Решение № 3330 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9985/2010 г.

Решение № 3330 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9985/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Сирма Костадинова Андонова от Благоевград срещу решение № 251/21.05.2010 г. по адм. д. № 949/2009 г. на Административен съд - Благоевград. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил предявените искове от касаторката за имуществени вреди в размер на 1380 лв. и неимуществени вреди 10000 лв., считано от 28.03.2009 г., предявени на осн. чл. 1 ЗОДОВ. Приел, че имуществени вреди не са налице, тъй като оспорвайки писмения отказ на ТЕЛК пред НЕЛК, жалбата й е била уважена и исканото обезщетение платено. Трудовото й правоотношение с работодателя "Карина - ИВ - 2000" ООД е било прекратено по взаимно съгласие на страните на 30.04.2009 г. Ищцата не доказала по безспорен начин претърпяването на тези вреди от неимуществен характер да са в пряка и непосредствена последица от увреждането, предвид прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие. В жалбата като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, обосновано и в съответствие с материалния закон. Постановените по делото мотиви се споделят напълно от настоящата инстанция. Трудовото правоотношение на жалбоподателката с работодателя й "Карина - ИВ - 2000" ООД е било прекратено по взаимно съгласие, което означава че оставянето й без доходи от 30.04.2009 г. до предявяване на иска, както е посочила в исковата си молба не е в резултат на бездействие или закъсняло такова от страна на административния орган, който носи отговорността по ЗОДОВ. До датата 30.04.2009 г. е заплатено обезщетение на ищцата, макар и със закъснение, но претърпени неимуществени вреди в бъдеще трудно може да се приемат че са налице, предвид обстоятелството, че освен прекратяване на трудовото й правоотношение по общо съгласие с работодателя, налице са и доказателства, че тя е била регистрирана като активно търсеща работа още през м. февруари, а именно на 5.02.2009 г., което е индиция за нейното намерение да напусне работата си. Правилно съдът е приел, че не е налице причинна връзка между неиздаването на Експертното решение на ТЕЛК и евентуално не полученото трудово възнаграждение за 6 месечен период, както се претендира. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение,