Решение № 13814 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10628/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.13, ал.2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Образувано е по касационна жалба на кмета на район Възраждане в Столична община, чрез юрк. Момчева, срещу решение 11769 от 12.07.2024 г. по административно дело 8338/2023 г. на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед РВЕ23-РД09-20 от 19.01.2023г. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение поради постановяването му в противоречие с процесуалния и материалния закона и необосноваността му касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита, че първоинстанционният съд не е осъдил задълбочено събраните по делото доказателства и е направил погрешни и незаконосъобразни изводи. Счита, че към момента на издаване на заповедта са били налице предпоставките за завземане на недвижимия имот, тъй като процедурата по издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка е започната след издаване на заповедта. Поради това претендира за отмяната на оспореното решение и за разрешаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата срещу заповедта за завземане. Претендира разноски за настоящото производство и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Ответникът- Т. Т. А. от град София, чрез процесуалния си представител адв. И. Антонов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу решение, което подлежи на касационно оспорване, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която постановеното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед РВЕ23-РД09-20 от 19.01.2023г. на кмета на район Възраждане в Столична община, с която на основание чл. 13, ал. 2 от Закон за общинската собственост (ЗОбС) и чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредбата на Столичен общински съвет за общинската собственост (НОС) е наредено да се завземе безстопанствен имот, представляващ ПИ с идентификатор 68134.306.213 с площ от 155 кв.м., парцел VІІІ-част, кв.274, местност Зона Б-19 , заедно с построени върху него сгради с идентификатор 68134.306.213.1 и 68134.306.213.3. За да постанови обжалваното решение, с което отменя заповедта за завземане на процесния имот, издадена от кмета на район Възраждане , АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на изискването за форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. В мотивите си съдът е отбелязал, че изводите за безстопанственост на процесния имот са формирани от административния орган в нарушение на чл.7 и чл.35 от АПК, без да бъдат изяснени релевантните за случая факти и без да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства. Съдът е приел, че административният орган е допуснал и нарушение на чл.26 от АПК, тъй като не е уведомил Т. А., имащ качеството на заинтересовано лице, за започване на производство по чл.10 от Наредбата за общинската собственост. Освен това съдът е приел, че заповедта на кмета на район Възраждане е издадена и в противоречие с материалния закон, тъй като при издаването й не са били налице предпоставките по чл.13, ал.2 от ЗОбС във връзка с чл.10 от Наредбата, а именно имотът, предмет на завземане, да е безстопанствен. Така постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в касационната жалба пороци. Изложените в него мотиви са изключително подробни и обосновани, поради което касационната инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря, а на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК препраща към тях. Оспорената заповед е издадена на основание чл.13, ал.2 от ЗОС и чл.10, ал.1- 3 от Наредбата за общинската собственост, приета с решение на Столичния общински съвет. Съобразно цитираната законова норма, общината владее и управлява безстопанствените имоти на своята територия по ред, установен с наредбата по чл. 8, ал. 2. В чл.10 от Наредбата е предвидено, че Столична община завладява безстопанствени имоти на територията си чрез кметовете на райони. Завладяването на безстопанствен имот се извършва въз основа на протокол от комисията по чл. 9, ал. 1 от Наредбата, в който се установява наличието на безстопанствен имот, местонахождението му и неговото състояние. Кметът на района издава заповед за завземане на имота, респ. за установяване владението върху имота, като с тази заповед следва да се конкретизират мерките, които трябва да се вземат за привеждане на имота в състояние да бъде използван по предназначение. В конкретната хипотеза производството по издаване на административния акт е започнало след постъпили в администрацията на района сигнали за съществуващо гето на [адрес] в град София. При извършената проверка в Агенцията по вписванията е установена липсата на данни относно собствеността върху поземления имот, находящ се на посочения административен адрес. Извършена е и проверка на място, при която е установено, че имотът се обитава от Т. А. и семейството му. При проверката в регистрите на общината се установява, че А. е регистриран на адреса от 2002 година. А. сочи, че е придобил собствеността върху имота при условията на чл.79, ал.1 от ЗС и в подкрепа на твърдението си представя нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение от 29.04.2024г. (Нотариален акт 21, том ІІ, рег. 3950, дело 83/2024 г. на нотариус В. Георгиева с район на действие СРС). При тази правна уредба първоинстанционният съд е направил правилен и напълно съответстващ й извод, че предпоставката за издаването на заповед по чл.10 от Наредбата е наличието на безстопанствен имот. Доколкото в закона и наредбата липсва легално определение на термина, правилно административният съд е приел, че безстопанствен е имот, за който няма данни за неговия собственик. В конкретната хипотеза това не е така. Ответникът А. представя нотариален акт, който го легитимира като собственик на процесния имот. Макар нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК да не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, същият притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота и в това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост, т.е. правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Макар и издаден след заповедта за завземане, този нотариален акт правилно е бил съобразен от съда на основание чл.142, ал.2 от АПК, тъй като с него се установяват факти, които са от значение за делото, а именно- установява се правото на собственост на А. върху процесния недвижим имот, предмет на заповедта за завземане. След като наличието на основната предпоставка за завземане на имота- неговата безстопанственост се опровергава от представените доказателства, оспорената заповед се явява незаконосъобразна като издадена в противоречие със закона, както правилно е приел и Административен съд София- град. Поради това обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Предявеното от ответника в касационното производство искане за присъждане на разноски е основателно. С представения списък по чл.80 от ГПК се претендира присъждането на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата. Съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото пред касационната инстанция, действително извършените процесуални действия и положените усилия от процесуалния представител на ответника при изготвяне и подаване на отговора на касационната жалба, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и при съобразяване на задължителните за националните юрисдикции указания по точното тълкуване и приложение на правото на ЕС, дадени с решението по дело С-438/22 на СЕС, в полза на този адвокат трябва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред ВАС в размер на 500 лв. Сумата следва да се заплати от бюджета на Столична община, в чийто състав е административния орган, издал отменения акт. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,