Решение № 439 от 27.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2199/2011 г.

Решение № 439 от 27.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2199/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. И. Ю. срещу решение № 31/11.02.2011 г. по внохд № 796/2010 г. на Софийския апелативен съд. Прави се оплакване за явна несправедливост на наказанието и се иска намаляването му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира оплакването за неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С решението Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло присъда № 294/20.09.2010 г. по нохд № 837/2010 г. на Софийския градски съд, с която подсъдимият Ю. е признат за виновен в извършване на грабеж при условията на опасен рецидив и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 29, ал. 1 б. А и Б от НК е осъден на три години лишаване от свобода. Жалбата е неоснователна. Изложените доводи, че подсъдимият има личностови особености, които му пречат в пълнота да осъзнава и контролира действията си в подобни ситуации и да възприема поведението си като виновно са лишени от основание. Въззивният съд е проверил изцяло първоинстанционната присъда и подробно е аргументирал становището си, че наказанието не е явно несправедливо. То е определено при основанието по чл. 55 от НК, поради факта, че първоначално постановената присъда е резултат от проведено съкратено съдебно следствие. Липсата на протест и спазване на правилото за "reformatio in pejus" са причината за налагане на същото по размер наказание и след проведеното от първата инстанция пълноценно съдебно следствие, при което съставомерните признаци на престъплението са установени по несъмнен и категоричен начин и са възприети изцяло и от въззивния съд. От заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза съдът е установил, че личностовите особености на Ю. не му пречат да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Те не са основание за намаляване на наказанието, което поначало е достатъчно снизходително на фона на обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние и степента на насилието, упражнено от него за сломяване съпротивата на пострадалия. При тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение