Решение № 300 от 16.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 157/2010 г.

Решение № 300 от 16.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 157/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения С. Л. К., от с. К., обл. Пловдив, за проверка на влязлото в сила въззивно решение № 377 от 11. 12. 2009 г., по ВНЧД № 2777/2009 г., на Пловдивския окръжен съд, с което частично е изменено, и потвърдено в останалата си част, определение № 35 от 17. 02. 2009 г., на Районен съд- гр. К., постановено по НЧД № 490/2008 г., на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. В искането за възобновяване на осъдения С. Л. К. се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Искането е за отменяване на решението и произнасяне по същество от настоящата инстанция, или алтернативно- за връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият, лично и чрез назначения му в настоящото производство служебен защитник, поддържа искането, по изложените в него съображения, със заявените искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането е основателно, поради което счита, че същото следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения С. Л. К. е процесуално допустимо- депозирано е от легитимирано лице, в кръга по чл. 420, ал. 2 НПК, и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С определение № 35 от 17.02.2009 г., постановено по НЧД № 490/2008 г., в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, Районният съд- гр. К., 1 наказателен състав, е определил на осъдения С. Л. К., от гр. С., едно общо наказание- петнадесет години лишаване от свобода, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, между тези, наложени му по НОХД № № 186/2001, 10/2003, 34/2005, 288/2006 и 163/2008 г., всички по описа на РС- гр. К., и НОХД № 1400/2001 г., на Пловдивския окръжен съд. На основание чл. 24 НК е увеличил така определеното общо наказание с 6 месеца, като е постановил осъденият К. да изтърпи общо петнадесет години и шест месеца лишаване от свобода, при строг първоначален режим. Приспаднал е, на основание чл. 25, ал. 2 НК изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, по горните присъди, и на основание чл. 59, ал. 1 НК, времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража. На основание чл. 27, ал. 1 НК е постановил отделното изтърпяване на наказанието по НОХД № 606/2007 г. на РС- гр. П. една година лишаване от свобода, при строг първоначален режим. С атакуваното въззивно решение Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, е изменил първоинстанционното определение, като е отменил приложението на чл. 24, ал. 1 НК и чл. 27, ал. 1 НК, и го е потвърдил в останалата му част, относно кумулирането на наказанията в две групи, с определено общо, най-тежко наказание - 15 години лишаване от свобода - за първата група, и една година лишаване от свобода - за втората. Цитираното въззивно решение е постановено при второ по ред разглеждане на делото от втората инстанция, след като предходното- № 316 от 23. 04. 2009 г., по ВНЧД № 409/2009 г., е отменено от ВКС на РБ, III наказателно отделение, с решение № 407 от 27.10.2009 г., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски окръжен съд. Дадени са указания по приложението на закона. Доводът за нарушение на материалния закон е неоснователен. Подкрепен с идентични аргументи, такъв е бил поддържан и при новото разглеждане на делото пред въззивната инстанция, която го е отхвърлила, излагайки убедителни съображения, съответни на установените по делото релевантни обстоятелства и закона, които напълно се споделят и от настоящия съдебен състав. Правилно е формирана съвкупността по отношение на престъпленията, предмет на НОХД № № 186/2001, 10/2003, 34/2005, 288/2006 и 163/2008 г., всички по описа на РС - гр. К. и НОХД № 1400/2001 г., на Пловдивския окръжен съд, като на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, е определено едно общо наказание в размер на най-тежкото между наложените, а именно- петнадесет години лишаване от свобода. Престъпленията, включени в тази съвкупност, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Ето защо, законосъобразно е извършено групирането по правилата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, като наложеното общо наказание, е в размер на най- тежкото между определените с отделните присъди в съвкупността- петнадесет години лишаване от свобода. Законосъобразно е постановено също и отделното изтърпяване на наказанието от една година лишаване от свобода, по НОХД № 606/2005 г., на РС - гр. П., тъй като престъплението, предмет на посоченото дело, е извършено в условията на съвкупност с тези по НОХД № № 34/2005, 288/2006, 163/2008 г. и 1400/2001 г., но същевременно е в рецидив с тези, по НОХД № № 186/2001 г. и 10/2003 г. - към датата на извършването му - 7. 06. 2004 г., присъдите по цитираните две дела, вече са били влезли в сила (по НОХД № 186/2001 г. - на 19.02.2002 г., а по НОХД № 10/2003 г. - на 31. 12. 2003 г.). В този смисъл, правилно въззивният съд е заключил, че в случая е налице усложнена форма на престъпна дейност, при която част от престъпленията в рамките на формираното множество са в условията на съвкупност помежду си, но същевременно се оказват в отношение на рецидив с други от тях. Поради това, при решаване на въпроса за подлежащите на кумулиране, респ. - на отделно изтърпяване наказания, следва да се приложи най- благоприятното за осъдения съчетание, съгласно задължителните предписания, дадени по приложението на закона с Постановление № 4/65 г. на Пленума на ВС, ТР 14/87 г. на ОСНК на ВС и ТР № 1/2006 г. на ОСНК на ВКС. В конкретния случай решаващият съдебен състав е съобразил изцяло обвързващата и задължителна съдебна практика, като е разработил възможните варианти на групиране, при спазване правилата на чл. 25, вр. чл. 23 НК, при което правилно е счел, че приетият от него се оказва най-благоприятен за осъденото лице, тъй като при него, то ще изтърпи петнадесет години лишаване от свобода, по съвкупност, и отделно- една година (по НОХД № 606/2005 г.). При възможната алтернатива, ако се формира отделна група и се определи общо наказание между тези, наложени по НОХД № № 186/2001 г., 10/2003 г. и 606/2005 г., престъпленията по които несъмнено са в отношение на съвкупност помежду си, би се оказало, че най-тежкото, и респ. водещо, ще се окаже това по НОХД № 10/2003 г., в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. Тогава, в рекапитулация, К. ще изтърпи петнадесет години лишаване от свобода- за първата съвкупност, и още една година и шест месеца- по втората, т. е. с шест месеца в повече. От изложеното до тук става ясно, че приетото съчетание е най- благоприятно за осъденото лице, с оглед размера на определените по съвкупност наказания, подлежащи на изтърпяване, в сравнение с останалите възможни варианти на групиране. Липсва правна възможност да се удовлетвори искането за групиране на всички наказания, наложени на осъденото лице с отделните влезли в сила съдебни актове, тъй като не всички от престъпленията са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, и следователно- няма основание за кумулирането им. Въззивният съд не е допуснал поддържаното в жалбата нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неизпълнение на задължителните указания на ВКС, дадени с цитираното по-горе отменително решение, постановено в предходното производство по възобновяване. Напротив, именно съобразявайки се с указанията на касационния съдебен състав по приложението на закона, при новото разглеждане на делото, втората инстанция е отменила приложението на чл. 24, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 НК. Същевременно правилно е счела, че в останалата си част първоинстанционното определение е постановено в съответствие със закона, и следва да бъде потвърдено. Ето защо, като намери, че искането на осъдения С. Л. К. е неоснователно, ВКС в настоящия си състав прие, че не са налице основанията за възобновяване на наказателното дело и отмяна на влязлото в сила въззивно решение, с удовлетворяване на заявеното искане, поради което и съобразно правомощията си по чл. 425 НПК, счете, че следва да го остави без уважение. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение