Решение № 133 от 3.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 235/2013 г.

Решение № 133 от 3.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 235/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 7046/2010 г. на Районен съд гр. София и внохд. № 3195/2012 г. на Софийски градски съд, образувано по искане на осъдения Х. Т. Д. В съдебно заседание искането, с доводи за нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието се поддържа лично от осъдения и защитник. Частния обвинител и граждански ищец Й. Г., не е взел становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове, при спазване на процесуалните правила и закона, наложеното наказание справедливо, а искането на осъдения допустимо но неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 12.04.2011 г., постановена по нохд № 7046/2010 г. на Софийски районен съд, подсъдимият тогава Х. Д. е признат за виновен в това, че на 02.05.2009 г. в [населено място], причинил на Й. Г. тежка телесна повреда - постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл. 128, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата е уважен граждански иск, в полза на пострадалия Г. за сумата от 30 000 лева, обезщетение за причинени с инкриминираното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.05.2009 г. С решение от 13.12.2012 г., постановено по внохд № 3195/2012 г. на Софийски градски съд присъдата е потвърдена. ПО ИСКАНЕТО НА ОСЪДЕНИЯ Х. Т. Д. ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ПОСОЧЕНИТЕ ПО-ГОРЕ СЪДЕБНИ АКТОВЕ: С искането са ангажирани всички касационни основания, като акцента е върху неправилни изводи на инстанционните съдилища, касаещ размера на наказанието и отказа за приложение на чл. 66, ал. 1 НК, при което "двете съдебни инстанции приемат, че са налице отегчаващи вината обстоятелства, които налагат прилагането на ефективна присъда, поради липса на разкаяние от страна на осъдения...продължаващо агресивно поведение към пострадалия в съдебна зала и това, че не е изразил съжаление и съчувствие... не е предизвикал проблема...близката цел е била да се предпази от увреждането, което би му причинил пострадалия, а не той самият да нарани". Несъобразено било влошеното здравословно състояние на осъдения, имало спор и по правилната квалификация на деянието, тъй като осъденият е изпаднал в страхов физиологичен афект, което обуславяло квалификация по чл. 132 НК или поне смекчаване на наказанието, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Искането е неоснователно и не намира опора в данните по делото. По отношение на доводите за нарушение на закона и претенцията за квалифициране на извършеното деяние в състояние на "страхов физиологичен афект", ВКС споделя изцяло извода на въззивния съд, за "недостоверност на претендирания от Д. тежък увреждащ побой нанесен от пострадалия към подсъдимия, така и към механизма на увреждащото деяние /пострадалият не е направил какъвто и да било опит да се защити, което може да стане само, ако е бил ударен от подсъдимия, докато е гледал встрани към каращите се жени/". В случаят липсват така наречените защитни увреждания по ръцете например, които са инстинктивни, но свързани с видимост към нападателя и с възприемане на нападението. Горното потвърждава извода на инстанционните съдилища, че непосредствено преди удара не е имало нито физическа, нито словесна агресия от пострадалия към подсъдимия. Няма данни и за действия на Д. поради уплаха или смущение. Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства /най вече на заключението на съдебно психиатричната и психологична експертиза/ е и извода, че Д. е извършил деянието в състояние на "гневни преживявания, резултат на конфликтни отношения с пострадалия, ескалиращи при поредния им сблъсък...не е налице нито стесняване на съзнанието, за да се приеме физиологичен афект, нито предходно противоправно нападение от страна на пострадалия към подсъдимия". При правилно и безпротиворечиво установените факти и закона е приложен правилно. Осъдения Д. на инкриминираната дата и място, с мотика ударил пострадалия Г. по главата и с това му причинил тежка телесна повреда, включваща множество тежки увреждания и по този закон е осъден, т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. По отношение на наказанието - инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение, в това число, особено внимание е обърнато на влошеното здравословно състояние на Д. За установяване на това обстоятелство, по делото са назначени три съдебно-медицински и съдебно-психиатрични и психологични експертизи, съобразени са и всички представени от Д. медицински документи. Основното обстоятелство, което е мотивирало първоинстанционния съд да определи наказание за извършеното престъпление в предвидения от закона минимум, при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства е напредналата възраст на Д. и влошеното му здравословно състояние. Не без значение относно размера на наказанието и начина на изтърпяването е обстоятелството, че освен на пострадалия Г., повреди са били нанесени, със същата мотика и на съпругата му. Обстоятелство, което не се отразява на квалификацията на извършеното, но очевидно има значение. Вярно е, че Д. не е осъждан, но извода, че целите на наказанието не биха могли да бъдат постигнати с отлагането му, са законосъобразни и почиват на събраните по делото доказателства за личността му и вярна оценка на обществената опасност, както на деянието така и на осъдения. По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни при спазване на процесуалните правила и определеното наказание справедливо, а искането на осъдения Х. Т. Д. изцяло неоснователно. Ето защо, и на основание чл. 426 НПК във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение