Решение № 15270 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10362/2018 г.

Решение № 15270 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10362/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Националната агенция за приходите (НАП), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 1284 от 27.06.2018 г., постановено по адм. д. № 1283 по описа за 2018 г. на Административен съд - Бургас (АС - Бургас). С него НАП е осъдена да заплати на С. Р., действаща в качеството на едноличен търговец (ЕТ) "С. – С. Ройчева" сума в размер на 300, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно Наказателно постановление № 2552 от 27.11.2017 г., издадено от заместник – директора на Териториална дирекция (ТД) на НАП – Бургас, отменено с Решение № 361 от 23.03.2018 г., постановено по нахд № 411 по описа на Районен съд – Бургас за 2018 г., влязло в сила на 20.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 23.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретно се поддържа становище, че неправилно била приета от съда неприложимост на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Първоинстанционният съд е следвало да намали размера на обезщетението, тъй като видно от мотивите на съдебния акт, наказателното постановление е било отменено на процесуално основание, а не поради липса на извършено административно нарушение. В този смисъл, заплащането на адвокатски хонорар е последица от недобросъвестното поведение на наказания. Наред с това, релевират се и доводи, че в случая не е налице фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ като се излагат подробни съображения в тази насока, свързани с незадължителния характер на адвокатската защита и характеристиката на наказателните постановления, издадени в резултат на санкционираща управленска дейност. По подробно изложените в тази насока съображения в касационната жалба се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли предявения от едноличния търговец иск. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – С. Р., действаща в качеството на ЕТ "С. – С. Ройчева", чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба по подробни аргументи, изложени в представен по делото писмен отговор. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационното производство съгласно представените доказателства за извършването им. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба, в която се изразява становище по съществото на спора. Отново се прави искане за присъждане на разноските в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - Бургас е разгледал предявения от настоящия ответник по касация иск срещу НАП, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 300, 00 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на нахд № 411 по описа на Районен съд – Бургас за 2018 г., изразяващи се в размера на заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по това дело, образувано по искане за отмяна на издаденото срещу едноличния търговец отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 2552 от 27.11.2017 г. Обезщетението е претендирано ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в АС – Бургас – 23.05.2018 г. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор между страните няма, първоинстанционният съд е приел, че ЕТ "С. – С. Ройчева" е претърпял имуществени вреди под формата на претърпени загуби (намаляване на имуществото му) като е заплатил възнаграждение на адвоката, осъществил процесуалното представителство в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Приел, че е налице изискуемата от закона причинна връзка, тъй като доказаните разноски в размер на 300, 00 лв., които едноличният търговец е заплатил на адвоката не биха били заплатени в случай, че незаконосъобразното наказателно постановление не е било издадено. Мотивирано отхвърлил направеното от процесуалния представител на НАП възражение за неоснователност на иска поради отмяната на наказателното постановление на процесуално основание. По тези съображения съдът приел, че искът е основателен и следва да се уважи, като сумата на обезщетението се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Предвид изхода на спора, осъдил НАП да заплати на едноличния търговец сума в размер на 425, 00 лв. за сторените по делото разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред АС – Бургас иск от ЕТ "С. – С. Ройчева" за обезщетяване на претърпени имуществени вреди намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт – наказателно постановление, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение за обезщетяване на претърпените имуществени вреди в съответствие с материалния закон. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от ЕТ "С. – С. Ройчева" сума в размер на 300, 00 лв. на адв. И. Найденов. Видно е от приложения в нахд № 411 по описа на Районен съд – Бургас за 2018 г. Договор за правна защита и съдействие № 0... 76779 от 22.02.2018 г., представен още в хода на съдебното производство пред този съд, образувано по предявената от едноличния търговец жалба срещу НП № 2552 от 27.11.2017 г., че сумата е заплатена в брой при подписването на договора. Наред с това, установява се че адв. Найденов действително е осъществил процесуално представителство и защита като е представлявал едноличния търговец в хода на производството пред районния съд. Претендираните вреди са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, предвид приетото с цитираното по - горе тълкувателно решение и правилно възприетите от първоинстанционния съд факти по делото. При установеното по делото, че е изплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалването и отмяната на наказателното постановление в размер на 300, 00 лв. на процесуалния представител на ЕТ "С. – С. Ройчева" - адв. Найденов, който реално е осъществил защитата в хода на съдебното производство пред Районен съд - Бургас, правилно и обосновано съставът на АС – Бургас е направил извод, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди се явява основателен и доказан до претендирания размер от 300, 00 лв. За посочената сума искът правилно е бил уважен, ведно с лихвата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 23.05.2018 г., както е поискана. Неоснователни са доводите, въведени с касационната жалба във връзка с приложението на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ към спорната хипотеза. Съобразно посочената разпоредба, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Според настоящия състав на Върховния административен съд обаче, в случая не може да се приеме, че ответникът по касация е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното като вреда адвокатско възнаграждение. Наред с това, противно на поддържаното в касационната жалба становище, без значение за основателността на иска за присъждане на обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е основанието, на което е било отменено наказателното постановление. За реализиране на отговорността на държавата в случая е необходимо наличието на незаконосъобразен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение. Недопустимо е в настоящото производство съдът да извършва косвен контрол за материалната законосъобразност на наказателното постановление, отменено поради констатирани нарушения при издаването му. Предвид изхода на спора в касационното производство и направеното искане, НАП следва да бъде осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 600, 00 лв. за сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за правна услуга от 30.07.2018 г. (л. 7 от делото). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение