Решение № 558 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2568/2014 г.

Решение № 558 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2568/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община срещу решение № 8161 от 19.12.2013 г. по адм. дело № 4183/2013 г. по описа на Административен съд - София град. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът - "Етем България" АД, гр. София (преобразувано от АД, с предишно наименование "Стилмет" АД), чрез пълномощника му - адв. Михайлов, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че по отношение на претендираните от дружеството законни лихви съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 6, предл. 1 от ДОПК вместо съответстващата към случая хипотеза на предл. 2 на същата норма. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното: С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 21-476/27.11.2012 г., издаден от главен инспектор при Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, потвърден с Решение № СО-РД-22-01-2/30.01.2013 г. на кмета на Столична община (СО) и е върнал преписката на административния орган за издаване на нов административен акт при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, като е определил срок за издаване на АПВ от 30 (тридесет) дни, считано от получаване на преписката от съда. Със същото решение СО е осъдена да заплати на "Етем България" АД разноски в размер на 20 850 /двадесет хиляди осемстотин и петдесет/ лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него АПВ е издаден в нарушение на материалния закон. По делото няма спор за факти. Установено е, че административното производство е започнало по искане на "Етем България" АД с основание чл. 129, ал. 5 от ДОПК, подадено на 19.07.2012 г., за възстановяване на суми за такса битови отпадъци (ТБО) в размер на: 320 131.82 лева главница и лихва върху сумата в размер на 298 799.22 лева; лихва за ТБО в размер на 111341.97 лева и законна лихва върху сумата в размер 93 533.88 лева; надвнесен данък върху недвижими имоти (ДНИ) в размер на 2 044.13 лева и лихва върху сумата - 2 281.62 лева, ведно със законната лихва върху сумите за периода от внасяне на искането до окончателно издължаване на сумите. Инициирането му е във връзка с решение от 29.09.2011 г. постановено по адм. дело № 71/2009 г. по описа на Софийски градски съд, влязло в сила на 26.10.2011 г., с което е отменен ДРА № 71/23.11.2005 г., издаден от ръководител екип в ТДД "Големи данъкоплатци", в частта на определената на дружеството ТБО за периода 2000 г. - 2003 г. в размер на 320 131.82 лева, както и начислената лихва върху ТБО за периода 2000 г. - 2003 г. в размер на 111 341.97 лева и лихва върху данък сгради за периода 1.01.2001 г. - 31.12.2001 г. в размер на 84.21 лева, потвърден мълчаливо при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, ведно с мълчаливото потвърждаване. По делото не е спорно, че дружеството е изплатило доброволно задълженията, предмет на процесното искане за възстановяване, не по силата на ДРА № 71/23.11.2005 г., а преди неговото издаване, съответно въз основа на Протокол № 141/30.07.2004 г. на данъчен инспектор при ДП "Сердика" към ТДД - София и съобщение за доброволно изпълнение № 05-07-00-0742/7.04.2005 г. на данъчен орган при ТДД - гр. София - ДП "Сердика". С цитирания протокол в резултат от извършена проверка на декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, с която дружеството е декларирало имот - завод за алуминиеви профили с посочена отчетна стойност 6660143.40 лв., находящ се в гр. София, се констатират промени в задълженията по години за ДНИ и ТБО общо за периода 2000 г. - 2003 г., както следва: ТБО - 320 131,82 лв. и ДНИ - 53 130.11 лв. Със съобщението за доброволно изпълнение дружеството е уведомено, че освен главницата дължи и лихви към нея в размер на 125 341,97 лв., от които за периода 8.04.2005 г. - 3.05.2005 г. е внесло суми в размер на 111 341.97 лева. С ДРА № 71/23.11.2005 г. дължимостта на горните суми е потвърдена, като е определена сума надвнесен ДНИ общо за 2002 г. и 2003 г. в размер на 2044,13 лева. При тези данни съдът е приел, че незаконосъобразно органът по приходите не е зачел валидно породените последици от отмяната на ДРА № 71/23.11.2005 г. с влязло в сила съдебно решение. Счел е, че двата акта (протокол и съобщение за доброволно изпълнение), в изпълнение на които са внесени сумите, не установяват задълженията за данъци и такси и не представляват индивидуални административни актове, които да са подлежали на обжалване. Посочил е, че актът, с който са установени задълженията на дружеството за периода 2000 г. - 2003 г., както и лихвите върху тях, и срещу който то е могло да се защитава е ДРА № 71/23.11.2005 г. Наведен е извод, че с отмяната на същия в обжалваната му част визираните в него суми са определени като недължими, независимо, че с решението на СГС спорът за дължимостта на ТБО и ДНИ и лихвите върху тях за периода 2000 г. - 2003 г. за процесния имот не е бил решен по същество. Според съда от датата на влизане в сила на отменителното съдебно решение възниква основанието за възстановяване, започва да тече срокът по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, както и сроковете на погасителната давност. Обосновал е заключение, че за надвнесената сума за ДНИ в размер общо на 2044,13 лв. ДРА не е отменен и е влязъл в сила, поради което подлежи на изпълнение и тази сума следва да се възстанови /прихване/. Преценил е, че с отмяната на ДРА е отпаднало основанието за събирането на ТБО за процесния имот за периода 2000 г. - 2003 г. в размер на 320 131.82 лева, както и на начислената лихва върху ТБО за същия период в размер на 111 341.97 лева, поради което тези суми следва също да бъдат възстановени /прихванати/ в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение на СГС, като се зачете задължителната сила на неговия диспозитив. Счел е, че е налице хипотезата на чл. 129, ал. 6, изр. 1 от ДОПК за възстановяване на законните лихви върху внесените на отпаднало основание суми. Посочил е, че същите са внесени доброволно, а не принудително, но въз основа и в следствие на получени от дружеството актове на органите по приходите - Протокол № 141/30.07.2004 г. и съобщение за доброволно изпълнение № 05-07-00-0742/7.04.2005 г., поради което следва да се възстановят, ведно със законната лихва от датата на внасянето (надвнасянето) на сумите до окончателното им възстановяване. С тези мотиви АПВ е отменен като незаконосъобразен. Недоволен от така постановеното решение, кметът на СО го обжалва със следните доводи: Съдът не е съобразил, че с решението на СГС за отмяна на ДРА № 71/2005 г. същият е отменен на процесуално основание, като спорът за дължимостта на сумите не е решен по същество. Задълженията са платени доброволно от дружеството, не по силата на отменения ДРА, а преди постановяването му, въз основа на Протокол № 141/30.07.2004 г. (за главницата в размер на 320 000 лева) и съобщение за доброволно изпълнение № 05-07-00-0742/7.04.2005 г. във връзка с изп. дело № 1640/2005 г. (за лихви в размер на 111 341,97 лв.), поради което не са недължимо внесени и няма основание за възстановяването им, а доброволното им изпълнение представлява извънсъдебно признаване на задълженията. Протоколът и съобщението, на чието основание са платени сумите, не са индивидуални административни актове, от които произтичат задълженията на лицето, нямат характеристиката на акт на орган по приходите по смисъла на чл. 129, ал. 6, изр. първо от ДОПК, тъй като с тях не се установяват публични задължения в ревизионно производство, поради което органът не дължи законна лихва в приетата от съда за приложима хипотеза. Надвнесената сума за ДНИ в размер на 2044,13 лв. не е била предмет отменителното решение на СГС, поради което претенцията на дружеството за въстановяването й е покрита с давност по силата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК. Недължимостта на тази сума изключва заявената от дружеството законна лихва върху нея в размер на 2281,62 лева. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за частично основателна по следните съображения: Решението на първоинстанционния съд е неправилно в частта, в която е отменен АПВ относно отказа за възстановяване в полза "Етем България" АД на сумата от 2044,13 лв., представляваща надвнесен ДНИ за периода 2002 г. - 2003 г. и на лихвата върху тази сума в размер на 2281,62 лева. Безспорно е, че с ДРА № 71/2005 г. е определена сума надвнесен от дружеството ДНИ в размер на 2044,13 лв. общо за 2002 г. - 2003 г., която сума е прихваната от цялото изискуемо публично вземане, установено в ДРА. Видно от материалите по делото, в тази част ДРА № 71/2005 г. не е бил оспорен нито по административен ред пред по-горестоящия компетентен орган, нито пред съда. В жалбите на дружеството срещу процесния ДРА изрично е изключена от обхвата на исканата отмяна частта му, в която е определена надвнесена сума за ДНИ в посочения размер. Претендираната за възстановяване като недължимо платена и призната от органа по приходите в ДРА № 71/2005 г. за такава сума, представляваща надвнесен ДНИ, не е била предмет на отменителното решение на СГС. В тази част ДРА като необжалван не е бил предмет на административен или съдебен контрол, поради което същият е влязъл в сила с изтичането на 14-дневния срок за обжалването му, а именно - на 12.12.2005 г., присъствен ден. От тази дата е възникнало основанието на дружеството да иска възстановяването й. Искането за възстановяване, по което е постановен обжалвания в настоящото производство АПВ, е депозирано на 19.07.2012 г., поради което за разглеждането му е приложим действащия процесуален ред по ДОПК. Същият предвижда, че искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго - чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ДОПК. В случая петгодишният давностен срок, визиран в цитираната разпоредба, е започнал да тече от 1.01.2006 г. и е изтекъл на 31.12.2010 г., от който момент е преклудирана възможността на дружеството да иска възстановяване на сумата от 2044,13 лв. и лихвата върху нея. Следователно, подаденото на 19.07.2012 г. искане в частта за надвнесения ДНИ в размер на 2044,13 лв. е извън срока по чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ДОПК и като е отказал възстановяването му на това основание органът по приходите е постановил законосъобразен акт. При това положение органът не дължи разглеждане и на акцесорното искане относно лихвата върху тази сума в размер на 2281,62 лв. Крайният извод на настоящия състав е за законосъобразност на АПВ по отношение на сумите в размер на 2044,13 лв. (надвнесен ДНИ за 2002 г. и 2003 г.) и на 2281,62 лв. (лихва върху надвнесената сума). Поради това решението на съда в тази му част следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. Спорът следва да бъде решен по същество, като се отхвърли жалбата на "Етем България" АД, гр. София срещу АПВ в частта относно сумата от 2 044.13 лева - надвнесен ДНИ и тази от 2 281.62 лева - лихва върху надвнесения данък, или общо - за сума в размер на 4 325,75 лева. Отмяната на решението на АССГ по съществото на спора в тази част налага ревизията му и в частта за разноските. Резултатът от касационното обжалване води до корекция на присъдените от административния съд в полза на дружеството разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение общо в размер на 20 850 лева, които съобразно изхода на спора (уважена част от жалбата - 823806,89 лева при заявен общ материален интерес - 828132,64 лева) следва да се намалят на 20 741,09 лева. По аргумент от разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на органа се присъждат разноски общо за двете съдебни инстанции. Такива са направени за адвокатска защита, като договореното и платено адвокатско възнаграждение е в размер на 1800 лева. С оглед потвърдената част от АПВ администрацията има право на разноски в размер на 9,40 лева. По компенсация органът по приходите остава да дължи на дружеството разноски в размер на 20731,69 лв. (20 741,09 лв. - 9,40 лв.). Следователно, решението на административния съд следва бъде отменено в частта, с която СО е осъдена да заплати на дружеството разноски в размер на 20 850 лева за горницата над сумата от 20731,69 лева. В останалата част решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в проверяваното решение. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Същото е бланкетно, конкретни процесуални пороци не се сочат. Касационната проверка констатира липса на допуснати процесуални нарушения в съдебното производство. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формирал е изводи по събраните доказателства и по наведените от страните доводи, обсъдил е обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора. Решението е постановено в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма след цялостна служебна проверка на административния акт. Поради това настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е спазил процесуалния закон при разглеждане на делото. Оспореното решение в тази част е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за незаконосъобразност на процесния акт, в частта относно отказаното на жалбоподателя възстановяване на недължимо платени задължения в размер на 320 131.82 лева (ТБО) и на 111 341.97 лева (начислена лихва върху ТБО), ведно със законната лихва върху тях, изчислена съгласно чл. 129, ал. 6, изр. 1 от ДОПК, като изложените в решението му мотиви се споделят от настоящия съдебен състав. Безспорно е по делото, че сумите от 320 131.82 лева и 111 341.97 лева са платени от дружеството въз основа на Протокол № 141/30.07.2004 г. и съобщение за доброволно изпълнение № 05-07-00-0742/7.04.2005 г., издадени от орган по приходите, като тези два акта нямат белезите на индивидуални административни актове със самостоятелно правно значение, подлежащи на собствено основание на съдебен контрол. Няма спор и че ДРА № 71/2005 г., с който цитираните внесени суми са установени като дължими от дружеството, е отменен по съдебен ред в тази част. Съдебното решение за отмяната им е влязло в сила на 26.10.2011 г., от която дата е възникнало основанието на дружеството да иска възстановяването им. В този смисъл и противно на твърденията на администрацията искането от 19.07.2012 г. за възстановяването им е своевременно подадено в срока по чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ДОПК. Що се отнася до позоваването на разпоредбата на чл. 171 от ДОПК, същата е неотносима към спора. Правилна е преценката на съда, че от значение за спорното правоотношение е отмяната на ДРА, независимо от основанието за постановяването й (процесуално или материалноправно) и от мотивите на отменителното съдебно решение. Обоснован е изводът му за неправомерно незачитане от страна на органа на силата на присъдено нещо на диспозитива на решението на СГС. Отмяната на ДРА с влязъл в сила съдебен акт по отношение на установените в него суми сочи на отпаднало основание за заплащането им, поради което внесените от дружеството такива се явяват недължимо платени, респективно - подлежащи на възстановяване. Обстоятелството, че задълженията са платени доброволно преди установяването им с отменения ДРА и въз основа на протокол от проверка и съобщение за доброволно изпълнение, които не са актове за надлежно установяване и определяне на публичните задължения, не променя този извод. Налице са двете релевантни за случая предпоставки - актът, от който произтичат задълженията е отменен и същите са платени, независимо от момента и основанието за плащането им. На този извод сочи и разпоредбата на чл. 129, ал. 5 от ДОПК, съгласно която на възстановяване подлежат и суми за недължимо платени задължения, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище на орган по приходите. Неоснователна е тезата на касатора, че доброволното плащане презюмира признание за дължимост на сумите. Подобно тълкуване отрича съществуването на института на възстановяването и изключва априори приложимостта на производството по чл. 128 и сл. от ДОПК. Въведеното в нормите на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК разграничение на "недължимо платени суми" и на "недължимо събрани суми" предполага и хипотеза на доброволно внасяне, какъвто е процесният случай. Незаконосъобразно е в тази връзка заключението на органа по приходите за липса на основания за връщане като недължимо внесени на сумите в размер на 320 131.82 лева (ТБО) и на 111 341.97 лева (начислена лихва върху ТБО), по отношение на които е влязъл в сила съдебен акт за отмяна. Съответна на материалния закон е и преценката на съда за наличие на хипотезата на чл. 129, ал. 6, изр. 1 от ДОПК - недължимо внесените суми, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. Спорът в тази част се свежда до правната характеристика на протокола и на съобщението, въз основа на които са платени сумите от 320 131.82 лева и 111 341.97 лева. Обстоятелството, че не представляват индивидуални административни актове, подлежащи на самостоятелно обжалване, не означава, че не са актове на орган по приходите по смисъла на чл. 129, ал. 6, изр. 1 от ДОПК. Същите са издадени именно от такъв орган, съдържат конкретни по вид, основание и размер задължения на лицето и постановяването им е предвидено в процесуалния закон - чл. 67 и чл. 145 от ДПК (отм.). Видно от съдържанието на Протокол № 141/30.07.2004 г., в същия изрично е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Поради това първоинстанционният съд правилно е зачел посочените два акта като такива на орган по приходите съгласно чл. 129, ал. 6, изр. 1 от ДОПК. Аргумент в този смисъл се черпи и от систематичното тълкуване с нормата на чл. 129, ал. 5, т. 1 от ДОПК. Следва да се посочи, че въпросът за законната лихва върху сумите за периода от внасяне на искането до окончателното им издължаване, заявен в претенцията на дружеството от 19.07.2012 г., е извън обхвата на настоящия спор. Същият е предмет на отделно съдебно производство. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на решението в тази му част, поради което същото следва да се остави в сила. Доказателства за сторени от "Етем България" АД в касационната инстанция разноски не са представени, поради което такива не следва да му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд