Решение № 8043 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7454/2017 г.

Решение № 8043 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7454/2017 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Т. от гр. Б. чрез адв. Богоева против Решение № 690 от 04.05.2017 г. постановено по описа на Административен съд Б. по адм. д. № 619/2016 г., в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), вр. чл. 104, ал. 1 ЗДСл за сумата над 2800 лева до предявения с иска размер от 4500 лв., както и в частта, в която Терзиев е бил осъден да заплати разноски по делото в размер на 412 лева. Твърди се от жалбоподателя, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано в атакуваните части, като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебния акт, за което се излагат подробни съображения в касационната жалба. Жалбоподателят моли да бъде отменено първоинстанционно решение в обжалваните от страната части, да му се присъди обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в пълен размер и разноски за всички съдебни инстанции. Ответната страна - Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Б. не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи за постановяване на съдебното решение при изяснени фактически основания и правилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Установява се по делото пред първата инстанция, че с влязло в сила на 17.12.2014 г. Решение № 15403 от 17.12.2014 г. постановено по адм. д. № 4238 от 2014 г. по описа на Върховен административен съд, пето отд., е оставено в сила Решение № 198/11.02.2014 г. постановено от Административен съд Б., по адм. дело № 889/2013 г. по описа на съда. С последното е признато за незаконно уволнението на касатора и е отменена заповед № РД-07-200/10.08.2012 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Б.. С Решение № 681 от 11.05.2015 г. постановено по адм. д. № 87 от 2015 г. по описа на Административен съд Б., съдът е обявил за неистински документ Удостоверение изх. № ЛC-06-20/26.03.2015 г., осъдил е Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Б. да заплати на Д. Д. Т. с адрес: гр. Б., ул. "Б." ..№... сумата в размер на 3 580 лева, представляваща обезщетение в размер на 6 (шест) основни заплати за времето, през което ищецът е останал без работа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2014 г. до окончателното й изплащане, ведно с разноските, като е отхвърлил иска в останалата част. С Решение № 10741 от 13.10.2016 г. постановено по адм. д. № 8084 от 2015 г. по описа на Върховен административен съд, пето отд., последният е отменил Решение № 681 от 11.05.2015 г. постановено по адм. д. № 87 от 2015 г. по описа на Административен съд Б. и е върнал делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд със задължителни указания. Образуваното пред Административен съд Б. по реда на чл. 226, ал. 1 от АПК адм. д. № 619 от 2016 г. е по предявен иск с пр. осн. чл. 104, ал. 1 от ЗДСл да се осъди Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Б. да заплати на ищеца Терзиев сумата от 4500 лв. (изменение на иска по чл. 214, ал. 1 от ГПК в открито съдебно заседание на дата 06.04.2017 г.), представляваща обезщетение за времето, за което лицето е останало без работа за 6 месеца и за периода от 10.08.2012 г. до 10.02.2013 г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на отменителното решение на ВАС - 17.12.2014 г. до окончателното издължаване на главницата. Установено е от първоинстанционния съд, че със заповед № РД-07-61 от 22.12.2014 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Б., лицето е възстановено на заеманата преди уволнението длъжност - "главен инспектор" в отдел "Контрол и стопанисване" при БД "ЗБР", но в нея не е посочено основно възнаграждение. За първи път и след дата 17.12.2014 г. на Терзиев е определена основна месечна заплата в размер на 700 лв. със заповед № РД - 07-26 от 18.05.2015 г., когато лицето отново е възстановено на длъжност "главен инспектор" в отдел "Контрол и стопанисване" при БД "ЗБР", считано от 18.05.2015 г. С. У. изх. № ЛС-06-20 от 26.03.2015 г. основното месечно възнаграждение на Д. Т., считано от 22.12.2014 г. възлиза на 700 лева. Удостоверението е оспорено по реда на чл. 193 от ГПК. Съдът с оглед установяване на действителния размер на основното месечно възнаграждение на ищеца към 17.12.2014 г. е назначил съдебно - икономическа експертиза. Заключението й е кредитирано като вярно и безпротиворечиво дадено. Въз основа на него, решаващият състав достига до извод, че възнаграждението на Терзиев към момента, към който уволнението му е признато за незаконно, е 700 лева. Приема, че не е опровергана материалната доказателствена сила на цитираното Удостоверение изх. № ЛС-06-20 от 26.03.2015 г. издадено от ответната страна и оспорването му от ищеца е неоснователно. На същия извод относно размера на основното възнаграждение на лицето към дата 17.12.2014 г., сочи и издадената последваща заповед на ответната страна № РД-07-26 от 18.05.2015 г., когато Терзиев е възстановен на длъжност "главен инспектор" в отдел "Контрол и стопанисване" при БД "ЗБР", считано от 18.05.2015 г. В последния случай се касае за същата длъжност, на която лицето е възстановено, както и към дата 17.12.2014 г. Този момент именно е относим за определяне на основното месечно възнаграждение и същевременно за цената на иска по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Определената със заповед № РД-07-27 от 28.02.2017 г. (л. 70 от адм. д. № 619 от 2016 г. на Административен съд Б.) на директора на Басейнова дирекция "ЗБР" - Б. основна месечна заплата в размер на 730 лева, е ирелевантна към дата 17.12.2014 г., нито е индиция, че ищецът е следвало да я получава и към момента, към който уволнението е било признато за незаконно. Дължимата от настоящия касационен състав проверка обхваща единствено правилността на оспореното решение по отношение извода за размера на иска с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл след сторено възражение за прихващане от страна на ответника. В съответствие с приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно - счетоводната експертиза, ценени поотделно и в своята съвкупност, съдът, който е разглеждал адм. д. № 619/2016 г. е достигнал до законосъобразен извод, че дължимото се обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, следва да се изчисли на база на основната заплата на служителя, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно. Същото в случая възлиза на 700 лева или общо дължимата се сума за периода, за който лицето е останало без работа за шест месеца е 4200 лева. Съгласно приетото основно и допълнително заключение на назначената съдебно - икономическа експертиза, вещото лице безпротиворечиво е посочило с оглед поставените от съда задачи и указанията на ВАС (Решение № 10741 от 13.10.2016 г. постановено по адм. д. № 8084 от 2015 г., пето отд.), че определеният размер на индивидуалната основна заплата на Д. Т. към датата на възстановяване на длъжност - 22.12.2014 г. в размер на 700 лева. Същият съответства на нивото, длъжността, професионалният опит и квалификацията му. Тъй като ищецът попада в степен 4 на нивото на основаната месечна заплата, размерът й от 700 лева към 17.12.2014 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение, на осн. чл. 8 и чл. 9 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, е в параметрите на нормативно установеното за това ниво. Ответникът в хода на първоинстанционното производство е направил правопогасяващо възражение за прихващане (протокол от открито съдебно заседание на 25.03.2015 г. по адм. д. 87/2015 г.). Поискал е от съда в условията на евентуалност, претендираната от ищеца сума да бъде прихваната със сумата, която е заплатена на Терзиев по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. За да уважи възражението за прихващане по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, съдът е установил, че дължимото на ищеца обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл за период от шест месеца възлиза на 4200 лева, като за горницата над тази сума до предявения с иска размер от 4500 лева, претенцията е неоснователна. Този извод на първоинстанционния административен съд е правилен. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., ред. ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл се изчислява съобразно основната заплата на служителя, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно. В случая размерът следва да се определи към 17.12.2014 г., когато е влязло в сила решението на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 198/11.02.2014 г., постановено от Административен съд Б., по адм. дело № 889/2013 г. по описа на съда. С последното е признато за незаконно уволнението и е отменена заповед № РД-07-200/10.08.2012 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Б.. Допълнително решаващият състав е приел, че е налице основание за извършване на прихващане между дължимото се на ищеца обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл и изплатеното му такова по чл. 106, ал. 2 ЗДСл. По делото са представени Заповед № РД-05-166/21.09.2012 г. и Заповед № РД-05-180/16.10.2012 г. на Директора на БД "ЗБР" - Б., издадено по молби на Терзиев и фишове от РПВ за месец септември 2012 г. и месец октомври 2012 г. От същите е видно, че на Терзиев е начислено обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл за два месеца в размер общо на 1 400 лева. На лицето фактически е изплатена сумата от по 630 лева за месеците септември и октомври 2012 г. За доказване на спорния факт - заплащане на сумата от общо 1260 лв. като обезщетение дължимо се на осн. чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, органът по назначаването и ответник по касационната жалба представи писмо от трето неучастващо в процеса дружество - "Първа инвестиционна банка "АД изх. № 202-385 от 16.04.2015 г. (лист 67 по адм. д. № 87/2015 по описа на Административен съд Б.). От него се установява, че на ищеца Терзиев по банкова сметка, на която той е титуляр е изплатена от ответника, сумата от по 630 лв. за месеците септември и октомври 2012 г. Доколкото по делото не се установява друго от ищеца, вкл. и че ответникът му е заплатил различни суми по посочената банкова сметка и на различно правно основание, то като се даде вяра на официалния свидетелстващ документ на "Първа инвестиционна банка "АД, следва да се приеме, че Терзиев е получил обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. в размер на 1260 лева. Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Отмяната като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, е процесуална предпоставка за допустимост на иска с пр. осн. чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, арг. от чл. 207 от АПК. Предпоставките на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в редакцията към датата, на незаконното уволнение, са да има влязло в сила съдебно решение, с което се признава уволнението за незаконно, лицето да не е работило на друга работа и да не е получавало възнаграждение. При наличието на тези обстоятелства на незаконно уволнения държавен служител следва да бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа. Това е така, защото е налице влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, определен е размера на брутното възнаграждение на ищеца към момента на възстановяване на държавна служба. В случай на възражение за прихващане от страна на ответника със сумата по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, представляваща обезщетение изплатено на служителя на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, размерът му се прихваща с ликвидното и изискуемо, съдебно установено вземане по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл има за цел да възмезди служителя за вредите, претърпени от прекратяването на служебното правоотношение. Поради това с отмяната на уволнението, отпада и основанието за изплащане на сумата. Сумата е получена от служителя на отпаднало основание, поради което последният дължи връщането й. Настоящата касационна инстанция намира, че компенсация може да се извърши не със сумата от 1400 лв. (2 пъти по 700 лв.), а със сумата от 1260 лв. Тъй като в противен случай органът по назначението би получил сумата от по 70 лв. два пъти. Налице е възможност да бъде извършено прихващане между дължимото по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл обезщетение и това, изплатено на основание чл. 106, ал. 2 ЗДСл в размер на 1260 лева. За извършване на прихващането е без значение обстоятелството, че правото на обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл произтича пряко от факта на прекратяване на служебното правоотношение, докато за възникване на правото на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е необходимо заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да е била отменена по съответния ред от органа по назначаването или от съда. При тези обстоятелства и с оглед направеното в касационната жалба изрично възражение, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай е доказан фактът на действително получено от ищеца обезщетение на основание чл. 106, ал. 2 ЗДСл, като следващото се такова по чл. 104, ал. 1 от ЗСВ трябва да се намали с 1260 лева. Исковата претенция е основателна за сумата от 2940, а за горницата над тази сума до предявения с иска размер от 4500 лева същата е неоснователна и погасена чрез прихващане с насрещното вземане на ответната страна, което то има по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Първоинстанционното решение следва да се отмени по иск с пр. осн. чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за горницата над 2800 лв. до размера на сумата от 2940 лева, за размера на разноските над сумата 377,86 лв. до посочения от 412 лева и ответникът се осъди да заплати на касационния жалбоподател и ищец по първоинстанционното административно дело, допълнително сумата от 140 лева по иск с пр. осн. чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. При този изход на спора на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК на Терзиев и с оглед уважената част от исковата претенция, се следват допълнително разноски в размер на 56,63 лева. Изложеното мотивира извода на касационната инстанция за частична законосъобразност на решението в обжалваните части. Воден от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,