Решение № 2609 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7923/2008 г.

Решение № 2609 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7923/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "М-Крисман" ЕООД, представлявано от управителя Мариана Маринова срещу решение № 145 от 26.3.2008 г., постановено по адм. д. № 398 по описа за 2007 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 1765 от 30.12.2005 г. на ТДД-гр. Стара Загора, потвърден с решение № 302 от 16.3.2006 г. на ДОУИ-Пловдив при ЦУ на НАП. Твърди, че решението е неправилно като необосновано. Развива съображения само относно начините на връчване на съобщения по време на извършване на ревизията. Иска отмяна на решението и отмяна на РА. Допълнителни доводи развива в представено по делото становище след съдебното заседание от 16.2.2009 г. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП е взел подробно становище за нейната неоснователност от 29.5.2008 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е частично основателна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция. Предмет на касационен контрол за втори път пред настоящата инстанция е ДРА № 1765 от 30.12.2005 г. на ТДД-гр. Стара Загора, потвърден с решение № 302 от 16.3.2006 г. на ДОУИ-Пловдив при ЦУ на НАП, с който на касатора не е било признато право на данъчен кредит в общ размер на 50005 лв. по три фактури за данъчен период на м. 9.2004 г., издадени от "Юнивърс 1"ЕООД за доставка на слънчоглед. С решение № 9233 от 5.10.2007 г. по адм. д. № 3565 от 2007 г. ВАС е отменил решение на Пловдивския окръжен съд е и върнал делото за ново разглеждане като е приел, че е установено плащане по ДДС-сметка на доставчика и неизяснен бил останал само въпроса по отношение на реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. За да отхвърли жалбата съда при повторното разглеждане на делото е приел, че представените доказателства в съдебното производство не са достатъчни да установят реално прехвърляне на процесната стока "слънчоглед" от предходни доставчици - физически лица на "Юнивърсал I ", както и от самото дружество доставчик - на касатора. Така направеният извод на съда е частично неправилен, неточната преценката засяга само една доставка по фактура № 193 от 24.9.2004 г. и ДДС в размер на 20805 лв. За останалите две фактури изводите съответстват на фактическата обстановка. По делото липсват доказателства, че доставките по тях са реално извършени - чл. 6 от ЗДДС. Представените не могат да бъдат свързани нито по дати с представения договор за покупко-продажба, нито с представения единствен приемо-предавателен протокол от 21.9.2004 г. Относно доставката по фактура № 193 от 24.9.2004 г. за продажба на слънчоглед в количествено отношение - 285 т. са представени освен доказателства за плащане както на основата, така и по ДДС-сметка - приемо-предавателен протокол от същата дата - 24.9.2004 г., в който конкретно е посочено, че се предават 285т. слънчоглед по договор от 17.9.2004 г. Представеният приемо-предавателен протокол е неразделна част от договора за продажба от 17.9.2004 г. и конкретно посочва не само количеството, което е същото като по фактура № 193, но и урежда самото предаване като част от изпълнението по договора. Няма пречка тези доказателства да бъдат възприети и кредитирани от съда, още повече, че съдебното заседание от 4.12.2007 г. изобщо не са оспорени от представителя на ответника и са приети по делото. Поради което биха могли да оформят извод за реалност на доставката по тази фактура. След като останалите предпоставки по ЗДДС, предвид предишното решение на ВАС, е прието, че са налице, следва да се приеме, че е налице право на данъчен кредит на получателя по фактурата - касатора. Решението следва да се отмени и с оглед чл. 227 от АПК атакуваните актовете на органите по приходите следва да бъдат отменени само в тази им част. Неоснователно е позоваването от касатора в касационната жалба на решение на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, тъй като не само се касае за определен конкретен случай, но и самия казус поставя съвсем друга проблематика за разрешаване. Изцяло в съответствие с процесуалните правила е безпротиворечива е съдебната практика на ВАС, че всеки който твърди определен положителен факт, следва да го докаже с всякакви доказателствени средства, допустими по ДОПК и АПК. На касатора се следват разноски с оглед отменителната част - размер на 40 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 и чл. 227 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение