Решение № 20 от 11.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1833/2014 г.

Решение № 20 от 11.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1833/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 448/2014 г. на Софийски градски съд е подадена касационна жалба от подсъдимата Е. П. М. В съдебно заседание жалбата, с оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона се поддържа от защитник. Гражданските ищци Н. Г. и Г. Г., редовно призовани не са взели участие, а повереникът на Г. е оспорил жалбата на подсъдимата, и е поискал (писменно), да се потвърди решението на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеният съдебен акт, при спазване на процесуалните правила и закона, а жалбата на подсъдимата изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 18.09.2014 г. постановено по внохд. № 448/2014 г. на Софийски градски съд е отменена присъда по нохд. № 11587/2012 г. на СРС, в наказателно осъдителната й част, в която съдът е признал подсъдимата Е. М. за виновна по повдигнатото й обвинение за извършено на 9.02.1999 г. престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, и е прекратил на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 81, ал. 3 НПК наказателното производство срещу нея . Присъдата е потвърдена в останалата й част, по отношение на уважените граждански искове в полза на Г. Г. и Н. Г., като е конкретизирано - подсъдимата Е. П. М., следва да заплати на Г. А. Г. обезщетение за причинени му от деянието имуществени вреди в размер на 200 щатски долара, равностойни към момента на извършването му на 345,20 лв. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимата М.: Доводите са за неправилно приложение на закона и съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 339, ал. 2 НПК, допуснати от въззивния съд. Според защитата на подсъдимата М. - "гражданския иск в наказателния процес се извършва по специфичен начин ...подсъдимия разполага с право да прави искания, бележки и възражения във всеки етап на наказателното съдопроизводство. За разлика от типичния граждански процес, при който ответникът има право в едномесечен срок от получаване на исковата молба да даде отговор по реда на чл. 131 от ГПК и да направи възражение, включително и за изтекла давност". В този смисъл "подсъдимата е направила възражение за изтекла давност и на основание чл. 114 във вр. с чл. 110 ЗЗД - на 30.04.2014 г. с депозирана молба, в която е изразено желанието й делото срещу нея да бъде прекратено и в гражданската част поради изтекла давност". Въззивният съд не се е произнесъл по направеното възражение за изтекла давност и по отношение на гражданския иск, с което не е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК. Жалбата е неоснователна и това е така, защото: От данните по делото е видно, че на 30.04.2014 г. е подадена молба от подсъдимата, за прекратяване на наказателното производство, поради изтекла давност, която молба се поддържа от защитника и от подсъдимата в съдебно заседание от 18.06.2014 г. По отношение на гражданския иск и подсъдимата и защитата й са на становище (в същото съдебно заседание) гражданския иск да се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като не се "подкрепя" от събраните по делото доказателства. В тази връзка невярно е твърдението в касационната жалба на М., че е направено възражение за изтекла давност по смисъла на чл. 114 във вр. с чл. 110 ЗЗД. Още по-малко е вярно, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК, защото няма как да бъде обсъдено ненаправено възражение. Без основание са и доводите за това, че в наказателния процес подсъдимият, срещу когото са предявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове, може по всяко време да прави възражение по тях извън преклузивните срокове, визирани в ГПК. Вярно е, че подсъдимия в наказателния процес, съобразно нормата на чл. 55, ал. 1 НПК има редица права, включително и да прави искания, бележки и възражения, но те касаят обвинението, а не гражданския иск. Категорично в случая с оглед приложението на института на давността и процедурата, по която това следва да стане са според разпоредбите на ГПК, а и с оглед разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от НПК. Доводите на защитата не съобразяват и разпоредбата на чл. 133 ГПК и сроковете по чл. 131, ал. 1 ГПК. Като е потвърдил първоинстанционната присъда (с корекцията относно дължимото на Г. ) в гражданско осъдителната й част, въззивния съд е спазил задължителните указания дадени с ТР № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд намира постановеното решение при спазване на процесуалните правила и закона, а жалбата на подсъдимата Е. М. изцяло неоснователна. Ето защо на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ ПО К. Д. № 1833/2014 г. Изразявам несъгласие с частта от мотивите на решението, в която се приема, че възражения от страна на подсъдимия, касаещи гражданския иск, са недопустими извън преклузивните срокове по чл. 133 от ГПК. Предявяването и приемането за разглеждане на гражданския иск в наказателното производство се извършва по правилата на НПК, в рамките на единен наказателен процес. Относителната самостоятелност на гражданския иск, произтичаща от правилото на чл. 88, ал. 1 от НПК, не променя характера на съдебния процес относно вземането на пострадалия, дори и когато предмет на разглеждане е само гражданската част на присъдата или решението (р. № 420 от 20.10.2011 г. по н. д. № 2157/11 г. на I н. о. на ВКС). В случая не са налице предпоставки за субсидиарното прилагане на ГПК, доколкото не се касае до липса на съответни правила в НПК. Сред правата на обвиняемия по чл. 55, ал. 1 от НПК е да прави искания, бележки и възражения. Ситуирането на цитираната норма в общите правила на НПК обуславя приложимостта й за фазите и всички стадии на наказателния процес. Изразеното становище за ограничаване действието на нормата на чл. 55, ал. 1 от НПК само в рамките на обвинението би означавало, че по отношение на обвинението се води процес по правилата на НПК, а по отношение на гражданския иск - по правилата на ГПК, въпреки че предявеният в рамките на наказателното производство граждански иск поначало се разглежда по правилата на НПК. Като допълнителен аргумент следва да се отбележи и обстоятелството, че чл. 131 от ГПК предвижда процедура по размяна на книжа и възможност да се направят възражения, с което е свързан и преклузивния срок по чл. 133 от ГПК. Липсата на аналогична процедура по НПК води и до невъзможност да бъдат приложени сроковете по чл. 133 от ГПК и съответно правото на възражение по гражданския иск, включително и за изтекла давност, да бъде преклудирано в рамките на производството пред първата инстанция.