Решение № 4523 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12235/2010 г.

Решение № 4523 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12235/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Димитър Илиев Ковачев от гр. Ямбол против решение № 198/20.08.2010 г., постановено по адм. д. № 187 по описа за 2010 г. на Административен съд - Ямбол. Релевират се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - община Ямбол не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Производството по делото е образувано по иска, предявен на основание чл. 1 от ЗОДОВ от Димитър Илиев Ковачев от гр. Ямбол против община Ямбол за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи от незаконосъобразно бездействие от страна на кмета на общината, изразяващо се в недовършване на обезщетително производство чрез предоставяне на дължимото обезщетение - гараж, определено със заповед от 1994 г. Съдът е разгледал по същество предявения иск, като въз основан на приетите и обсъдени доказателства е направил извод за недоказаност на исковата претенция, тъй като не е осъществен основен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно бездействие от страна на общинската администрация. Решението е правилно, същото е съобразено изцяло с приложимия закон - чл. 1 от ЗОДОВ. Съдът е обсъдил задълбочено установените по делото факти, като е приел, че ищецът е бил страна в проведено от община Ямбол отчуждително производство по чл. 95, респ. чл. 100 от ЗТСУ (отм.). Със заповед № 100/31.01.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС Ямбол е отчужден недвижим имот, собственост на ищеца, представляващ дворно място с масивна жилищна сграда и постройки, една от които е гараж. Ищецът е бил обезщетен с посочената заповед с общ между него и неговия брат гараж. Със заповед № 515/13.07.1994 г. на кмета на община Ямбол Димитър и Петър Ковачеви е уточнено обезщетението като обезщетителният способ остава същият - общ гараж между ищеца и неговия брат. Със заповед № I-А-413 от 30.05.1995 г. начинът на обезщетение е променен като същите са обезщетени с отстъпено право на строеж на гараж № 3 в парцел I в кв. 69 по ЗРП на гр. Ямбол. С последваща заповед № IА-663 от 9.10.2002 г. е променен обектът гараж № 10 в кв. 3 с площ от 18.00 кв. м, с право на строеж на който двамата братя се обезщетяват. Видно от преписката и събраните по делото доказателства заповед № I-А-413 от 30.05.1995 г., с която е променен начина на обезщетяване - от такъв със самостоятелен обект (гараж) - на право на стоеж за гараж, не е обжалвана и е влязла в сила. По тази причина, начинът на обезщетяване с право на строеж е определен с влязла в сила заповед. Правилни са изводите на съда за това, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на кмета на общината да предостави готов обект гараж, от липсата на който се претендират за обезщетяване пропуснати ползи. Изводите за неоснователност на исковата претенция са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Решението е постановено в съответствие с материалноправната норма на чл. 1 от ЗОДОВ и следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховен административен съд,