Решение № 15357 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3089/2009 г.

Решение № 15357 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3089/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Гехани Сатиш Кумар Хардас - гражданин на Индия, подадена срещу решение № 1051 от 13.11.2008 г., постановено по адм. дело № 4134 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон по изложени подробни съображения - отменително основание по чл. 209, т. 3 от ГПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е по дадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 във вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), образувано по жалба на чужденеца, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № ЗДМ-356 от 08.06.2006 г., издадена от директора на Дирекция "Миграция" - МВР, за отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България на чужденец. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, въз основа на представените от страните доказателства и приложимия закон, съдът е приел, че жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. С обжалваната административна заповед на основание извършена справка в информационните масиви на МВР, с която е установено, че лицето не е пребивавало най-малко 6 месеца и един ден на територията на Република България през предходната календарна година (през 2005 г. лицето е пребивавало 7 дни на територията на страната), е отнето правото на постоянно пребиваване на чужденеца Гехани Хардас - гражданин на Индия, получено на основание чл. 25, т. 6 от ЗЧРБ. Преценявайки доказателствата, събрани в административното производство по издаване на обжалваната заповед, съдът законосъобразно е приел, че са налице фактическите основания за издаване на заповедта по чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, като административният орган е обяснил и обосновал волеизявлението си в изложените мотиви на заповедта. Установените данни за пребиваване на чужденеца през календарната 2005 г. не са оспорени пред съда от жалбоподателя, който е поддържал като основание за отмяна на заповедта, че издадената заповед не е съобразена с разпоредбата на чл. 25, т. 6 от ЗЧРБ, която законова разпоредба не поставя изискване за пребиваване на чужденеца в страната за период, по-дълъг от 6 месеца. Съдът е обсъдил възраженията на адресата на заповедта и правният извод, че за разглеждания административен спор са приложими императивните разпоредби на чл. 26, ал. 2 и чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, е обоснован и законосъобразен. При установяване на предпоставките в посочените законови разпоредби (чужденецът не е пребивавал на територията на страната през предходната календарна година най-малко 6 месеца и един ден) административният орган е длъжен да откаже продължаване на срока за дългосрочно пребиване в страната или да отнеме правото на дългосрочно пребиваване на чужденеца - т. е. да издаде заповед за отнемане на правото на постоянно пребиване на чужденеца на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Административният орган е издал заповедта при обвързана компетентност и не прави преценка, а проверка дали са налице условията и предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, като действа по нормативно предписания му начин, както законосъобразно е приел съдът. Законосъобразността на административната заповед е преценена към момента, в който съдът е постановил решението си, и промяната на правната уредба на ЗЧРБ (изм. 2009 г.), настъпила след постановяване на съдебното решение, не се отразява на правилността на съдебното решение. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,