Решение № 13782 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2732/2014 г.

Решение № 13782 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2732/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 18/7.01.2014 г., постановено по адм. дело № 3869/13 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 181204317/19.03.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 580/7.10.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна относно установени задължения за ДОД по приложение на ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1158,48 лв. и съответните лихви. Касационният жалбоподател твърди, че решението в обжалваната от него част е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на наведените основания са изложени в касационната жалба. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Дарин Атанасов Христов от гр. Балчик, в писмен отговор и в становище по съществото на спора, изложени от процесуалния представител адв. Каров, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следното: С решение № 18/7.01.2014 г., постановено по адм. дело № 3869/13 г. по описа на Административен съд - Варна е отменен РА № 181204317/19.03.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 580/7.10.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна относно установени задължения за ДОД по приложение на ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1158,48 лв. и съответните лихви Жалбата на ревизираното лице е отхвърлена в останалата оспорена част от РА, в която част решението на съда като необжалвано е влязло в сила. За да отмени РА в посочената част, административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения, но са допуснати нарушения на материалния закон при определяне на конкретните размери на облагаемата основа, респективно и установените данъчни задължения. За да отмени обжалвания РА частично относно определените задължения за данъчен период 2008 г., съдът е отчел, че спорът е относно начина на определяне на данъчната основа, след формиране на паричен поток на постъпленията на парични средства и на изразходвани такива. Съдът е приел за неоснователни възраженията на РЛ относно размера на началното салдо към 1.01.2008 г. - 34 500 лв. вместо установените от приходните органи 4911,57 лв., във връзка с недоказани средства получени от родители, от продажба на имоти, от спестявания и от продажба на мед. Съдът е отчел, че по размера и вида на перата, приходи и разходи в периода 2008 г., формиращи паричния поток, не е налице спор между страните. От друга страна, първоинстанционният съд, е приел, че неправилно е определен паричният поток на лицето за 2008 г., тъй като облагането не е извършено на годишна база, тъй като при изготвянето му в годишен аспект при формиране на данъчната основа са съобразени конкретните моменти, в които паричните средства са излезли от патримониума на лицето и всички последващи постъпления на парични средства през съответната година представляват бъдеща финансова разполагаемост, но не влияят на вече извършени до съответния момент, като формираните отрицателни разлики за отделните отчетни периоди, органът е приел за парични средства с недоказан произход към момента, в който фактически са извършени и също е приел, че следва да участват при формиране на годишната основа за облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ. При формиране на годишна основа за облагане, при съобразяване в общ размер на установените от приходните органи приходи и разходи за периода, както и при същия установен от тях начален размер на салдото към 1.01.2008 г., но без участие на моментните отрицателни салда, съдът е установил, че за 2008 г. приходите на лицето превишават разходите му, поради което не е налице основание за облагане и установяване на задължение по чл. 48 ЗДДФЛ. По тези съображения съдът е отменил РА като незаконосъобразен. Спорен е бил методът и начинът на определяне на данъчната основа като подход на приходните органи. Видно е от РД и РА, както и от изложеното в касационната жалба, че ревизиращите са определяли и извършвали текуща съпоставка между получените приходи и разходваните средства към определени периоди през годината, а не на годишна база. Касаторът развива това свое виждане в жалбата като твърди, че паричните потоци се изследват помесечно /или дневно/, с цел установяване на получени от РЛ доходи и когато е налице превишение спрямо тях за съответния период, следва извод, че лицето е разполагало със средства да извърши разходите и именно тези средства с неустановен произход подлежат на облагане. Счита, че дори и в края на календарната година лицето да е разполагало с парични средства, това не означава, че получените от него доходи през всеки отделен месец на същата година не следва да бъдат облагани. Счита, че месечното проследяване е само за целите на формиране на паричния поток, а облагането е извършено на база годишна данъчна основан. Така наведените доводи, съставляващи и касационни оплаквания, са неоснователни. Направените от съда изводи, че е допусната незаконосъобразност от ревизиращия орган при изготвяне на паричните потоци чрез използване на метод на моментни салда, при което се нарушава принципът на установяване на превишение само върху годишна база на паричния поток, е обоснован. Облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява на годишна база при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответната за периода данъчна ставка. При определяне на основата за облагане с данъци, дори и при особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, трябва да се формира обща стойност, независимо, че към определени моменти може да се налице несъответствие между приходи и разходи. Установените укрити доходи в моментните им размери съставляват основание за извършване на облагане по особения ред по чл. 122 ДОПК, но не и база за облагане. Облагането на физическите лица, съответно формирането на данъчната основа за това облагане, е годишно. Този принципен подход се потвърждава както от съдържанието на материалните закони, така и от процесуалните норми на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Решението на АС Варна, с което е отменен като незаконосъобразен РА, с който са определени данъчни задължения за 2008 г. в размера на 1158,48 лв. и съответни лихви, е правилно. Решението следва да се остави в сила като такова. При този изход на спора не се дължат разноски в полза на касатора. В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените и претендирани разноски в размер на 1100 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение