Решение № 15740 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 237/2011 г.
ВАСV отделение30.11.2011 г.докладчик т Илияна Дойчева
Диспозитив
Отменя решение № 1419 от 28.10.2010 г., постановено по адм. д. № 788/2010 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив и вместо него постановява: Отхвърля жалбата на Николай Георгиев Гешев против заповед № ЛС-01-7/25.03.2010 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15740 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 237/2011 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив против решение № 1419 от 28.10.2010 г., постановено по адм. д. № 788/2010 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът Николай Георгиев Гешев, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за частична основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, за да се произнесе по същество на жалбата, съдът съобрази следното: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив е отменил заповед № ЛС-01-7/25.03.2010 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, с която на Николай Георгиев Гешев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 97, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл., след спазване на императивното изискване на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. и при проведено дисциплинарно производство съгласно чл. 96 от закона. За да отмени оспорената заповед съдът е констатирал, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните норми на ЗДСл. като описаните в административния акт нарушения не представляват дисциплинарни такива, а административният акт е издаден и в противоречие с нормата на чл. 91 от ЗДСл. Изводът на съда, че Николай Георгиев Гешев не е извършил нарушенията, описани в т. 1 от заповедта е незаконосъобразен и необоснован. По несъмнен начин по делото е установено, че държавният служител по време на разрешен годишен отпуск е подготвил за издаване, съгласно задълженията му по длъжностна характеристика, 7 бр. разрешителни за водоползване. Установено е, че със заповедта, с която на държавния служител е разрешено да ползва платен годишен отпуск е определено лице, което да го замества по време на отсъствието му, както и че отпускът не е прекъсван. Изводът на съда, че след като изготвените от Гешев разрешителни по време на отпуска му не са нищожни и са съгласувани с по-горестоящия орган, то не е налице нарушение, е незаконосъобразен. Фактът, че държавният служител е в отпуск лишава същия от правомощията му по служба. Отпускът е времето, през което служителят не изпълнява служебните си задължения, а за да продължи да ги изпълнява или отпускът следва да е изтекъл или същият да е прекъснат по предвидения за това в закона ред, които хипотези в случая не са налице. Следователно правилно дисциплинарнонаказващия орган е квалифицирал това поведение на държавния служител като неспазване на кръга на служебните правомощия, което е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл. Обстоятелството, че подготвените за издаване разрешителни не са нищожни и са съгласувани с по-горестоящия орган не влияе върху характера на извършеното дисциплинарно нарушение. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че държавният служител не е извършил нарушенията, описани в т. 2 - 9 от заповедта. Съдът е приел, че пропускът заявителите да бъдат уведомени за представяне на актуални документи и за полагане на подпис в част от документацията, представлява неизпълнение на служебните задължения, но тъй като тези пропуски са преодолими е направен извод за липса на виновно поведение на държавния служител. Съгласно чл. 61, ал. 3 от Закона за водите, когато не са изпълнени изискванията по чл. 60 (в приложимата редакция преди изменението, обн. в ДВ, бр. 61 от 2010 г.), органът по ал. 1 следва да уведоми заявителя да отстрани несъответствията в 14-дневен срок. Правилото на чл. 61, ал. 4 от Закона за водите, регламентира последиците при неотстраняване на недостатъците в посочения срок - документите не се разглеждат и не се открива процедура, за което заявителят се уведомява писмено, което изискване е императивно. От друга страна, преценката по чл. 62, ал. 1 от Закона за водите, на която се позовава административният съд, е само относно изброените в т. 1 - 8 на разпоредбата обстоятелства и не може да компенсира липсата на изискуемите съгласно чл. 60 приложения към искането за издаване на разрешение. Това означава, че процесните разрешения са издадени в нарушение на установените процедурни правила, и съответно, че с това е допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Законосъобразно съдът е приел, че държавният служител не е извършил дисциплинарните нарушения, описани в т. 10 - 12 от заповедта, тъй като към датата на издаването й не е бил изтекъл срокът за съставяне на актове за установяване на административни нарушения по преписките, описани в т. 10 - 12 от заповедта, поради което изводът, че тези действия не осъществяват състава на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл., е правилен. Незаконосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че при издаване на заповедта не е спазено изискването на чл. 91 от ЗДСл. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарните производства по ЗДСл функция на такъв подготвителен документ притежава становището на дисциплинарния съвет. В случаите, когато дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви в заповедта, тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарно-разследващия орган. В настоящият случай в протокола и становището на дисциплинарния съвет е преценена тежестта на извършените нарушения, обстоятелствата при които са извършени и поведението на държавния служител. В оспорената заповед дисциплинарнонаказващият орган при преценка на обстоятелствата по чл. 91 от ЗДСл. изрично се е позовал на протокола и решението на дисциплинарния съвет. Фактът, че Николай Гешев е получавал положителни оценки при ежегодното атестиране на служителите в държавната администрация, не може да повлияе върху тежестта на извършените дисциплинарни нарушения - изпълнение на служебни задължения по време на ползване на платен годишен отпуск и подготовка за издаване на разрешителни в нарушение на императивни законови изисквания. Извършените от жалбоподателя дисциплинарни нарушения по т. 1 - 9 от заповедта, правилно са квалифицирани от дисциплинарнонаказващия орган като такива по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 3 от ЗДСл. и същите са основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. От изложеното дотук се налага извода, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че държавният служител е извършил описаните в т. 1 - 9 заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения, обосноваващи налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Оспореният административен акт е издаден в предписаната от закона форма и съдържа задължителните реквизити на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. Преди на наложи дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващия орган е приел писмените обяснения и е изслушал държавния служител за извършеното дисциплинарно нарушение. По образуваното дисциплинарно дело Дисциплинарният съвет е предложил на Николай Гешев да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Следователно оспорената заповед е законосъобразна. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 90, ал. 1, т. 5