределимата, съгласно чл. 460 ГПК. В този смисъл се явява засегнат пряк материален интерес на ипотекарния кредитор, незащитим по друг начин, доколкото обжалването на самото разпределение е досежно принципите на извършването му, но не и до законосъобразността на формиране на разпределимата сума. Законосъобразно приложение на чл. 491, ал. 1 ГПК / по мнение на настоящия състав - от върнатите задатъци да не се ползват взискателите, отказали да платят като обявени купувачи/, както и на чл. 489, ал. 3 ГПК, е неконтролируемо на самостоятелно основание, а по реда на чл. 435 ГПК - само второто и то от лица с легитимация според разпоредбата, въпреки че рефлектира върху размера на разпределимата сума, а оттук и върху материалния интерес на ипотекарния кредитор, участващ в разпределението - чрез заделяне или изплащане, в случай че междувременно се е снабдил с изпълнителен лист. Както се обоснова по-горе, молителят не е уведомен за насрочването на описа и проданта по чл. 501, ал. 1 ГПК. В конкретния случай, началната цена е определена немотивирано от самия съдебен изпълнител, вероятно на база "земеделски имот" / по делото липсват данни за действителното отреждане и предназначение на имотите/, като с неуведомяването на молителя е преградена възможността да иска оценка, съгласно чл. 468, ал. 2 пр. първо вр. с чл. 485 ГПК. Молителят изрично е акцентирал на и без това неразбираемата разлика между размера на началните оценки на първата /състояла се в края на 2012 г./ и настоящата, обявена от ЧСИ за първа, но практически нова по смисъла на чл. 494, ал. 2 ГПК публична продан. Основателно съмнение в адекватността на оценката създава обстоятелството, че самите ответни страни - взискатели, обявени за купувачи, са направили наддавателни предложения за суми, близки до първоначално определените от вещо лице начални цени, последващо отказвайки се до размера на първото направено от тях предложение, на най-ниска цена, незначително надвишаваща началната. Необясним е диапазона и в аспект на обезпечаването на кредита, предоставен от молителя, в размер на близо 2 000 000 лева, с точно тези четири имота. Едва ли банката - молител е проявила нехайство при определяне на обекта на ипотеката. Самият начин на процедиране, в явно желание за гарантиране и в случай на евентуално участие на ипотекарния кредитор, навежда на злоупотреба с права. Видно от съдържанието на описа, разпореждането за насрочване и обявлението за разгласяване на проданта, правата на молителя - ипотекарен кредитор липсват, противно на изискването в чл. 484, ал. 1, т. 3 ГПК, като в описа липсва и начална цена, съгласно чл. 484, ал. 1, т. 4 ГПК. Наличието на ипотека не е от естество да притесни потенциален купувач, тъй като съгласно чл. 175, ал. 1 ЗЗД с извършването на публичната продан всички ипотеки върху имота се погасяват. Ипотечното право, обаче, би могло да наведе купувача към проверка на обезпечения с недвижимите имоти интерес, провокирайки в този смисъл и по-голям интерес към имота и по-адекватно на стойността му наддавателно предложение. Впрочем, в идентична на настоящата хипотеза - доказано неуведомяване по чл. 501, ал. 1 ГПК, е постановено и решение № 81/18.06.2014 г. на II г. о. на ВКС, с което молбата за отмяна е била уважена. Настоящата отмяна предпоставя извършването на нова продан, при условията на чл. 494, ал. 2 ГПК от първоначално обявените цени, доколкото с настоящото не се отменят предходни на проданта изпълнителни действия, а и за насрочването на опис, в съответствие с който е проведена първата продан, молителят е уведомен / така - реш. № 90 от 08.05.2013 г. по гр. д. № 644/2012 г., макар във връзка с отмяна на изпълнително действие по реда на чл. 435 ГПК/. Водим от горното Върховен касационен съд, първо търговско отделение