Решение № 1037 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10768/2009 г.

Решение № 1037 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10768/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от Началника на РДНСК - Варна, чрез пълномощника му - юрисконсулт Якимов и от: Илия Тодоров Илиев, Петранка Димитрова Илиева, Стойка Георгиева Иванова, Валентин Славчев Иванов, Валентин Георгиев Тодоров и Мария Тодорва Илиева, всички от гр. Варна, срещу Решение № 881/27.05.2009 г. по адм. дело № 3256/2008 г. на Административен съд - Варна. И в двете касационни жалби се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Ответните дружества: "Инвестиции и строителство" ООД, гр. Варна и "Хайклас Трейдинг" ЕООД, гр. Варна, не се явяват и не изразяват становища по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на РДНСК - Варна. По втората касационна жалба не е изразено становище. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение е отменена Заповед № ДК-10-65/10.11.2008 г. на Началника на РДНСК - Варна, с която на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ е отхвърлена като недопустима жалбата на "Хайклас Трейдинг" ЕООД, гр. Варна, срещу Разрешение за строеж № 116/19.08.2008 г. издадено от главния архитект на община Варна за строеж "Жилищна сграда", находяща се в УПИ VII-257, 258, кв. 1086 по плана на 26-ти м. район на гр. Варна, като преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество на жалбата от "Хайклас трейдинг" ЕООД, гр. Варна срещу посоченото разрешение за строеж и одобрения инвестиционен проект. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй като оспорващия, в лицето на "Хайклас трейдинг" ЕООД, се явява заинтересовано лице да обжалва разрешението за строеж, на основание чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, защото се явява носител на ограничено вещно право на строеж върху УПИ VII, кв. 1086 по плана на 26 м. район на гр. Варна, произтичащо от правото му на собственост върху масивна едноетажна сграда, построена върху това УПИ. Решението е правилно. Оспореното пред началника на РДНСК - Варна разрешение за строеж № 116/19.08.2008 г., е за УПИ VII, образуван от имоти пл. № 257 и пл. № 258, като собствениците на отделните имоти са съсобственици в това УПИ. Тези собственици, в лицето на касационните жалбоподатели - физически лица, както и носителят на ограничено вещно право върху този урегулиран поземлен имот, в лицето на жалбоподателя пред първоинстанционния съд, са носители на субективното право да обжалват процесното строително разрешение, по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ (в ред. Д. в. бр. 61/2007 г.), в сила към датата на издаването му. Съгласно цитираната разпоредба заинтересовани лица при издаване на разрешения за нов строеж, са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. От данните по делото е установено, че ответното дружество - "Хайклас трейдинг" ЕООД, е собственик на едноетажна масивна сграда от 45 кв. м., представляваща магазин и склад към него, находяща се в имота, предмет на разрешение за строеж № 116/19.08.2008 г. Правото му на собственост е на основание договор за продажба от 07.10.1999 г. с Община Варна, вписан по съответния ред. Като собственик на тази сграда дружеството разполага и с ограничено вещно право на строеж върху съответния УПИ, върху който тя е построена, от което следва, че то е заинтересовано, по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, лице да обжалва разрешението за строеж. Като е стигнал до същите изводи, с мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, съдът е приложил правилно материалния закон и решението му се явява законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Ето защо жалбата на дружеството срещу разрешението за строеж не е била недопустима, поради което началника на РДНСК - Варна е следвало да я разгледа по същество. Доводите, развити от касаторите в обратния смисъл не се основават на правната норма, регулираща това правоотношение и не се възприемат от настоящата инстанция на ВАС. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение