Решение № 12133 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8320/2016 г.

Решение № 12133 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8320/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Дунин" ЕООД гр. С., ЕИК *********, подадена от управителя П. Д., против Решение № 2888 от 27.04.2016 г. на Административен съд - С. град по адм. д. № 12374 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № F 179804/09.11.2015 г., издадена от зам. директор на ТД на НАП - С. В касационната жалба се сочи, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че дружеството има свидетелство за регистрация и договор за абонаментно сервизно обслужване на предходния адрес на обекта - ул. "Цветна градина" № 72, ет. .... Ново свидетелство за регистрация и договор за абонаментно сервизно обслужване е издадено за новия обект на дружеството на 30.09.2015 г., в деня следващ издаването на АУАН и преди издаването на НП и Заповедта за налагане на ПАМ. В протокола за извършена проверка е отбелязано, че преди легитимиране на проверяващите била направена проверка с контролна цел за консултация, за която не е поискано заплащане, поради което не може да се направи извод, че е настъпило ощетяване на фиска и е засегнат държавния бюджет. Процесната заповед за налагане на ПАМ не е съобразена с целта на закона, с тежестта на извършеното нарушение и е незаконосъобразна. Иска се отмяна на решението и на оспорения акт. Ответникът - зам. директора на ТД на НАП гр. С. оспорва чрез юрк. Раева касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения развива в писмен отговор от 11.07.2016 г., към който са приложени копие от опис на наличните парични средства на "Дунин" ЕООД и препис на решение по дело № 21403/2015 г. на СРС. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Процесната заповед за налагане на ПАМ е мотивирана с извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС - поради неспазване на реда за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Не е било спорно, че на 17.09.2015 г. при проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - кабинет по физиотерапия, находящ се в гр. С., ул. "Д. Х." .№..., стопанисван от "Дунин" ЕООД са установени посочените нарушения, както и че на 30.09.2015 г. /преди издаването на процесната заповед/ нарушенията са преустановени - регистрирано е ФУ в обекта. За да отхвърли жалбата против посочения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че доколкото административният орган действа при обвързана компетентност в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС, без значение е, че към момента на заповедта за налагане на ПАМ нарушението е преустановено, в заповедта са изложени подробни мотиви относно срока на същата - 15 дни, поради което последната е законосъобразна. Решението е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон. Безспорно е обстоятелството, че дружеството не е монтирало и въвело в експлоатация ФУ, съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, към момента на извършване на проверката от органите по приходите - 17.09.2015 г. Действително, издаването от компетентния административен орган на заповедта за ПАМ се извършва при условията на обвързана компетентност. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС имат санкционен характер, тъй като ПАМ се налагат за преустановяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 от ЗДДС, административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а чл. 187 от ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложената имуществена санкция за същото нарушение. От представените доказателства по делото обаче се установява, че към момента на издаване на оспорената заповед - 09.11.2015 г. констатираното нарушение е било отстранено. Видно от представеното свидетелство за регистрация на фискално устройство / л. 13 от делото/ на 30.09.2015 г. дружеството е регистрирало ФУ в обекта на ул. "Д. Х." .№..., поради което наложената мярка не съответства на целта на закона. В тази връзка основателно е и възражението на касатора, че видно от протокола за извършена проверка от 17.09.2015 г. преди легитимиране на проверяващите е била направена проверка с контролна цел и не може да се направи извод, че е настъпило ощетяване на фиска. Като форма на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка "запечатване на обект" и забрана на достъпа до търговски обект, има за цел да се преустанови едно противоправно поведение от страна на нарушителите. Противоправното поведение се състои в неизпълнение на задължението на субекта да въведе ФУ в експлоатация от датата на започване на дейността. Извършването на търговска дейност без ФУ е трайно противоправно състояние, което безспорно обуславя необходимостта от налагането на ПАМ за да се преустанови това състояние. Към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, ФУ за отчитане на продажбите е било въведено в експлоатация, поради което целта на закона е изпълнена и наложената ПАМ се явява постановена в противоречие на тази цел. Отхвърляйки жалбата против акта, административният съд е постановил неправилно решение, което трябва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество за отмяна на процесната запове. Разноски: При този резултат по делото в полза на "Дунин" ЕООД следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 350 лв., /ДТ и адв. възнаграждение/. За касационната инстанция разноски не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,