Решение № 187 от 16.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 499/2015 г.

Решение № 187 от 16.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 499/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения И. М. П. за възобновяване на нохд № 11955/14 г. на Софийски районен съд, НО - 105 състав. В искането се сочат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Като съществено нарушение на процесуалните правила се изтъква одобряването от съда на споразумението, без да бъде приложена декларация по чл. 381, ал. 6 от НПК и неизпълнението на задължението за информиране на осъдения за възможността да му бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 2 от НК. Наложеното наказание осъденият счита за прекомерно тежко, с оглед възрастта и здравословното му състояние. Настоява се алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане или за замяна на наказанието "лишаване от свобода" с "пробация". В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения П. - адв. М. М. със същите аргументи и на същите основания. В допълнение се акцентира върху ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, доколкото П. не е нарушил правилата за движение и няма настъпили вредни последици от деянието. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Осъденият П. моли за налагането на по - леко наказание. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 04.03.2015 г., постановено по нохд № 11955/14 г. по описа на Софийски районен съд, НО - 106 с-в, било одобрено споразумение между прокурор от С. районна прокуратура от една страна и подсъдимия И. М. П. и защитниците му адвокати А. и М. - от друга, за решаване на делото и прекратяване на наказателното производство. С влязлото в сила споразумение И. М. П. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание от шест месеца "лишаване от свобода" в затвор, при първоначален "строг" режим на изпълнение на наказанието. Искането за възобновяване е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, за каквито се твърди в искането. Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу И. М. П. в Софийския районен съд за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, като разглеждането му е започнало по общия ред. В хода на съдебното производство е било постигнато споразумение между страните за решаване на делото и прекратяване на наказателното производство, което сочи на развитие на диференцираната процедура по правилата на чл. 384 от НПК. В протокола от съдебното заседание от 04.03.2015 г. /л. 93 от съд. дело/, е отразена декларацията на П., че разбира обвинението и се признава за виновен по него; разбира последиците от споразумението и се съгласява с тях; отказва се от разглеждане на делото по общия ред и доброволно е подписал споразумението. Декларацията от осъдения е направена в публично проведено съдебно заседание и съдържанието й е вписано в съдебния протокол, който представлява доказателствено средство по смисъла на чл. 131 от НПК. Волята на подсъдимия да се откаже от разглеждане на делото по общия ред е изрично и ясно изразена, с което са изпълнени изискванията на чл. 381, ал. 6 от НПК. Възможността за прилагане на чл. 55 от НК, без наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, следва от нормата на чл. 381, ал. 4 от НПК. При сключването на споразумението осъденият е бил представляван от двама защитници, което е гарантирало в нужната степен правото му на защита, включително и по отношение на правните възможности, осигурявани от приложението на диференцираната процедура. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание също се явява неоснователно. В практиката си, ВКС на РБ застъпва становището, че в случаите на одобряване на споразумение /при което страните са постигнали консенсус относно това какво наказание и при какви условия следва да изтърпи подсъдимият/, намесата на ВКС по реда на възобновяването относно справедливостта на наказанието, следва да бъде провеждана само на плоскостта на констатирано "съществено нарушение" /по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК/ на материалния или процесуалния закон, което отчетливо и недвусмислено е довело до явна несправедливост на наказанието - р. № 112 от 29.03.2012 г. по н. д. № 169/12 г. на III н. о. Наложеното на осъдения наказание е в рамките на предвидената за престъплението санкция, а размерът му, при липсата на установен минимум, е малко над минималния размер за този вид наказание по НК. Постигнатото между страните съгласие относно наказанието е съответно на обществената опасност на конкретното деяние, сочеща на повишен риск за участниците в движението, свързан с управлението на тежкотоварен автомобил с ремарке от неправоспособно лице и проявената от осъдения престъпна упоритост /осъден с присъда по нохд № 158/13 г. на РС [населено място], в сила от 03.08.2013 г., за същото престъпление./ Предвид изложеното и на основание чл. 426 вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение