Решение № 7840 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10302/2010 г.

Решение № 7840 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10302/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Богдан Христев Богданов, от гр. Варна, против решение № 863 от 9.04.2010 г. и решение № 1697/31.05.2010 г., постановени по адм. дело № 2755/2009 г. по описа на Административен съд София - град. По отношение на първото решение жалбоподателят навежда доводи за неговата нищожност и в условия на евентуалност за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 1 и 3 от АПК. По отношение на второто решение твърди, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация", чрез процесуалния си представител, оспорва първата касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са допустими. За да се произнесе по съществото на първата касационна жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Богдан Богданов срещу заповед № 483/31.03.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация", с която на същия му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и заповед № 489/31.03.2009 г. за прекратяване на служебното му правоотношение. Съдът е изложил съображения, че обжалваните административни актове са законосъобразни, като издадени от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Наред с това не е констатирал допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като единствено по отношение на описаното в пункт VI от първата заповед нарушение е установил, че в нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. жалбоподателят не е бил изслушан и не му е даден срок за писмени обяснения. По отношение на материалната законосъобразност на заповедта за уволнение е приел за доказано извършването на нарушенията, описани в пункт I, II, IV и V на същата и предвид на това, че констатираните нарушения не представляват изолирани случаи, е приел, че обосновано на жалбоподателя му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Решението е валидно и правилно. Неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба, за нищожност на постановения съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс, приложим в административното производство на основание чл. 144 от АПК, решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. В случая решението е постановено от съдия Юлия Раева, която е председателствала заседанието на 11.03.2010 г., когато делото е обявено за решаване, с оглед на което постановеният от същата съдебен акт е валиден. Неоснователни са оплакванията, че в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че са спазени изискванията на императивните разпоредби на чл. 93, ал. 1 и чл. 94 от ЗДСл. В административната преписка се съдържат покана за даване на обяснения от 24.03.2009 г., връчена лично на жалбоподателя на 25.03.2009 г., обясненията му от 30.03.2009 г., и протоколът от изслушването от същата дата, от които се установява, че дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил задълженията си за изслушване на служителя, както и му е дал възможност за представяне на писмени обяснения за нарушенията, вменени му по пункт от I до V от заповедта. В този смисъл са и изводите на първоинстанционния съд, поради което твърденията на касатора, че формално била спазена цитираната норма, са неоснователни. Основателно е единствено оплакването за неспазване на процедурата по отношение на последното нарушение (по пункт VI), но това е отчетено от първоинстанционния съд и правилно е прието, че това нарушение не опорочава изпълнената процедура по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. по отношение на останалите извършени дисциплинарни нарушения. Обосновано е и заключението на Административен съд София -град за налагане на дисциплинарното наказание при спазване на едногодишния срок съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗДСл., като законосъобразно съдът е съобразил и ал. 3 на цитираната разпоредба, и като е отчел продължителността на ползвания от касатора законоустановен отпуск е приел, че дисциплинарната отговорност на същия е ангажирана при спазване на преклузивните срокове съгласно Закона за държавния служител. Съответни на материалния закон и на събраните доказателства са изводите на съда, че по делото по несъмнен начин се е установило, че касаторът е извършил описаните в пункт I, II, IV и V нарушения. Касационната инстанция споделя изцяло аргументите, с които е отговорено на доводите на жалбоподателя в първоинстанционното производство в тази връзка. По отношение на вмененото по пункт I нарушение следва да се отбележи, че фактът на подписване на уведомленията от страна на Богданов не се оспорва от същия, като в административната преписка се съдържат и съответните документи, представени в легализиран превод. При това положение съответен на материалния закон е изводът на Административен съд София-град, че с действията си жалбоподателят е иззел и осъществил правомощия от кръга на изключителната компетентност на инспекторите по държавен пристанищен контрол в нарушение на изричната разпоредба на чл. 370 от Кодекса на търговското корабоплаване, както и Вътрешната процедура по качеството ПК 07-02, т. 7.3.10.2. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че по несъмнен начин е установено и извършването на второто описано в заповедта нарушение. Обстоятелството, че инспекторите не са се оплакали, че са им нарушени правата, както и липсата на данни за имуществени щети, настъпили в резултат на спазването на незаконосъобразна процедура от страна на служителите, както и на самия жалбоподател, нямат отношение към съставомерността на деянието на Богданов и не променят правилността на извода на съда, че с действията си същият не е изпълнил основните цели на заеманата от него длъжност, не е управлявал инспектората съгласно действащите разписани процедури и нормативни разпоредби, както и не е спазил правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Правилно и обосновано Административен съд София - град е приел, че по делото е установено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението, произтичащо от нарочна заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" да изпраща в централата издаваните в дирекцията заповеди. Неоснователно е оплакването за недоказаност на нарушението, тъй като касаторът е имал възможност да представи доказателства, че е изпълнил задължението си, но не е ангажирал такива. От представената по делото заповед № 221/6.10.2008 г., с която касаторът е въвел процедура по подписване на уведомленията за освобождаване съгласно процедура ПК 07-02, т. 7.3.10.2 се установява, че обосновано съдът е приел, че е извършено и описаното в пункт V от заповедта нарушение. Неоснователни са и доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непозоваване на събраните по делото доказателства и формално възпроизвеждане на оспорената заповед. Съдът е извършил задълбочен анализ на всички доказателства, като ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Касационната жалба против решение № 1697/31.05.2010 г., постановено по делото също е неоснователна. Законосъобразно съдът е приел, че не е допуснал очевидна фактическа грешка. Последната ще е налице при наличие на несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението. В случая такава грешка не е допусната и не се твърди да е допусната. Ето защо решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваните решения са валидни и правилни, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК същите следва да бъдат оставени в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,