Решение № 150 от 23.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6373/2007 г.

Решение № 150 от 23.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6373/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. ГПК (отм.). С решение от 18.06.2007 г. по гр. д. № 215/2007 г. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 12.01.2007 г. по гр. д. № 513/2006 г. на Н. районен съд, с което е отхвърлен предявения от И. Д. А., В. Д. Х., А. И. Х. и Д. И. Х. против Т. С. П. и Е. В. П. иск за делба на недвижим имот - дворно място в с. Б., община Н., представляващ УПИ *- 126 в кв. 23 по плана на селото, с урегулирана площ 1 125 кв. м., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда с площ от 80 кв. м., при описаните граници. Въззивното решение е обжалвано от И. Д. А., чрез пълномощника му адвокат Д. П., с касационна жалба, подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./. Същият поддържа становище за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на съда, с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответниците по касация не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Ищецът, сега касатор, е поддържал, че заедно с останалите ищци са собственици общо на 1/6 ид. ч. от процесния имот в с. Б., като се позовават на придобиването му по наследство от починалия им чичо С. А. Х., поради което са искали допускане на съдебна делба с ответниците, собственици на останалите 5/6 ид. ч. от имота. Въззивният съд, след преценка на събраните доказателства, е приел, че действително имотът е придобит по време на брака между С съпругата му В. Д. И., като след смъртта на С. през 1975 г. преживялата му съпруга е придобила по давност останалата в наследство от него част от имота. Съдът обсъдил представения писмен договор между двамата от 1972 г., с който С. й прехвърлил собствената си ид. ч. от имота и приел, че от този момент за В. е започнал да тече давностен срок, довел до придобиване на тази част към 1982 г. поради наличието на явно, спокойно и необезпокоявано от живия към този момент брат на С. - И. /починал през 1983 г./ и наследниците на другия му брат - преживяла съпруга и син И., настоящият касатор, владение от нейна страна. Поради това и същата придобила правото на собственост върху целия имот, който с предварителен договор, обявен за окончателен с влязло в сила съдебно решение, прехвърлила на ответниците по делото П. И. на въззивния съд за изключителна собственост върху имота в лицето на преживялата съпруга на наследодателя на страните С, е правилен и обоснован. Поради това и с оглед разпоредителната сделка ответниците П се легитимират като изключителни собственици на имота и предявеният срещу тях иск за делба правилно е отхвърлен, поради липса на твърдяната съсобственост. Действително, след смъртта на С. Х. през 1975 г., същият е оставил за наследници преживяла съпруга В, брат -, починал по-късно през 1983 г., и наследници на починалия през 1949 г. брат Д, настоящият касатор. В наследство е останала ид. ч. от имота, тъй като същият е придобит по давностно владение по време на брака /нот. акт № 115/68 г. и удостоверение за сключен през 1955 г. брак/, поради което и В. е изключителен собственик на другата ид. ч. на собствено основание в резултат на прекратената съпружеска имуществена общност. Поддържаните в писмената защита на касатора доводи за лична собственост на съпруга не намират опора в данните по делото. Въззивният съд е обсъдил събраните свидетелски показания и обосновано е направил извод, че от смъртта на С., преживялата му съпруга е владяла явно и спокойно останалата в наследство идеална част от имота за себе си, като останалите наследници не са обезпокоявали това нейно владение, вкл. и върху тяхната наследствена част. Същото е обективирано и в снабдяването на В. И. с нот. акт през 1996 г., което обстоятелство представлява манифестирането на това нейно намерение спрямо всички, вкл. и спрямо ищците. Без значение е посочването на наследство като придобивно основание в нотариалния акт, тъй като в настоящето производство е релевирано като възражение наличието на давностно владение в необходимия за придобиване на собствеността давностен срок. Въззивният съд е приел, че същият е започнал да тече от 1972 г., когато е сключен представения по делото договор за прехвърляне между съпрузите, който действително не представлява предварителен договор поради липсата на съществените елементи на такъв. Той не е могъл и да прехвърли правото на собственост, поради липса на форма за действителност, както и поради неделимата общност върху имота, но представлява една индиция за волята на наследодателя, а и оттогава датира съзнанието на съпругата да владее прехвърлената й част като своя. Независимо от това, след смъртта на наследодателя през 1975 г. осъществяваното от съпругата му владение в необходимия за придобиване на собственост срок от десет години е довело до придобиване на собствеността и на идеалната част от наследството на другите наследници на С. Х. Вярно е, че същите са поддържали добри отношения с В. И., посещавали са я, помагали са й в поддържането на лозето в двора, установено от показанията на ангажираните от ищците свидетели, но същите поради неконкретността им както по отношение на времето и периода, така и по отношение на кои от наследниците се отнасят възприятията им, не могат да оборят факта на обективираното в снабдяването с констативен нотариален акт за собственост намерение на В. да установи само за себе си владение върху имота в с. Б., каквото е било и нейното съзнание на изключителен негов собственик. Установено е от всички свидетели обстоятелството, че след смъртта на съпруга си тя е останала в имота, живяла е в него с втори съпруг, който също починал и се е разпоредила с този имот, сключвайки предварителния договор с ответниците по иска. Всички тези обстоятелства категорично установяват наличието на владение от нейна страна и на наследствените части на ищците по делото, които не са се противопоставяли по никакъв начин на това владение и то в един дълъг период от време, със заявяване на съответни собственически права върху имота, за да се изисква доказване на отблъскването им от страна на В. Вярно е, че само неползуването на имота не води до загубване правото на собственост, но в случая то е придобито от преживялата съпруга на наследодателя на ищците, поради което и същата се е легитимирала като изключителен собственик на спорния имот. Неоснователно касаторът се позовава в жалбата на нарушение на разпоредбите на ЗСГ (отм.), тъй като ограниченията по този закон относно придобивната давност са неприложими в настоящия случай на наследяване на съпрузи, а и от отмяната на глава II ЗСГ до предявяването на иска е налице необходимия и достатъчен давностен срок. По изложените съображения следва извода, че въззивното решение е правилно и обосновано, не са допуснати и съществени процесуални нарушения при обсъждане на събраните доказателства, поради което и същото следва да се остави в сила. С оглед този изход на делото не се присъждат и поисканите от касатора разноски за настоящето производство. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение