Решение № 11975 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6342/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Община Смолян против Решение 88/19.03.2021 г., постановено по административно дело 356/2020 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отменена издадена от него виза за проектиране и вътрешно преустройство на селскостопанска сграда за жилищни нужди за поземлен имот 67653.915.559 по КК на гр. Смолян, УПИ XXXVII 1622, кв. 108. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като по същество се оспорват възприетите от съда правни изводи за незаконосъобразност на процесната виза, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което същата да се потвърди. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Равелов, който моли да бъде уважена по съображения, развити в писмени бележки. Ответникът И. Топалов чрез адвокат Б. Печилкова счита касационната жалба за основателна, като излага доводи за неправилност на оспореното съдебно решение. Ответникът А. Билянски се представлява от адвокат Д. Кисьов, който посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Останалите ответни страни - С. Билянска, Н. Билянска, А. Билянски, Е. Кабадозова, Л. Топалова, Е. Черноземска, Б. Павлова, С. Порязова, Р. Сираков, М. Билянска /Х./, Община Смолян, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба на Главния архитект на Община Смолян, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Смолян е виза за проектиране, издадена на основание чл. 140, ал. 2 ЗУТ, имаща за цел да разреши изработването на проект и издаване строително разрешение за вътрешно преустройство и реконструкция на селскостопанска сграда в жилищна такава. След приемане на относимите писмени доказателства и заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, съдът правилно е разрешил спора по същество. За да отмени процесната виза, е приел, че същата няма изискуемото по закон съдържание, както и е постановена в нарушение на материалния закон. Възприетите от него правни изводи се споделят от настоящата инстанция, тъй като са съобразени с установените факти и с приложимите разпоредби. Действително, визата не съдържа задължителни реквизити, които следва да са част от нейното съдържание не са посочени конкретните височини на сградите в имота, както и разстоянието от съществуващата жилищна сграда по сградата, предмет на визата. По съществено в случая се явява констатираното нарушение на изискването за минимални разстояния между сградите в имота, регламентирано в чл. 33 ЗУТ, във връзка с чл. 80 от Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, според което разстоянието между две сгради в един имот следва да е равно на височината на засенчаващата сграда, тоест най-малко 6 метра, а в случая това разстояние е 2 метра. Освен това, настоящият съдебен състав споделя становището, че разрешената с визата промяна в предназначението на една сграда от допълващо в основно застрояване е недопустимо с виза по чл. 140, ал. 2 ЗУТ, след като липсва такова предвиждане в действащия подробен устройствен план. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответната страна А. Билянски за присъждане на сторените от него разноски за настоящата съдебна инстанция е основателна, като на същия следва да се присъди сума размер на 900 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,