Решение № 26 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5911/2007 г.

Решение № 26 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5911/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218и, вр. чл. 218а б. "а" ГПК от 1952 г. (отм.), вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г.) Образувано е по жалба на К. И. Л. и Д. Г. Л. против решение от 31.07.2007 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по гр.д. № 343/2007 г. Касаторите твърдят неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по касация Б. И. С. възразява по реда на чл. 218г ГПК. Т. В. Ш. (Стоилкова) и З. С. К., трети лица-помагачи, не вземат становище по жалбата. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от легитимни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС от Б. И. С. против К. И. Л. и Д. Г. Л.. С обжалваното решение, съдът е уважил иска. Приел е от фактическа страна, че процесният имот - апартамент в гр. К. е придобит в условията на съпружеска имуществена общност от родителите на ищеца И. С. и Т. Ш. Бракът между последните е прекратен с развод. С решение по гр.д. № 24/1985 г. на Кюстендилския районен съд, имотът е възложен в изключителен дял на И. С. по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК. Ищецът Б. С., заедно с другите две деца на И. С., починал на 09.09.2003 г., са законните му наследници Преди това, на 17.03.1993 г. Иван С. е предявил иск по чл. 108 ЗС против бившата си съпруга Т за предаване владението върху същия имот. По делото не е постановено решение по същество, а производството е прекратено по съображения, че ищецът разполага с изпълнителен титул въз основа на влязлото в сила решение по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.); въз основа на него може да проведе принудително изпълнение, като няма интерес от ново осъдително решение. Иван С. не е предприел действия по изпълнение на решението по делбеното дело, нито е установил фактическа власт върху апартамента. През 1999 г. Шаркова се снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост върху същия и на 3.12.1999 г. го продала на З. К., която от своя страна го продала на 29.03.2000 г. на съпрузите Л. . Те живеят в имота и понастоящем, като се позовават на изтекла в тяхна полза и на правоприемниците им придобивна давност. От правна страна е прието, че ищецът се легитимира като собственик на 1/3ид.ч. от спорната вещ по наследствено правоприемство, ответниците владеят целия имот без основание, защото са го купили от несобственик. Техните праводатели също не са придобили апартамента по давност, защото спрямо никого от тях не е изтекъл срока по чл. 79, ал. 1 ЗС. Съдът е приел за безспорно владението на Ш. с две от децата в периода след 1993 г. до продажбата на имота през 2000 г., т.е. за 7 години. То било прекъснато с предявяване на иска по чл. 108 ЗС. По същата причина владението било смущавано, а и освен това, не било явно за собственика. Всеки от следващите приобретатели го е владял също по-малко от 10 години. К. и Д. Л. са привлекли като трето лице -помагач праводателя си З. К. и са предявили срещу нея обратен иск за намаляване цената на договора, с който са купили процесния имот с 1/3 ид.ч. и възстановяване съответно на сумата от 3833 лв. Т. В. С. е конституирана като трето лице - помагач на З. К. Районният съд е отхвърлил този иск. Въззивният съд е обезсилил първостепенния съдебен акт, като е приел, че искът е недопустим, като преждевременно предявен - преди разваляне на договора, което става с иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, по който исковата молба подлежи на вписване, каквото в случая няма. Решението по чл. 108 ЗС и по обратния иск е постановено при участието на двете привлечени лица. Нормите на чл. 174 и 175 ГПК (отм.) имат предвид встъпване и привличане на трети лица, които да помагат някоя от главните страни (ищец и ответник по главния иск). Третото лице - помагач не е такова, дори, когато против него е предявен обратен иск. Ето защо, привличането на Т. Ш. по чл. 175 ГПК на страната на З. К. - трето лице помагач на ответниците, е недопустимо. Такова е и решението, постановено по отношение на Ш., поради което и трябва да бъде обезсилено, а производството по него прекратено. Решението на въззивния съд по чл. 108 ЗС е неправилно. Основателни са оплакванията за нарушение на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.). Въззивният съд, без да се съобрази с дадените от първата касация указания по тълкуването и прилагането на закона и в нарушение на чл. 116, б. "б" ЗЗД е приел, че предявяването на иск по чл. 108 ЗС от собственика И. С. против владелеца Т. Ш., е довело до прекъсване на давността. В цитираната правна норма изрично е записано, че ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната. Това се отнася и за случаите, когато съдебното производство е прекратено. С прекратяването, при това, всички процесуални действия се обезсилват с обратна сила, като отпадат и всички правни последици от предявяването на иска, каквито са спирането и прекъсването на давността. Следователно, в случая, не е налице прекъсване на придобивната давност, започнала да тече в полза на Т. Ш. Намерението за своене се предполага съгласно чл. 69 ЗС, но в случая то е и доказано. Налице са и останалите елементи на владението от фактическия състав на придобивната давност- непрекъснатост, несъмнителност и явност. По аргумент от чл. 81 ЗС следва, че владението се прекъсва само с изгубването му за повече от 6 месеца. Претенциите, съответно оспорванията на други лица, не прекъсват съществуващото владение, нито променят неговия начален момент. За да имат подобна последица оспорващите действия, трябва да е налице хипотезата на чл. 116, ал. 2 ЗЗД, както съдът вече изясни, или оспорващите сами да са наложили фактическа власт, за време по-дълго от 6 месеца. Необоснован е изводът на въззивния съд, че намерението за своене на Ш. не било явно за собственика. Напротив, водения процес между нея и И. С. сочи, че своенето е било противопоставено на собственика, а показанията на разпитаните свидетели, както и последващите й действия установяват, че намерението, с което владее вещта е упражнявано така, че всеки заинтересуван да може да научи за него. Следователно, то е било явно, а също така е и несъмнително - начина, по който е осъществявано не създава предположение, а разкрива ясно желанието на владелеца. Въззивният съд, също така не е приложил точно новелата на чл. 82 ЗС. Той е преценявал доколко всеки един от прехвърлителите по последните две разпоредителни сделки, както и ответниците Л са станали собственици по давност въз основа на лично владение. При положение, че Ш. или К. са били собственици на апартамента, то Л. ще се легитимират като такива по силата на самата сделка, с която са го закупили. В хипотезата на чл. 82 ЗС, владението на последния владелец, който се позовава на придобивна давност, се присъединява (прибавя) към това на праводателя. Правоприемството може да бъде както универсално, така и частно - стига в последния случай да е основано на валиден правен акт. Законът, също така, не ограничава попълването на срока на владението само до това на непосредствения прехвърлител, каквито доводи прави Б. С. Нужно е само всички правоприемства да са последователни във времето и всяко да е от вида на посочените по-горе. В заключение, решението по ревандикационния иск, като неправилно следва да бъде касирано и при условията на чл. 218и ГПК съставът на Върховния касационен съд да разреши спора по същество, като отхвърли иска. Към датата на подаване на исковата молба Л. се легитимират като изключителни собственици на спорния имот, на осн. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗС. Те са присъединили своето владение към това на З. К., от която са купили апартамента, както и към владението на нейния праводател - Т. Ш. /Стоилкова/. От 1993 г., от когато владението на последната е било непрекъснато, до 12.10.2004 г., когато е сезиран районния съд, е изтекъл изискуемия общ 10 годишен срок. По обратния иск: Той е винаги евентуален, което значи, че подлежи на разглеждане само при положение, че главният иск бъде уважен. Следователно, когато последният бъде отхвърлен, то е недопустимо произнасяне по иска на подпомаганата страна срещу третото лице - помагач. С оглед резултата по ревандикационния иск, този на ответниците Л против привлеченото от тях трето лице - помагач З. К., следва да бъде оставен без разглеждане, а ако по него има постановено решение, то да бъде обезсилено. В случая, този резултат е постановен от въззивния съд, но по съображения, които са необосновани и изведени в противоречие с процесуалния и материалния закон. Изискването за вписване на исковите молби е условие да им бъде даден ход (чл. 114, ал. 2 ЗС). Следователно, когато такова трябва да бъде извършено, съдът следва да даде указания на страната и, ако това не е сторено от първостепенния съд, да го стори въззивния (срв. и указанията по ТР 1/17.07.2001 г. на ОСГК ВКС, т. 4. за действията на въззивната инстанция при констатирана нередовност на исковата молба). Той, обаче, не може направо да прекратява производството, като обезсилва и постановеното първоинстанционно решение. Освен това, невписаната искова молба, не прави недопустимо решението, постановено по нея. Тук, обратният иск, още повече, не попада и в категорията на тези по чл. 114 ЗС. Съображенията на въззивния съд за изискването исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД да бъде вписана, няма никакво отношение към претенцията, която безспорно, не е за разваляне на договора за продажба между К. Обстоятелството, дали купувачите са материално-правно легитимирани да търсят връщане на 1/3 от покупната цена е също въпрос по основателността на иска, а не по допустимостта му. В заключение, обжалваното решение на Кюстендилския окръжен съд следва да бъде обезсилено в частта, която е постановена при участието на Т. Ш. (Стойнева); да бъде отменено и пререшено в частта по чл. 108 ЗС и оставено в сила в частта, с която е обезсилено решението на Кюстендилския районен съд по обратния иск. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение