Решение № 2886 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1279/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. В. К., чрез адв. Петрова, срещу Решение 1930/11.11.2024г. по адм. д. 238/2024г. на Административен съд - Кюстендил. С доводи, че същото е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила, иска отмяната му. Ответникът - Кмета на Община Кюстендил, чрез юриск. Николова, в писмен отговор, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол по чл. 215, ал. 7 от ЗУТ съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на К. В. К., срещу Заповед РД-00-577/28.03.2024 г. на Кмета на Община Кюстендил, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл.223, ал.1, т.8 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, му е разпоредено, в качеството на извършител, премахването на незаконен строеж Постройка на допълващото застрояване , с ид. 04796.51.70.3, изграден в поземлен имот 04796.51.70, местност [заличен текст], по КККР на [населено място], община Кюстендил, и му е даден три месечен срок за доброволно изпълнение. За да стигне до този резултат, съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган и в съответствие с материалния закон, в предвидената писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. От фактическа страна, въз основа на доказателствата по делото и при кредитиране на приета СТЕ, съдът приел, че процесният строеж е от шеста категория и представлява масивна постройка, с ид. 04796.51.70.3, с размери 7,70 м на 4,35 м и височина 2,55 м, изградена в поземлен имот 04796.51.70 на границата с ПИ 04796.51.1 и долепена до жилищна сграда с идентификатор 04796.51.70.1, местност [заличен текст], по КККР на [населено място], община Кюстендил. Процесният строеж е построен в имот със статут на земеделска земя, за който няма влязъл в сила подробен устройствен план и не е променяно предназначението на земята. За него не е издавано разрешение за строеж от допълващото застрояване. Липсват доказателства в Община Кюстендил да е подавано заявление за узаконяването му в срока до 31.12.1998 г., съгласно изискванията на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗТСУ, нито по реда и в сроковете на § 183 ал. 3 и §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно няма произнасяне на Гл. архитект на общината в тази връзка. При тези факти, съдът извел правни изводи, че процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършен без необходимите строителни книжа и документи, в нарушение на чл. 12 ал. 2 и ал. 3, чл. 137 ал. 3, чл. 148 ал. 1 от ЗУТ и на чл. 55, чл. 108 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Правилника за прилагане на ЗТСУ/отм./, действал по време на изграждане на постройката на допълващото застрояване. По местоположението си строежът - Постройка на допълващото застрояване не отговаря на изискванията на чл. 12 ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила ПУП и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон; без промяна на предназначението ... се допуска въз основа на ПУП или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината . В изпълнение на задълженията си, съдът изследвал въпроса за търпимостта на процесния строеж и приел, че независимо от времето на изграждане му - 1994 г. -1995 г., същият се явява недопустим както по правилата и нормите действали по време на извършването му, така и по действащите към момента норми, доколкото е изграден без необходимите строителни книжа и документи в земеделска земя. Ето защо, той не може да се приеме за търпим , съгласно разпоредбите на § 16 ал. 1 от ПР на ЗУТ, както и на § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна преценка на доказателствата по делото, при липса на спор между страните, че процесния строеж е осъществен без одобрени строителни книжа и разрешение, и като обсъдил техните възраженията, е достигнал до верни правни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. В допълнение следва да се отбележи, че процесната заповед е издадена и при спазване на административно производствените правила, въз основа на извършена проверка от длъжностни лица по контрол на строителството, служители на Община Кюстендил, в присъствието на К. В. К., за която е съставен Констативен акт 13/14.12.2023г., издаден при спазване реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и осигуряване правото на участие в процеса на адресата ѝ. Заповедта е мотивирана и законосъобразна, а адресата ѝ е собственик на имота, в който е изграден процесния строеж и извършител на същия. Процесният обект е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.3 ат ЗУТ - параметрите му не попада в изключението по чл. 151, ал.1 от ЗУТ и за него не е издавано разрешение за строеж, при задължително въведено изискване за такова с нормата на чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на обжалваното решение възраженията на касатора остават недоказани и неоснователни. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответния административен орган, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, касаторът следва да му заплати разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в настоящото касационно производство, които съдът определя в размер на 100 /сто/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,