Решение № 9441 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2301/2016 г.

Решение № 9441 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2301/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП ДГС "Панагюрище" против решение № 8 от 11.01.2016 г., постановено по адм. дело № 737/2015 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК поради което се иска отмяната му. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответните страни: "Ватия" АД, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се и разноски. "Ватия Холдинг" АД в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се и разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК и данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отменил Заповед № 177/02.10.2015 г. на Директора на ТП ДГС "Панагюрище", с която е наредил 1: спиране на извършването на кариерни дейности в държавна горска територия в м. Клани дял, отдел 467, под отдел 1, находящ се на територията на ТП ДГС "Панагюрище" от "Ватия" АД. 2: "Ватия" АД да предприеме действия за промяна предназначението на територията по установения за това ред, съгласно чл. 79 ЗГ 3: Считано от 05.10.2015 г. е забранен достъпа до кариерата, находяща се в землището на гр. Стрелча, общ. Стрелча в отдел 467, под отдел 1, на територията на ТП ДГС "Панагюрище". За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, както и при неизяснена собственост на земята върху която е разположена кариерата. Също така е приел, че дори Директора на ТП ДГС "Панагюрище" да е компетентен да издаде процесната заповед, то е налице грешка в адресата на заповедта - като адресат е посочено дружеството "Ватия" АД, а видно от допълнително споразумение между "Ватия" АД, "Ватия Холдинг" АД и Министъра на икономиката, енергетиката и туризма към договор за предоставяне на концесия за добив на неметални полезни изкопаеми - индустриални минерални - пигменти - подземни богатства по чл. 2, ал. 2 ЗПБ от находище "Стрелча - Мерата" - участъци "Мерата", "Мали клани дял" и "Банчовци", разположено в землището на гр. Стрелча, община Стрелча, концесионер от 30.06.2010 г. е "Ватия Холдинг" АД, а не "Ватия" АД. Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, тъй като в мотивите на обжалваното решение правилно е констатирано, че процесната заповед има характер на индивидуален административен акт и като такъв следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Константна практиката на Върховния административен съд е, че неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Съгласно чл. 219, ал. 2 АПК, не се допускат доказателства, несвързани с касационните основания, а нормата на чл. 220 АПК въвежда императивно забрана за фактически установявания в касационното производство, като повелява, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Ето защо настоящия съдебен състав на ВАС не може да кредитира акта за частна държавна собственост № 6483 приложен заедно с касационната жалба, тъй като същият е съставен след постановяване на съдебния акт - на 18.01.2016 г. и за случая, поради което не може да обоснове касационни основания по жалбата на касатора, още повече че с акт за частна държавна собственост не се създават доказателства. Твърдението, че същият удостоверява по надлежен начин държавната собственост върху земята, върху която е разположена кариерата, респ. компетентността на Директора на ТП ДГС Панагюрище за издаване на заповед № 177/02.10.2015 г. не е доказано. Следователно правилно административният съд е приел, че при издаването на оспорваната Заповед № 177/02.10.2015 г. на Директора на ТП ДГС "Панагюрище" са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила, като същата е постановена и в противоречие с материалноправни разпоредби, поради което законосъобразно я е и отменил. От изложеното до тук е видно, че касационните основания по чл. 209 от АПК не са налице. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и при направеното на една от страните искане, съдът, с решението следва да се произнесе и по въпроса за разноските по делото. Такива своевременно са поискани от процесуалния представител на "Ватия" АД, и "Ватия Холдинг" АД за заплащане на юрисконсултско възнаграждение от общо 600 лева съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК за заплащането им следва да бъде осъден жалбоподателя. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховен административен съд, пето отделение,