Решение № 4960 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 717/2011 г.

Решение № 4960 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 717/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на адв. Б. Найденов, в качеството му на пълномощник на "ВРИС" ООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, срещу решение № 516 от 13.12.2010 г., постановено по адм. дело № 579/2010 г. от Административен съд Пазарджик. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и присъждане на понесените по делото разноски. Ответникът - Директорът на РИОСВ Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк. Г. Чапразова, и в отговор на касационната жалба поддържа становище за неоснователност. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е прогласил нищожността на решение № ПК-42-ПР от 24.06.2009 г. на директора на РИОСВ Пазарджик. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Решение № 672 от 29.10.2008 г. (публ. ДВ, бр. 95 от 4.11.2008 г.) Министерският съвет на Република България е предоставил концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) - строителни материали - баластра, от находище Лозница 2, участък 1-ви и участък 2-ри, разположено в землището на с. Величково и с. Юнаците, община Пазарджик, област Пазарджик, на "Врис" ООД гр. Пазарджик. Със същото решение е определена концесионна площ в размер на 289 089 кв. м, която включва площта на утвърдените запаси на находище Лозница 2 и необходимите площи за осъществяване на дейността по концесията при граници с координати на точките от № 1 до № 8 вкл. за първи участък, и с координати на точки от № 9 до № 16 вкл. за втори участък, в координатна система "1970 г.". Срокът на концесията е определен на 25 години. С уведомление за инвестиционно намерение вх. № КД-01-3500 от 17.09.2008 г., подадено до директора на РИОСВ Пазарджик (л. 9), концесионерът е предложил открит добив на инертни материали от находище Лозница 2- участък I, като в резюмето на предложението е посочил, че добивните работи ще се извършват в рамките на участък № 1 (запад от концесионната площ), а заявената площ на участък № 1 е 192 332 кв. м. С вх. № КД-01-2586 от 6.07.2009 г. "Врис" ООД е подало уведомление за инвестиционно намерение (л. 13), с което е предложило открит добив на инертни материали от находище Лозница 2, участък 2. Заявената концесионна площ на участък № 2 е 94 977 кв. м. На 11.03.2009 г. Директорът на РИОСВ Пазарджик, във връзка с представен за съгласуване технически проект за експлоатация на баластриера Лозница 2, с. Величково, е уведомил заинтересованото дружество, че утвърдената концесионна площ от 289.089 дка попада в обхвата на чл. 92 и т. 36 от Приложение № 1 на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), т. е. задължително се изготвя доклад за ОВОС, който се разглежда от МОСВ (л. 18). На 22.07.2009 г. Министърът на околната среда и водите е прекратил процедурата по ОВОС по инвестиционно предложение "Добив на инертни материали" в находище Лозница № 2, поради искане на дружеството - заявител "ВРИС" ООД. На 23.09.2009 г. Директорът на РИОСВ е уведомил търговското дружество, че в РИОСВ Пазарджик са постъпили същите инвестиционни намерения с дата 17.09.2008 г. и 6.07.2009 г., с възложител "ВРИС" ООД. В уведомлението е посочено, че е недопустимо разделянето на части на заявената и утвърдена концесионна площ в полученото от дружеството разрешение за концесия на МС. Произнасянето по необединеното инвестиционно намерение от Директора на РИОСВ Пазарджик, би нарушило установените изисквания за законосъобразност на административния акт, поради несъответствие с целта на закона. На 27.10.2009 г., с решение № ПК-003, Директорът на РИОСВ Пазарджик е прекратил производството по издаване на преценка необходимостта от ОВОС за инвестиционно намерение за добив от находище Лозница 2 - участък 2, със заявена концесионна площ 94 977 кв. м. Първоинстанционният съд е установил, че решението за прекратяване на производството е оспорено пред Административен съд Пазарджик - адм. дело № 818/2009 г., който го е отменил и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по инвестиционното намерение вх. № К-01-2586 от 6.07.2009 г. (решение № 77 от 19.02.2010 г.; л. 178 - 181). Върховният административен съд със свое определение № 498 от 12.01.2011 г., постановено по адм. дело № 4512/2010 г. е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, касационната жалба на директора на РИОСВ Пазарджик и е прекратил производството по делото като е приел, че РИОСВ, като административен орган, няма признато от закона право на жалба срещу съдебния акт, с който е отменено негово решение за прекратяване на административното производство. Установено е, че след връщане на преписката административният орган се е произнесъл с оспорваното решение № ПК-42-ПР/2009 г., подписано от Гергана Шишиньова, която съгласно приет по делото и заверен препис от болничен лист е била в отпуск по болест за времето от 22.06.2009 г. до 27.06.2009 г. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че протестът, с който се иска обявяване нищожността на административния акт на Директора на РИОСВ Пазарджик е допустим и основателен, тъй като в конкретния случай директорът на РИОСВ не е имал материалната компетентност да издаде процесното решение по арг. от разпоредбите на чл. 92, т. 1 от ЗООС, във връзка с т. 36 от Приложение № 1 към същия закон. Разделянето на концесионната площ на две части според съдържащите се в нея участъци цели заобикаляне на закона и подмяна на компетентния орган, в случая Министъра на околната среда и водите. Решението е правилно и е постановено след като съдът е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, след като е преценил и е обсъдил възраженията на страните. Въз основа на това е достигнал до верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Процедурата по извършване на екологична оценка на инвестиционни предложения е регламентирана в глава шеста, раздел трети от Закона за опазване на околната среда (чл. 92 - 102) и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата). В конкретния случай с оспореното пред решаващия съд решение ПК-42-ПР/2009 г. директорът на РИОСВ Пазарджик е преценил, че не е необходимо извършването на ОВОС за инвестиционното предложение вх. № КД-01-3500 от 17.09.2008 г. за добив на инертни материали от участък "част от находище "Лозница 2" - участък 1", който се намира на територията на община Пазарджик в землището на с. Величково и е с обща площ 192.332 дка (19,23 ха). За разлика от хипотезата, при която с решението се приема, че следва да се пристъпи към извършване на оценка и започва следващият етап по изготвяне на доклад по ОВОС, с решението в случая се завършва процедурата по тази преценка. Властническото волеизявление на органа, обективирано в посочения административен акт, поражда конкретни правни последици, засягащи определен кръг правни субекти. Видно от характеристиките и описаните технически параметри на инвестиционното предложение, същото е свързано с добиване на инертни материали от находище Лозница 2, което не е било разработвано, при използване на максималната дължина на създадените работни фронтове, поради което попада в обхвата на приложение № 1, т. 36 на ЗООС и подлежи задължително на ОВОС, съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗООС. Приложение № 1, т. 36 очертава компетентността на органа и това е министърът на околната среда и водите, а не директорът на РИОСВ. Концесионерът не е спазил изискването да сезира компетентния орган - МОСВ, за своето инвестиционно предложение. При това положение изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразно упражняване на предоставена от специалния закон дискреционна власт на директора на РИОСВ Пазарджик при постановяването на решение, с което се преценява нуждата от извършване на ОВОС на инвестиционно предложение от приложение № 1, т. 36 на ЗООС, е споделят от настоящата инстанция. Правилен е извода на съда, че чрез раздробяване на два отделни проекта ("salami slicing", както се нарича подобна практика при прилагането на ОВОС във всички страни от ЕС - вж. 19 - 21 от делото) търговското дружество нарушава императивна разпоредба на закона. Неоснователни са доводите, че концесионната площ е разделена на два участъка, всеки с различна площ. В Решение № 672 на МС на РБ от 29.10.2008 г. за предоставяне на концесията за добив на подземни богатства изрично е определена концесионна площ в размер на 289 089 кв. м, която включва площта на утвърдените запаси на находище "Лозница 2" и необходимите площи за осъществяване на дейността по концесията. Определени са и границите в координатната система "1970 г." на "1-ви" и "2-ри" участък. При това положение е недопустимо разделянето на части на утвърдената концесионна площ, както това е направено с инвестиционното предложение вх. № КД-01-3500 от 17.09.2008 г., тъй като такова разделяне не е налице в полученото от дружеството Разрешение за концесия на МС на РБ. При така изложените съображения касационната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена. Решението на съда, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,