Решение № 413 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9175/2018 г.

Решение № 413 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9175/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Тонков от гр. [населено място], срещу решение № 174 от 13.06.2018 г., постановено по адм. дело № 153/2018 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 18-1300-000287/10.04.2018 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Кърджали. Със същата му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от 12 месеца. Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна – началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Кърджали, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на И. Тонков срещу заповед № 18-1300-000287/10.04.2018 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Кърджали. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 10.04.2018 г. в гр. Кърджали жалбоподателят е управлявал лек автомобил "БМВ 523", с рег. [рег. номер на МПС], като при проверка от полицейски служител отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство "Дръг тест 5000" и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози. За това нарушение му е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 052371/10.04.2018 г., в който е посочена приетата за нарушена разпоредба – чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Иззети са като доказателства СРМПС и 2 броя табели с рег. [рег. номер на МПС]. Въз основа на така съставения АУАН на 10.04.2018 г. е издадена и процесната заповед, с която на И. Тонков е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б "б" ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаване на заповедта, както и представените от страните в хода на делото доказателства. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Прието е, че в случая безспорно е налице една от визираните в чл. 171, т. 2а, б. "б" хипотези, а именно жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества. В заключение съдът е изложил доводи, че заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, а именно с цел да осигури безопасността на движението, опазване живота и здравето на гражданите, като се осуети възможността на дееца да извърши други административни нарушения. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Решението на Административен съд – София-град е постановено при правилно прилагане на процесуалния и материалния закон. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, както и относимата правна уредба. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 2а, б "б" ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 2а, б "б" от ЗДвП в приложимата редакция /ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение на предписание за химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай нарушението на водача е констатирано със надлежно съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. При правилно разпределена доказателствена тежест по чл. 170 АПК, основателно е прието, че административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП и обуславящи прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от една година на собственик, който управлява моторно превозно средство и е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Административният акт съдържа необходимият обем мотиви, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, които се допълват от изложените в АУАН и приложения талон за изследване № 0028731, съставляващи част от административната преписка. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, АУАН и Талона за медицинско изследване имат характер на официални писмени документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и се ползват с обвързваща съда доказателствена сила относно отразените в тях факти и обстоятелства, поради което наведените от касатора възражения в тази насока са неоснователни. С оглед гореизложеното настоящият касационен съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,