Решение № 875 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1897/2010 г.

ВАСI отделение19.01.2011 г.докладчик Галина Христова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2093 от 7.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1462/2009 г. от Варненския административен съд. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на "Бета Инвест" ЕООД гр. Варна, деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 770 (седемстотин и седемдесет) лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 875 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1897/2010 г., I о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, против решение № 2093 от 7.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1462/2009 г. от Варненския административен съд. В жалбата се твърди, че решението на съда е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Иска се неговата отмяна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Бета Инвест" ЕООД, в представена по делото писмена защита, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил ревизионен акт № 030802527/06.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 170/14.05.2009 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП-Варна, с който на "Бета Инвест" ЕООД, със седалище в гр. Варна, е начислен за данъчен период м. 04.2008 г. допълнително ДДС в размер на 10800 лв. и са определени за довнасяне за същия данъчен период задължения в размер на 5173 лв. - главница, като е осъдил ответника да заплати сумата от 250 лв., представляваща направените по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е съобразил, че с договор за извършване на строителство на обект - цех за производство на млечни, млечно-плодови и плодови напитки и храни от 27.07.2007 г., сключен между "Амата" ООД като инвеститор и ревизираното лице като изпълнител, е уговорено остойностяването на извършените строително-монтажни работи (СМР) да става поетапно, след подписване на двустранен протокол, удостоверяващ извършените от "Бета Инвест" ЕООД работи, договорени за всеки етап от строителството, като разплащането следвало да се осъществява въз основа на протоколи за приемане на отделните етапи от строителството, удостоверени с акт. Обр. 14, 15, 16, както и че при изпълнението на строителството изпълнителят може да използва без съгласието на възложителя определени от него подизпълнители. В мотивите на съдебното решение е прието, че извършените от подизпълнителя "Анияк Комерс" ЕООД по договор от 29.06.2007 г., сключен с ревизираното лице, строителни услуги в същия обект, не представляват отделни етапи от строителството, както те са определени в договора между "Амата" ООД и Бета Инвест" ЕООД, поради което за дружеството не е съществувало задължение да префактурира на възложителя "Амата" ООД отделните строителни услуги, престирани от подизпълнителя. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Не са налице отменителните основания посочени от касатора. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по случая, събрал е всички относими към спора доказателства, като е дал възможност на страните да представят допълнително такива, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. От правна страна съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, а според ал. 5 на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Според чл. 25, ал. 1 ЗДДС данъчно събитие е доставката на стоки и услуги, а според чл. 8 ЗДДС, услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. За да се приеме, че е възникнало данъчно събитие, следва услугата да е извършена в обема и по начина, по който е уговорена между страните по договора. Това означава, че извършената услуга следва да съответства по вид, количество и качество на уговореното между страните. В тази връзка основателно е отбелязано, че при съпоставка между уговорките в двата договора представени по делото се установява, че доколкото по този между изпълнителя "Бета Инвест" ЕООД и подизпълнителя "Анияк Комерс" ЕООД от 29.06.2007 г. било уговорено престиране на отделни строителни услуги, в това число - демонтаж на съществуващ кофраж, сортиране и пренасяне на кофражни елементи, доставка и монтаж на арматурна заготовка, доставка и полагане на бетон и др., а по този между възложителя и изпълнителя уговорката била извършване на строителство на обект цех за производство на млечни, млечно-плодови и плодови напитки и храни, престирането по договора между подизпълнителя и ревизираното лице, за което били издадени фактури в процесните данъчни периоди е, не е основание да се приеме, че ревизираното лице е извършило облагаеми доставки към възложителя, по които да следва начисляване на ДДС. Анализирайки клаузите в двата договора, първоинстанционният съд правилно е приел, че осъществените от подизпълнителя услуги, не представляват целия договорен предмет на договора между "Амата" ООД и "Бета Инвест" ЕООД, нито представляват отделен етап от строителството. Този извод се налага предвид уговореното в договора между възложителя и ревизираното лице разплащането да се осъществява при издаване на всеки етап от строителството, след удостоверяването му чрез издаден акт. обр. 14, 15 и 16. В конкретния случай по делото не е установено през ревизирания данъчен период тези етапи от строителството да са били осъществени, поради което не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, тъй като към този момент не е била предоставена услуга. Към този извод води и констатацията в заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, че към ревизирания данъчен период м. 04.2008 г. обектът предмет на договора не е бил изграден. Неоснователно е възражението на касатора, че неправилно първоинстанционният съд е основал изводите си на договора между "Бета Инвест" ЕООД и "Амата" ООД и анекса към него, тъй като те са новосъздадени във връзка със съдебното производство. Въпреки че тези доказателства представляват частни документи, съдът правилно е приел, че същите отразяват действителна воля за възникване на правоотношение, не противоречат на останалите представени по делото доказателства, като следва да се отбележи, че ревизираното лице се е позовало на договора с възложителя "Амата" ООД още в жалбата му пред директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна. По гореизложените съображения решението на съда е правилно и законосъобразно и като такова ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и искането на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 770 лв. адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, I a отделение,

Цитирани разпоредби

2