Решение № 7769 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13082/2014 г.

Решение № 7769 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13082/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Янчев Джамбазов срещу решение № 2907/7.05.2014 г., постановено по адм. д. 12012/2013 г. на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът заместник директорът на Главна дирекция "Национална полиция" оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение № 2907/7.05.2014 г., постановено по адм. д. 12012/2013 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на Тодор Янчев Джамбазов против Заповед № з - 6871 от 11.09.2013 г., издадена от заместник- директор на Главна дирекция "Национална Полиция" - МВР, с която му е отказано снемането на полицейската му регистрация № 50759/16.02.1999 г. АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия при условията на обвързана компетентност, без да са допуснати нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора. АССГ е приел за установено, че по молба от 29.07.2013 г. на Тодор Джамбазов с искане да бъде заличена криминалната му регистрация е постановен изричен отказ, обективиран в Заповед № з-6871/11.09.2013 г., за отказ за снемане на полицейската му регистрация, осъществена на основание извършено престъпление по чл. 198 от Наказателния кодекс (НК), за което с влязла в сила присъда му е наложено наказание "обществено порицание". Няма спор, че жалбоподателят е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК, както и че е извършил установеното с влязла в сила престъпление грабеж. Правилно при тази фактическа обстановка административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, като се е обосновал с извод, че настъпилата реабилитация не следва да се разглежда като предпоставка за задължително заличаване на извършената за същото престъпление полицейската регистрация. Настоящият съдебен състав се присъединява към преобладаващо установената съдебна практика по повод правното значение на настъпилата реабилитация спрямо полицейската регистрация на лицето, което е осъдено в с влязла в сила присъда (например: решение № 15433/17.12.2014 г., постановено по адм. д. 6586/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 2571/21.02.2013 г., постановено по адм. д. 7737/2012 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 3652/15.03.2013 г., постановено по адм. д. 5523/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 1843/7.02.2011 г., решение № 10032/9.07.2012 г., постановено по адм. д. 9988/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 1843/7.02.2011 г., постановено по адм. д. 7494/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение). В тази практика Върховният административен съд приема, че целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация, съгласно чл. 160, ал. 2 от ЗМВР . Следва изрично да бъде посочено, че съгласно чл. 160, ал. 2 от ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато: 1. е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. е влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало; в този случай искането може да се направи от неговите наследници. Нито една от тези хипотези не е налице в настоящия случай. Искането за заличаване на полицейската регистрация се обуславя само от настъпилата реабилитация на молителя. Необходимо е да се прави разграничение между хипотезите по чл. 159 от ЗМВР , който регламентира начина на обработване на лични данни в информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация, включително и заличаването на различни лични данни от тези фондове, които могат да имат различно предназначение и обработването на лични данни за целите на полицейската регистрация на осъждани лица. Данните от полицейската регистрация на лицата, между които безспорно се съдържат и лични данни за регистрираните лица, съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗМВР , се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Именно поради тази причина и заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се заличават само при точно и лимитивно определени от законодателя предпоставки. Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред, са възприети от законодателят като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, извършили престъпления, установени в слязла в сила присъда и след реабилитирането им. В този смисъл е налице съществена разлика между правомощието на администратора на личните данни по чл. 159 от ЗМВР да извърши преценка (оперативна самостоятелност) относно отпадането на необходимостта от обработването на личните данни от всички различни информационни фондове на МВР, при която да бъдат съобразени множество обстоятелства, включително и реабилитация, и правомощието по чл. 160, ал. 2 от ЗМВР , упражнявано при условията на обвързана компетентност при точно изброяване на хипотезите, при които отпада необходимостта да бъде поддържана полицейската регистрация като вид обработване на специфични лични данни и със специално посочените общественозначими цели. По изложените съображения може да се обоснове извод, че не е налице прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с полицейска регистрация в сравнение с другите лица, чийто лични данни се обработват в други информационни фондове на МВР, като законодателят е съобразил баланса на обществените и личните интереси при установяване на тази законова регламентация и не е предвидил реабилитацията като основание за заличаването на полицейската регистрация. В същия смисъл е и сега действащата разпоредба на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Следва да се има предвид, че и в други правни сфери на регулация, последиците от осъждането с влязла в сила присъда е възможно да бъдат отчитани, независимо, че е настъпила реабилитация по реда на НК. Например за заемането на определени държавни служби законодателят е поставил изискване към кандидатите да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията (чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и др. закони). Също така информация за всички лица, осъдени от български съдилища, лица, освободени от наказателна отговорност от български съдилища и са им наложени административни наказания по чл. 78а от НК и български граждани, осъдени от чуждестранни съдилища с влязъл в сила съдебен акт по наказателни дела, приет за изпълнение по реда на чл. 453 - 470 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) се съхранява и в Бюрата за съдимост при всеки районен съд и Централно бюро за съдимост при Министерството на правосъдието. Чл. 24 от Наредбата № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост регламентира начина на унищожаване на бюлетините за съдимост, но не и личните данни, които се съдържат в тях. И в тази сфера на регулация на обработването на личните данни на физическите лица реабилитацията не е възприета като основание за заличаването им. По изложените съображения настоящият съдебен състав се присъединява към преобладаващата съдебна практика, според която реабилитацията не представлява основание за заличаване на полицейската регистрация. Като е достигнал до същия краен правен извод АССГ е постановил правилно, законосъобразно и обосновано съдебно решение. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че АССГ е допуснал съществено процесуално нарушение като не е обсъдил всички доводи и съображения на жалбоподателя. Решението на първоинстанционният съд отговаря на изискванията на чл. 172а от АПК, включително и относно становищата на страните и правните изводи. Обемът на съдебния акт и използваните изразни средства за подробно или схематично възпроизвеждане на извършваните процесуални действия от участниците в процеса, не могат да бъдат възприемани като критерии за законосъобразност и правилност на съдебния акт. В случая мотивите на съдебното решение съдържат напълно достатъчни и ясни фактически и правни изводи, които да не възпрепятстват касационния контрол по съществото на спора, поради което и не е налице и основание за отмяна: съществено нарушение на съдопроизводствените правила - липса на мотиви. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че АССГ не е съобразил наличието на съществен порок в оспорената пред него заповед, а именно лаконичност и бланкетно позоваване на правни норми. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства решаващият съд е приел, че по отношение на оспорената пред него заповед не са налице основания за отмяна по чл. 146 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен орган, съдържа достатъчно ясно и точно фактическите и правни основания за нейното издаване - индивидуализация на влязлата в сила присъда и приложимата правна норма - чл. 160, ал. 2 от ЗМВР , правилно е приложен материалния закон, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и е съобразена целта на закона. Правилно АССГ е установил приложимия закон - чл. 160, ал. 2 от ЗМВР , поради което и не е анализирал други правни норми, които не са приложими за случая, а именно цитираните в касационната жалба чл. 159 от ЗМВР и чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за защита на личните данни. След което в съответствие единственото фактическо твърдение в жалбата, от което жалбоподателят извежда извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна, АССГ се е концентрирал върху основания спорен въпрос по делото, а именно: правното значение на реабилитацията. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото страните не претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат определяни.