Решение № 13426 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15091/2010 г.

Решение № 13426 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15091/2010 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорване на "Овергаз Изток" АД - гр. Бургас - като правоприемник на влятото в него "Ямболгаз 92" АД, срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № УДВ-13 от 26.10.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за годишни лицензионни такси - главница общо в размер на 4342,79 лв. за отчетните 2005 и 2006 г., дължими съответно през 2006 и 2007 г., ведно със съответните лихви. Жалбоподателят счита, че така установените такси за лицензия "разпределение на природен газ" и за лицензия "снабдяване с природен газ" са определени незаконосъобразно, при неправилно прилагане на материалния закон - чл. 29, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ). В жалбата се съдържат оплаквания, че разликите между заплатените от "Ямболгаз 92" АД суми и претендираните от ДКЕВР такива се дължат на неправилно избраната от комисията основа, върху която се изчислява задължението на "Ямболгаз 92" АД. Твърди се, че в избраната основа в акта на ДКЕВР са включени не само приходите на дружеството от лицензионните му дейности, но и приходи от други, нелицензионни, дейности, и затова размерът на таксите неправилно е определен. Поддържа се и оплакване за противоречие на обжалвания акт с целта на закона, тъй като последицата от обжалвания акт е възникване на задължение за дружеството да заплати неправилно определените годишни лицензионни такси ведно с лихвите, като това неизбежно води до увеличаване на цената на природния газ за крайните потребители, тъй като допълнителните лицензионни такси са необходимо присъщи разходи на газоразпределителното дружество. Иска се отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон и с неговата цел. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалните си представители я оспорва като неоснователна, тъй като при определянето на таксите комисията е имала предвид годишните финансови отчети на дружеството за съответните години и таксите са определени правилно. Върховният административен съд - първо отделение, приема, че жалбата е процесуално допустима и разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: Настоящото първоинстанционно съдебно производство е образувано пред настоящата инстанция, след като с решение № 14705 от 2.12.2010 г. по адм. дело № 9634 от 2010 г. на Върховния административен съд - петчленен състав на I колегия, е отменено решение № 5930 от 5.05.2010 г. по адм. дело № 15212 от 2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда със следните задължителни указания за установяване на фактическите обстоятелства по делото, включително и чрез назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за установяване воденето на разделно счетоводство от дружеството по реда на чл. 37 от ЗЕ, съпоставяне на предоставената на ДКЕВР отчетна информация за видовете дейности, за които се дължи годишна такса, както и проверка за съответствие на начислените годишни такси от ДКЕВР върху приходите от видовете лицензирани дейности и дали в тези дейности са включени и приходи от нелицензирани дейности с оглед преценката за законосъобразността на начислените такси в съответствие с чл. 3, ал. 2, т. 2 от тарифата. По делото не се спори, че "Овергаз Изток" АД - гр. Бургас, е универсален правоприемник на "Ямболгаз 92" АД, което дружество се е вляло в жалбоподателя. Не се спори, че на дружеството праводател през 2004 г. са издадени две лицензии - за "разпределение на природен газ" и за "обществено снабдяване с природен газ". Установено е също така, че "Ямболгаз 92" АД е начислявало такси, като определените с обжалвания акт такива представляват разлики между заплатените от "Ямболгаз 92" АД и посочените от ДКЕВР в акта като дължими от "Овергаз Изток" АД. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в акта за установяване на публично държавно вземане - предмет на съдебно оспорване пред настоящия съд, е приела, че таксите са дължими на основание Тарифата за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ, като той се определя в размер на 2000 лв. плюс 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност съгласно годишния му финансов отчет за предходната година и отчетната информация по видове дейности съгласно чл. 38, ал. 1 ЗЕ. Задължение на енергийните предприятия, какъвто е жалбоподателят, е да водят разделно счетоводство. Съгласно разпоредбата на чл. 37 ЗЕ това разделно счетоводство изисква счетоводно отразяване на всяка дейност поотделно, включително и за лицензионната дейност. Във връзка с лицензионната дейност на енергийните предприятия в чл. 29, ал. 3 ЗЕ е регламентирано таксите да са първоначална за лицензионната дейност и годишна такса за същата дейност. Годишната лицензионна такса съгласно чл. 29, ал. 3, т. 2 ЗЕ включва разходите за регулаторната дейност по лицензията за съответната година. В тази връзка и таксата, която се определя като размер за заплащане в посочената тарифа, също е първоначална и годишна. Последната се определя като твърда сума от 2000 лв. плюс 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност. Видно от представените годишни финансови отчети, дейностите по двете лицензии на дружеството като приходи са разграничени като такива по разпределение на природния газ и по общественото снабдяване с такъв. Съгласно дефиницията на понятието "разпределение", дадена в § 1, т. 49 от ДР на ЗЕ, то представлява транспортиране на електрическа енергия или природен газ през разпределителните мрежи. Дефиницията на другото понятие - "снабдяване" - е посочена в § 1, т. 16 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ, според която то представлява цена, отразяваща разходите за отчитане, фактуриране и инкасиране на природния газ. В този смисъл задължение на дружеството жалбоподател е било съгласно законовото изискване за водене на разделно счетоводство за всяка дейност поотделно да отразява в годишните си финансови отчети приходите от всяка дейност - чл. 37, ал. 1 ЗЕ, и това е направено. Такова разделно отчитане е направено и според заключението на съдебно-икономическата експертиза на вещото лице Веселина Попова. Изрично в заключението си и в поясненията, дадени в съдебно заседание пред настоящата инстанция, вещото лице Попова заяви, че за да изчисли таксите, ДКЕВР е използвала посочените в годишните финансови отчети на дружеството общи приходи, а не само такива от лицензионна дейност. Освен това според експерта при изчисляването на таксата не следва да се включва стойността на природния газ, тъй като той се закупува и продава на цената, на която е закупен, и затова в приходите от лицензионна дейност посочената стойност не следва да се включва. При категоричността на вещото лице, че дружеството е водило предвидената в чл. 37, ал. 1 ЗЕ във връзка с приетата наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ разделна отчетност, незаконосъобразно административният орган е изчислил таксата въз основа на всички приходи на дружеството, а не само върху лицензионните. Съгласно заключението на вещото лице приходите от лицензионни дейности са, както следва: за 2005 г. - 1 222 413,55 лв., и за 2006 г. - 1 373 252,89 лева. Именно върху тези суми дружеството е начислило дължимите лицензионни такси съобразно Тарифата за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ, като дори е платило известна сума в повече от дължимата такса. Основателно е възражението на жалбоподателя, изразено в представените писмени бележки, че е изпращал периодично отделни справки, с които е давана информация за приходите от лицензионните дейности, тъй като законово изискване е приходите от лицензионните дейности, върху които се определят и събират годишните лицензионни такси, да се посочват в годишните финансови отчети, а към тях може да се прибави и друга отчетна информация - чл. 37, ал. 1 ЗЕ. Неоснователно обаче се възразява, че допълнително, въз основа на оспорения акт, ще се увеличи цената на природния газ, която ще се поеме от крайните потребители, тъй като за процесните години цената на природния газ е вече определена и не може да се извършва ново ценообразуване с обратна сила. Като е ползвал като основа за формиране на дължимата такса приходи от нелицензионни дейности на жалбоподателя, ответникът е постановил материалнонезаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Актът, с който е установено дължимо публично държавно вземане за отчетните периоди 2005 и 2006 г., дължими през 2006 и 2007 г., е незаконосъобразен и издаден, без да е налице соченото в него фактическо основание, тъй като се установи, че при законосъобразно формиране на основата за начисляване на годишните такси жалбоподателят като лицензиант не би останал задължен с частично неплатени от него годишни такси по чл. 3, ал. 1, т. 2 от тарифата. Съответно върху недължима главница не се дължи и лихва предвид акцесорния характер на същата. Предвид изложеното съдът намира, че оспореният акт е процесуално- и материалнонезаконосъобразен и следва да бъде отменен изцяло. С оглед изхода на спора направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски в производството и данните за платени държавна такса, депозити за експертиза и за дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че на основание чл. 143, ал. 1 АПК в тежест на ответника по жалбата и в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева за разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2-ро АПК, Върховният административен съд - първо отделение,