Решение № 11747 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7189/2009 г.

Решение № 11747 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7189/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) . Образувано е по жалба на "Бургасбус" ЕООД гр. Бургас срещу решение № 97 от 10.02.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-672/2008 г., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за извършено нарушение по чл. 18 от ЗЗК (отм.), изразяващо се в преустановяване на достъпа на "Карат-С" АД гр. София до автогара Запад гр. Бургас и е постановено прекратяване на нарушението. Поддържа се, че оспореното решение е незаконосъобразно и необосновано, и по изложените в жалбата съображения се иска отмяната му. Ответната страна КЗК, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Подробни доводи са развити в представената писмена защита. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна "Карат-С" АД също оспорва жалбата. Разноски от пълномощника на дружеството не са претендирани. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: В хода на разследването е установено, че предвид предмета на дейност на дружеството - жалбоподател, то е с господстващо положение на пазара на предоставяне за ползване на съоръженията на автогара и автогарово обслужване на превозвачите, осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници по утвърдени маршрутни разписания на територията на автогара - Запад в гр. Бургас. Автогаровите съоръжения представляват съществени съоръжения за дейността на превозвачите, в чиито маршрутни разписания е включена като спирка съответната автогара и че срещу заплащане от тяхна страна собствениците, какъвто в случая се явява "Бургасбус" ЕООД, са задължени да ги допускат по силата на чл. 53а, ал. 1от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. Това обстоятелство не е спорно между страните. Безспорно е също така, че не е бил подписан поради разногласия по някои от клаузите бланкетният договор, предложен от "Бургасбус" ЕООД на превозвача "Карат-С" АД. Жалбоподателят обаче де факто е предоставял услугата на "Карат-С" АД. С необосновано прекратения достъп до процесната автогара поради спорни въпроси във връзка със заплащането на допълнителна сума предвид коректно осъществените курсове от превозвача в периода юни - август 2008 г., жалбоподателят е нарушил нормативно установеното му задължение по наредбата. Мотивирайки поведението си с отказа на "Карат-С" АД да заплати спорната сума за ползването на автогарата, той е злоупотребил с господстващото си положение на съответния пазар. Тази констатация на КЗК и изводът за съставомерност на нарушението по чл. 18 от ЗЗК (отм.), - нарушаване на конкуренцията чрез увреждане на интересите на "Карат-С" АД и на крайните потребители - пътниците, изцяло се споделят и от съда. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че поведението му е оправдано с оглед на обстоятелството, че не са му били представени никакви доказателства за това, че "Карат-С" АД покрива критериите на чл. 2, ал. 1 от приложимата наредба. Съгласно тази разпоредба обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България може да се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци, които притежават лицензия и други документи, които се изискват от закона и тази наредба. Видно е, че по време на продължителната кореспонденция между страните по повод на договарянето за автогара Запад в гр. Бургас такава документация жалбоподателят не е изискал, а освен това налице е сключен между тях валиден договор за автогара Юг гр. Бургас, също собственост на "Бургасбус" ЕООД, неразделна част от който са тези документи. Следователно, на жалбоподателят е служебно известен фактът, че заинтересованата по делото страна е лицензиран превозвач, както и кои автобусни линии и маршрутни разписания обслужва. Поради изложеното съдът приема, че не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на оспореното решението на КЗК и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Предвид този изход на делото жалбоподателят следва да се осъди да заплати на КЗК сумата 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение