Решение № 13106 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7588/2021 г.

Производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Г. Димитров, гр.София [адрес], подадена срещу Решение 3775/10.06.2021 г. по адм. дело 1227/2020 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди против Столична община, за сумата 291 (двеста деветдесет и един) лева, представляващи имуществена вреда, сочена за претърпяна от незаконосъобразно предприето изпълнение на публично вземане по наказателно постановление 255392/2015, издадено на 23.10.2015г. от заместник-кмет на Столична община, както и искът му с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди против Столична община, за сумата 355 (триста петдесет и пет) лева, представляващи имуществена вреда, сочена за претърпяна от незаконосъобразно предприето изпълнение на публично вземане по наказателно постановление 279501/2016, издадено на 12.08.2016г. от заместник-кмет на Столична община. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважат предявените искове. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по жалбата-Столична община-оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно отхвърля предявените искове, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С първоначалната искова молба срещу Столична община, уточнена с последващи молби от 14.02.2020г. и от 21.05.2020г., ищецът претендира обезщетение на имуществени вреди в размер съответно 291 лв. и 355 лв., претърпени в периода съответно от 25.02.2018г. до 02.12.2019г. и от 01.10.2019 г. до 12.11.2019г. Вредите се сочат за претърпени от незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се във възлагането за принудително събиране на глоби, наложени съответно с наказателно постановление (НП) 255392/23.10.2015г. и НП 279501/12.08.2016г., след изтичане на давността за изпълнението им. За да отхвърли исковете първоинстанционният съд установил от представените извлечения от разплащателна сметка, че титулярят й ищец в настоящето производство, е наредил превод на 367 лева по сметка на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с посочено основание: ИД 20198490401079 и друг превод по сметка на ЧСИ за сумата 295 лв. по ИД 20188490401179. Следователно, установява се претърпяване на имуществени вреди в размер на посочените суми. Установява се от представените преписки по двете изпълнителни дела, че първото от тях е образувано за събиране на глобата, наложена с НП 279501/2016, издадено на 12.08.2016г. от заместник-кмет на СО, влязло в сила на 11.11.2016г., а второто от тях е образувано за събиране на глобата, наложена с НП 255392/2015, издадено на 23.10.2015г. от заместник-кмет на СО, влязло в сила на 29.03.2016г. Установено е също така безспорно, че изпълнителните дела са образувани съответно по възлагателни писма за събиране на публични вземания от 01.10.2019г. и от 25.05.2018г. Съдът е възприел тезата, че предприемането на изпълнение и в двата случая е след изтичане на срока, посочен в чл.82, ал.1, т.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). В мотивите си съдът е съобразил, че съгласно чл.79, ал.1 ЗАНН, НП, с които са наложени глоби се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания. Когато последните са по влезли в сила НП, те се явяват публични съгласно чл.162, ал.2, т.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и се събират съобразно чл.163, ал.1 от същия кодекс, както е посочено в текста на възлагателните писма. В случая изпълнението е било възложено на съдебен изпълнител, която възможност се допуска от чл.163, ал.4 ДОПК и се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Първоинстанционният е съд е изложил мотиви, че след като не се установява, нито се твърди длъжникът по двете изпълнителни дела да е направил възражение за изтекла давност, съответно да е предявил иск по чл.439, ал.1 ГПК, платеното при изтекла давност не е недължимо. При така установените обстоятелства не се доказват незаконосъобразни действия на администрацията, съответно безпредметно е изследването, съществува ли причинно-следствена връзка между действията на служители на ответника и претърпените от ищеца имуществени вреди. Решението на Административния съд е правилно. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда, както правилно е посочил първоинстанционния съд. В разглеждания случай лицето е заплатило две свои задължения по влезли в сила наказателни постановления, макар и след изтичането на погасителната давност. Съдът е извършил подробен анализ на нормите на чл.79, ал.1, чл.82, ал.1,т.1 от ЗАНН и чл.162 и чл.163 от ДОПК, като не е открил неправомерност в действията на служители на Столична община. Верен е и окончателният правен извод на съда, че в разглеждания случай не е налице безспорно доказана причинно-следствена връзка, без да се коментира първото от изискванията за уважаване на иск предявен по горепосочения ред. Споделят се изцяло и изводите на първоинстанционния съд, поради което същите не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение на за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се определи в размер на 100.00 /сто/ лева. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,