Решение № 14773 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8389/2018 г.

Решение № 14773 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8389/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Р. Христова, чрез адв. Т. Аврамов срещу Решение № 1179 от 21.05.2018 г., постановено по адм. д. № 3638/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С него е отхвърлен предявеният от настоящата касационна жалбоподателка иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Община Пловдив за присъждане на обезщетение в размер на 400 (четиристотин )лв. за претърпени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление по АНД № 5789/2017 г. по описа на РС-Пловдив, ведно със законната лихва. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на процесуалните правила, изискващи съвкупна преценка на доказателствата и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че в нарушение на изискването за съвкупна преценка на доказателствата съдът е разгледал и обсъдил изолирано представените доказателства. В производството по обжалване на НП е подписано пълномощно с датата 28.08.2017 г. за адв. Аврамов, което е представено по делото. На същата дата е подписан и договор за правна помощ в който е обективирана договорената сума от 400 лева и плащането. Същите удостоверявали настъпило увреждане и изразяващо се в заплащането на адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна защита и съдействие с предмет процесуално представителство и защита по делото, образувано по жалба на касаторката. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендират се и сторените разноски. Ответникът – Община Пловдив не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е разгледал предявения от настоящата касационна жалбоподателка иск срещу Община-Пловдив, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано осъждането на ответника да заплати на Р. Христова обезщетение в размер на 400 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата за претърпени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Установено е, че с Наказателно постановление № 668 от 1.08.2017 г., издадено от заместник-кмета на Община Пловдив, е наложена имуществена санкция от 20 лв. на Р. Христова на основание чл. 43, ал. 4 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив. Издаденото наказателно постановление е отменено по нахд № 5789/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив. По това делото е приложено пълномощно от което се установява, че Р. Христова е възложила и упълномощила адвокат Аврамов да осъществи защита и процесуално представителство по образуваното дело без да е приложен договор за договорено адвокатско възнаграждение. В последствие с исковата молба в производството по ЗОДОВ е представен договор за правна защита и съдействие сключен на 28.08.2017 г. в който договор е записано, че той е с предмет "оказване на правна защита и съдействие при обжалване на НП № 668/1.08.2017 г. издадено от зам. кмет на Община Пловдив". Посочено е, че е договорено възнаграждение от 400 лева и е платено в брой. При така установеното в решението от фактическа страна, съставът на АС – Пловдив е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е допустим, но разгледан по същество е неоснователен. Като е съобразил Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е приел, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, издаден от длъжностно лице при изпълнение на административна дейност като първа предпоставка за ангажиране отговорността на общината по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е приел още, че за обжалването на посоченото НП касаторката е ангажирала адвокат, но не е установила договорено и платено адвокатско възнаграждение. От правна страна в обжалваното сега решение е прието, (че представените доказателства не сочат категорично, че посочената сума е заплатена до приключване на съдебното производство по обжалване на НП. В хода на производството по ЗОДОВ, съдът е приел оспорването на договора за правна защита и съдействие с дата 28.08.2017 г. оспорен от страната по делото. Предвид това направил извод, че не е доказана претендираната от ищцата настъпила имуществена вреда от направен разход за адвокатско възнаграждение на стойност 400 лв. при обжалване на НП респективно пряката причинно-следствена връзка между тази вреда и отмененото като незаконосъобразно НП. Доколкото не са доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан. Решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че за да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 1 ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на отменен по съответния ред административен акт или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод на административна дейност, вреда настъпила в резултат на незаконосъобразния акт действие или бездействие и пряка и непосредствена причинна връзка между акта, действието или бездействието и настъпилата вреда. Наличието само на отменено наказателно постановление не е достатъчно да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В исковото производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, вредите, като основен елемент от фактическия състав на отговорността, подлежат на доказване с относимите, допустимите и необходимите доказателствени средства и доказателствената тежест е върху ищеца. Пред съда следва да е безспорно установено, че такива вреди в действителност са претърпени, т. е. ищецът да е доказал съществуването им, което в случая не е направено. Липсата на доказателства за реално претърпени имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото НП води до отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В това решение се сочи също, че производството е исково и ищеца разполага с доказателствената тежест по закон да докаже иска си. Както се посочи не е доказано наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Вярно е, че правната защита на ищцата в разглежданото съдебно производство, пред РС, е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт, съгласно представено пълномощно. Но пред РС не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. Изводът е, че в тези производства не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд. Изводът за липсата на сторени разноски не се променя от представените в настоящия процес пред АС-Пловдив договор за правна защита и съдействие от 28.08.2017 г. Представеният документ не установява извършено плащане в размер на исковата сума в хода на делото пред ПРС за осъществена по него правна защита. Представянето на договор за правна защита извън рамките на производството, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От друга страна, както договорът за правна защита и съдействие, така и фактурите са частни документи с недостоверна дата, който не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да ги преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Именно при обсъждането на доказателствата по делото, включително данните, че в рамките на съдебното административно-наказателно производство не са представени доказателства за плащане, следва да бъде преценено, че обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по конкретното дело и за конкретното процесуално представителство. В тази връзка правилна и обоснована на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност е преценката на първоинстанционния съд, че сумата в размер на 400 лв. не е заплатена до приключване на съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Правилен е извода на съда, че договорът за правна защита и съдействие, независимо от посочената в него дата 28.08.2017 г. представен в хода на производството по ЗОДОВ, не установява безпорно, че към тази дата е причинена претендираната вреда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение