Решение № 1178 от 1.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6573/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Караниколов от гр.Пещера , с [ЕГН], против решение 331 от 22.05.2023г., постановено по адм. дело 469/2022г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлен предявеният от Караниколов срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН) иск да му заплати парично обезщетение в размер на 15 000лв. за претърпени от последния неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на ГДИН за периода от 21.06.2007г.-04.05.2017г., както и акцесорния иск за заплащането на лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Касационният жалбоподател твърди, че решението е немотивирано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи , че въз основа на събраните по делото доказателства съдът е извел неправилни изводи относно недоказаност и неоснователност на предявените искове и липса на материално-правните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Позовава се на разпоредбите на чл.3 от ЕКПЧ и чл.3 от ЗИНС. Твърди, че отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ се ангажира винаги, при доказано подлагане на изтезания, жестоко или нечовешко или унизително отношение, както и поставяне на лицата при неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода , изразяващи се в липсата на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация и др. От събрания по делото доказателствен материал според касатора се установява липса на медицинско обслужване в периода на престой на съпругата му в затвора в [населено място] от 12.09.2012г. до освобождаването й на 04.05.2017г., а отношението на персонала и на другите лишени от свобода преди 12.09.2012г. изпълнява в пълна степен жестоко, нечовешко и унизително отношение , отключили заболяването [заличен текст]. Налице била и причинно-следствена връзка между причинените на ищеца неимуществени вреди и незаконосъобразните действия и бездействия на служителите на ответника. Отправя искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски по делото. Ответникът Главна дирекция Изпълнение на наказанията , редовно призован за съдебно заседание, се представлява от юрк.Василева, която оспорва касационната жалба. В съдебно заседание и в представен по делото отговор по касационната жалба поддържа становище, че жалбата е неоснователна и отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, обосновано с оглед доказателствата по делото и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение АС-Пазарджик е отхвърлил предявените от Г. Караниколов искове против Главна дирекция Изпълнение на наказанията , с които на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е претендирал да му бъде присъдено парично обезщетение в размер на 15 000 лв., представляващо претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на ГДИН в периода от 21.06.2007г. до 04.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Наред с това съдът е осъдил Караниколов да заплати на на ответника разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Относно допустимостта на съединените искове първоинстанционният съд приел, че доколкото претендираните от ищеца вреди са свързани с фактически действия и бездействия при и по повод осъществяването от служители на ГДИН на дейност, в резултат на която ищецът твърди, че са му били причинени неимуществени вреди, предявените от последния главен и акцесорен искове са процесуално допустими и предявени срещу надлежен ответник, с пасивна легитимация-ГД Изпълнение на наказанията .Съдът правилно е приел, че в случая е неприложим реда за защита по специалния закон-ЗИНС, приложим според чл.3 ал.1 само относно претенции на осъдени или задържани под стража, ищецът не е. Първоинстанционният съд е обосновал извод за неоснователност на исковите претенции, поради неналичие на първата предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника администрацията на затвора в [населено място] по повод на осъществяван от други лишени от свобода и надзиратели ежедневен психически и физически тормоз спрямо съпругата на ищеца-М. Караниколова, която изтърпявала наказание лишаване от свобода , вследствие на които действия съпругата му е развила заболяване [заличен текст].Съдът приел, че не са налице и твърдените от ищеца бездействия от страна на служителите на ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на адекватно медицинско обслужване и непредприемане на мерки за лечение психичното заболяване на лишената от свобода в периода от 12.09.2012г. до изтърпяване на наказанието на 04.05.2017г., в резултат на което общото й психично здраве се е влошило, което пък от своя страна се отразило негативно върху ищеца-неин съпруг. От събраните в производството доказателства съдът е установил, че с Присъда 77/2007 по НОХД 830/2007 г. на Окръжен съд-Пазарджик, съпругата на ищеца М. Караниколова била призната за виновна в извършването на умишлено убийство и била осъдена на тринадесет години лишаване от свобода. С Решение 111/02.07.2008 г. на Апелативен съд-Пловдив по ВНОХД 605/2008 г., наказанието на К. било намалено на 11 години лишаване от свобода. С Решение 478/20.01.2009 на ВКС по нак. дело 471/2008г., решението на Апелативен съд Пловдив било оставено в сила.Осъдената постъпила в Затвора-[населено място] на 10.10.2007г. и престояла там до 19.10.2017 г. Според твърденията на ищеца, по време на престоя си в затвора, Караниколова била подложена на постоянен тормоз от други лишени от свобода, а администрацията на затвора бездействала. Вследствие на тормоза, съпругата му направила опит за самоубийство и впоследствие отключила[заличен текст]. Същата молела да бъде прегледана от психиатър, но администрацията на затвора дълго време не й обръщала внимание. Впоследствие, психичното състояние на Караниколова се обострило. Тя станала неспокойна, конфликтна, крещяла по прозорците и отказвала да приема предписаната й терапия. Била изготвена медицинска справка от директора на МЦ при Затвора-[населено място] и лишената от свобода била насочена за хоспитализация в периода 11.07.2012 г. - 12.09.2012 г. в СББАЛС- Ловеч, Психиатрично отделение,където според представената епикриза е диагностицирана с [заличен текст]. Караниколова била изписана с подобрение, с поддържаща терапия и върната в Затвора-[населено място]. След освобождаването й от затвора, с ЕР 1427/13.05.2021 г. на МБАЛ-Пазарджик същата била освидетелствана и й била призната 60% трайно намалена работоспособност, вследствие на заболяване [заличен текст]. По делото е приложено медицинско свидетелство изх. 22/16.03.2022 г. от МЦ на Затвора-[населено място], с което Каранокилова била освидетелствана по документи. Съгласно констатациите в същото, още на 07.01.2008г., освидетелстваната е диагностицирана от д-р Ников с диагноза [заличен текст] и отказва да приема терапия. На 25.03.2008 г. са наблюдавани прояви характерни за [заличен текст]. Приложена е терапия. След консултация с психиатър е издаден АЛ от 23.06.2008 с диагноза [заличен текст], но освидетелстваната категорично отказва предложената хоспитализация и лечение. След връщането й от СББАЛС-Ловеч са спазени назначените препоръки и поддържаща терапия под контрола на Медицинския център. Медикаментите за поддържаща терапия се изписват с рецептурна книжка, съгласно изискванията на НЗОК, като доплащанията към периода на престоя в пенитенциарното заведение са за сметка на Затвора-[населено място]. От показанията на разпитаните по делото свидетели-Караниколов, Младенова, Василева, Филипова, Пеев, Николов, д-рАнтонова и Михайлова, кредитирани от съда като логични, последователни и допълващи се се установява, че преди влизането й в затвора Караниколова имала нормално поведение, в семейството царели мир и хармония.В затвора психичното й състояние се влошило и след излизането й от затвора същата станала агресивна, избухлива и отношенията с близките й се влошили.За Караниколова по време на престоя й в затвора в[населено място] често се налагало ползването на услугите на психиатър, тъй като имала психотични епизоди, които не моли да бъдат овладени медикаментозно поради отказите й да приема лекарства.Още при влизането си в затвора не изпитвала вина за извършеното престъпление и не била критична към стореното.По преценка на психиатър била изпратена на лечение в СББАЛС- -Ловеч.Изписаните след лечението медикаменти Караниколова приемала избирателно, а много рядко вземала предписаните за[заличен текст]лекарства или оотказвала приемането им. По делото е прието без възражения от страните и заключение по съдебно-психиатрична експертиза, съгласно което причините, които предизвикват заболяването [заличен текст], все още не се напълно изяснени, но генетичното предразположение има ключова роля. Вещото лице посочва, преди постъпване в Затвора-[населено място], Караниколова е нямала диагноза [заличен текст]. Не се събират данни в медицинската документация и от декларацията на болната относно семейната анамнеза. След 12.09.2012 г., до прекратяване на наказанието лишаване от свобода е лекувана за [заличен текст]. Караниколова не е употребявала редовно и е отказвала предписаното й лечение. Вещото лице посочва, че на този етап от развитието на медицината няма заболяване което да се лекува напълно, лечението е поддържащо до края на живота, но при редовен прием на медикаментозна терапия може да се води пълноценен социално-икономически живот. Подекспертната е имала множество придружаващи соматични заболявания, но те не са оказали влияние на отключването на [заличен текст]. Въз основа на приетата за установена по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд приел, че от събраните по делото доказателства не се установяват твърдените от ищеца незаконосъборазни действия и бездействия на ответника-ежедневен психически и физически тормоз от други лищени от свобода и надзиратели и бездействия на администрацията на затвора в[населено място] да ги преустанови.Съдът приел и че не са налице бездействия от страна на затворническата администрация относно осигуряването на адекватно лечение на психичното заболяване на ищцата след изписването й от болницата в гр.Ловеч, доколкото на лишената от свобода вследствие престоя в болницата и диагностицирането й с психично заболяване била предписана съответната терапия, осигурявани са й медикаменти, които обаче тя отазвала да приема редовно.Съдът приел още, че е налице самоувреждане от страна на Караниколова поради отказа й да приема редовно предписаните й медикаменти.Посочил също и че същата е изтърпявала наказание лищщаване от свобода за продължителен период от време- девет години и самия факт на продължителна социална изолация, прекъсването или намаляването на контактите с близките и роднините, откъсването й от естествената й социална среда, невъзможността да се придвижва свободно в пространството през този период, пряко рефлектира върху нейната личност и поведение. Всичко това обаче се свързва с естеството на самото наказание лишаване от свобода , при изпълнението на което човек търпи негативни последици и ограничения, които не могат да се вменят във вина и да ангажират отговорността на ответника.Първоинстанционният съд приел и че не е налице причинно-следствена връзка между твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на ответника и претендираните от ищеца вреди. С тези мотиви, относно липсата на първата предпоставка за отговорността на държавата, съдът не е обсъждал останалите предпоставки и е отхвърлил предявените искове, като неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния и процесуалния закон.Изразеното от касатора несъгласие с мотивите на първоинстанционното решение не съставлява касационно основание за неговата отмяна. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, от действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да е основателен искът, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се налице кумулативно визираните в разпоредбата предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпване на вреди от тях и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При недоказване на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест е за ищеца. Правилни и обосновани с оглед на съвкупния доказателствен материал по делото са изводите на съда, че в настоящия случай не са ангажирани доазателства от касатора върху когото лежи доказателствената тежест, че след изписването на съпругата му М. Караниколова от СББАЛС -Ловеч, излежаваща влязла в сила присъда в затвора в [населено място], затворническата администрация не е предприела адекватни мерки и не е осигурила подходящото медицинско обслужване с оглед предотвратяване последиците от психичното заболяване на лишената от свобода. От заключението по съдебно-психиатричната експертиза се установява, че това заболяване може да бъде отключено под въздействието на различни фактори, но в 70-85 процента от случаите се касае до генетично обременяване.Установено от доказателствата по делото е и че Караниколова е била лекувана, осигурявани са и необходимите медикаменти за провеждане на предписаната терапия, за които са налице данни, че тя отказвала да приема редовно.Поради това, обосновано и законосъобразно съдът е формирал правилния извод за липса на пъвата от законовите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с оглед липсата на установени незаконосъбразни действия и бездействия от страна на ответника-ежедневен психически и физически тормоз от други лишени от свобода и надзиратели и бездействие на администрацията на затвора в [населено място] да ги преустанови, както и бездействие поради непредоставяне от страна на затворническата администрация на необходимото медицинско обслужване на лишената от свобода за да се предотвратят последиците от психичното заболяване на осъдената. Първоинстанционният съд правилно е приел, че след като не е доказана първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника - незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на ГДИН, то не следва да се обсъждат наличието или не на другите елементи на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.С оглед неоснователността на главния иск, не е налице основание и за ангажиране отговорността на ответника за лихви, предвид неговия акцесорен характер. Предвид гореизложеното, при липсата на други допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, решението на административния съд следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно . С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото пред касационната инстанция разноски в размер на 100лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,