Решение № 6484 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8843/2014 г.

Решение № 6484 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8843/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Балкантрейд" ЕООД, гр. Троян, чрез адв. Светломира Желязкова, срещу решение № 1044 от 30.04.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Варна, постановено по адм. д. № 2011/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 4415-13-1 от 26.04.2013 г. към ЕАД № 10BG002002Н0090993 от 17.11.2010 г. на началника на Митнически пункт (МП) Варна - Запад. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът погрешно е квалифицирал платеното по фактура № ЕМ/01/BUL от 23.09.2010 г. възнаграждение в размер на 4000 щ. д. за консултантска услуга в полза на "Jonathan Muradzicua Business Consultations" като възнаграждение за посредничество по смисъла на чл. 32, § 1, б. а), i) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (МК). Оспорва изводите на съда, направени въз основа на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), като счита, че действителната воля на страните следва да се изведе чрез тълкуване на сключения между тях договор, а последващото осчетоводяване не може да промени характера на услугата или вида на уговореното възнаграждение. Поддържа, че сключеният договор не попада в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за митниците (ЗМ), тъй като е с по-широк предмет на действие и няма за предмет уговаряне на брокерско възнаграждение. Счита, че дори да се приеме наличие на брокерско възнаграждение стойността на договорената комисионна от 4000 щ. д. не съответства на стойността по процесния ЕАД от 7000 щ. д. и е определена неправилно по смисъла на чл. 38, ал. 2 ЗМ. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да отмени решението на началника на Митнически пункт (МП) Варна - Запад. Ответникът по касационната жалба началник на Митнически пункт (МП) Варна - Запад изразява становище за неоснователност на жалбата в писмени бележки от 28.04.2015 г. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че "Балкантрейд" ЕООД, гр. Троян, с ЕАД № 10BG002002Н0090993 от 17.11.2010 г. е декларирало под режим едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба резервни части за телефонни централи (електронни сглобки) - употребявани, 10 500 кг., с държава на произход и изпращане Мозамбик. Сред описаните в кл. 44 на ЕАД придружаващи документи е фактура № 019/01.10.2010 г. на стойност 7 000 щ. долара, издадена от изпращача на стоката "Sethy, Lda", Мозамбик. В клетка 42 на декларацията (цена на стоката) е посочена 7000 щ. д. - фактурната стойност на стоката, посочена и в клетка 22. Съответно на така обявената митническа стойност (13 179.02 лв.) са определени митните сборове - мито върху промишлени стоки в размер на 355.83 лв. (2.7 % от 13 179.02) и ДДС в размер на 2 706.97 лв. (20 % върху сбора от 13 179.02 лв. и 355.83 лв.). Във връзка с извършена от началника на Митница - Свищов проверка в рамките на последващия контрол на основание чл. 78, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913 от 1992 г. и чл. 84в, ал. 2, т. 2 от Закона за митниците, обективирана в доклад № 1/12.04.2013 г. на проверяващ екип от митница Свищов, е установена фактура № ЕМ/01/BUL от 23.09.2010 г., издадена от "Jonathan Muradzicua Business Consultations" Мозамбик за 4000 щ. д., записани като консултанстска услуга съгласно бизнес споразумение. При проверката било представено бизнес споразумение между "Jonathan Muradzicua Business Consultations" и "Балкантрейд" ЕООД от 28.01.2010 г. Установено е, че стойността е посочена в счетоводна сметка 301 "Доставки" по ЕАД № 10BG002002Н0090993 от 17.11.2010 г. и по фактура № 019/2010/01.10.2010 г. като разход при формиране на цената на придобиване при доставката на стоката. При тези данни с оспореното решение № 4415-13-1 от 26.04.2013 г. митническият орган е приел, че тази сума представлява възнаграждение за посредничество и следва да се прибави към действително платената цена при определяне на митническата стойност. На основание чл. 201, чл. 214, чл. 217 и чл. 221 от МК/Регламент 2913/92 са отстранени несъответствията в ЕАД № 10BG002002Н0090993 от 17.11.2010 г., като са коригирани данните в кл. 22 "Валута и обща фактурна стойност" и кл. 42 "Цена на стоката" на 11 000 щ. д. Установени са допълнителни държавни вземания за мито в размер на 152.39 лв. и ДДС в размер на 1159.30 лв. Въз основа на съдебна експертиза от 27.02.2014 г. на превод на документ, изготвена от вещото лице Людмила Георгиева Ковачева, административният съд е приел, че представеният от жалбоподателя превод на договора с "Jonathan Muradzicua Business Consultations" е неверен, което наложило в хода на съдебното производство изготвяне на превод на документа на основание чл. 14, ал. 2 АПК от назначен от съда преводач Елена Стефанова. Въз основа на този превод съдът приел, че договорът е сключен с оглед качеството на Дж. М. (Jonathan Muradzicua) на бизнес консултант от Мозамбик, който работи в областта на осигуряване на услугите на фирмите за интернет - търговия с метален скрап и в бизнес областта на осигуряване на услуги и консултации по проекти между местни и чуждестранни инвеститори. Приел е, че обхватът на договора е твърде широк - отнася се до всякакво и всички усилия в отрасъла на осигуряване на метален скрап в Мозамбик, а според уговорките за плащане, страните са се споразумели, жалбоподателят да отпусне средства за преговарянето и набавянето на метален скрап, като Дж. М. има право на комисионна от не по-малко от 10 % от стойността на всяка успешна доставка. Отбелязал е, че страните са се споразумели Дж. М. да получи обратно всички други преки оперативни разходи, без това да се отрази на полагащата се комисионна. Въз основа на описанието на платеното възнаграждение по фактура № ЕМ/01/BUL от 23.09.2010 г. и клаузите на представения договор съдът е приел, че е изключено платеното да се разглежда единствено и само като комисионна за покупка, т. е. като възнаграждение, платено от вносител на агента му за услугата да го представлява при покупка на остойностените стоки. За да достигне до правен извод, че платеното възнаграждение представлява възнаграждение за посредничество, попадащо в хипотезата на чл. 32, т. 1, буква а), i ) от Регламент № 2913/92, поради което правилно е включено в митническата стойност на вносната стока, съдът е съобразил, че самият жалбоподател е осчетоводил платените по фактура № ЕМ/01/BUL от 23.09.2010 г. 4000 щатски долара в счетоводна сметка 301 "Доставки" по ЕАД № 10BG 002002Н0090993 от 17.11.2010 г. и фактура № 019/01.10.2010 г. на стойност 7 000 щ. долара. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните доказателства, съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото и е направил съответните на нея правни изводи. В хода на съдебното обжалване не е имало спор за факти. Единственият спорен момент е правен и се отнася до вида на плащането, извършено от "Балкантрейд" ЕООД към Jonathan Muradzicua Business Consultations по споразумение от 28.01.2010 г., за което е издадена фактура № ЕМ/01/BUL от 23.09.2010 г. за 4000 щатски долара и дали същото плащане е част от митническата стойност на стоката, като заплатено възнаграждение за посредничество по смисъла на чл. 38, ал. 1, б. "а" от ЗМ. Съгласно посочената разпоредба при определяне на митническата стойност по чл. 35 към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки следва да се прибавят комисионни и възнаграждения за посредничество (брокерски възнаграждения), с изключение на комисионните за покупка. В нормата на чл. 38, ал. 4 ЗМ законодателят е дал определение на термина "комисионна за покупка" - възнаграждението, платено от вносител на неговия агент за услугата да го представлява при доставката на остойностяваните стоки. Липсва легално определение на възнаграждението за посредничество (брокерско възнаграждение). Това обстоятелство налага прецизно изследване на уговорките на страните в сключеното между тях споразумение от 28.01.2010 г. в контекста на приложимите правни норми на чл. 348 - 360 от Търговския закон и чл. 280 - 292 от ЗЗД. Административният съд е проявил похвална инициатива, съответстваща на задължението му по чл. 171, ал. 2 АПК, по служебното назначаване на две съдебни експертизи за превод на текста на споразумението от 28.01.2010 г., след като е установил, че представеният в хода на административното производство превод е неточен и на места безсмислен. Императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 АПК задължава административния орган да проведе производството на български език. Тук е мястото да се посочи, че не е ясно, дали административният орган е ползвал текста на споразумението от 28.01.2010 г. на български или на английски език. След като разпоредбата на чл. 14, ал. 1 АПК го задължава да проведе производството на български език, той е бил длъжен съгласно чл. 14, ал. 3 АПК, приложим към всички фази на административния процес, да изиска точен превод на документа, представен на чужд език, респ. да провери верността на превода, включително като назначи преводач за сметка на заинтересованото лице. Този пропуск е преодолян в хода на съдебното производство чрез служебно допуснатата експертиза на превод на документ. Вещото лице Людмила Ковачева е категорична в извода си, че представеният от жалбоподателя превод на български език не отговаря на текста на английски език. Правната квалификация на правоотношенията между страните следва да се извърши чрез тълкуване на волята на страните по споразумението от 28.01.2010 г. съобразно съдържанието му, установено в хода на съдебното производство, и съпоставянето му с предмет на спорната фактура. Точният превод на основанието за издаване на фактура № ЕМ/01/BUL от 23.09.2010 г. е "първо фактуриране за представяне на консултантски услуги, оказани по TDM и EDM бизнес споразумения". От заключението на вещото лице Людмила Ковачева се установява, че съкращенията TDM и EDM нямат общоприето и широко разпространено значение, което да може да бъде приложено недвусмислено, поради което не могат да допринесат за изясняване на характера и вида на плащането. Видно от споразумението от 28.01.2010 г. контрагентът Джонатън Марадзикуа (Дж. М.) е представен като "бизнес консултант от Мозамбик" в областта на осигуряване на услуги на фирмите за интернет - търговия с метален скрап, който работи в областта на осигуряване на услуги и консултации. Партньорът "Балкантрейд" ЕООД се е съгласил, че Дж. М. единствено носи отговорността за представянето му на мозамбикски фирми, предлагащи да продават скрап от метали и оборудване. Обхватът на споразумението се отнася до "усилия в отрасъла на осигуряване на метален скрап в Мозамбик" и до дейности, свързани с отношенията на страните при техните бизнес рискове и усилия в Мозамбик. В клауза "добросъвестност" страните са договорили да не сключват договори, сдружаване или партньорство с друго юридическо или физическо лице с цел развитие на бизнес възможности без съгласието на Дж. М. В клауза "хонорари и разходи" на споразумението е посочено, че "Балкантрейд" ЕООД ще отпусне средства за преговарянето и набавянето на метален скрап, а Дж. М. ще има право на комисионна не по-малко от 10 % от стойността на всяка успешна доставка, като ще получи обратно всички други преки оперативни разходи без това да се отразява на полагащата му се комисионна. Последната уговорка съответства на задълженията на доверителя по чл. 356, ал. 2 от Търговския закон. Това тълкуване на волята на страните обаче е неприложимо с оглед изричната уговорка в споразумението от 28.01.2010 г. същото да бъде тълкувано в съответствие със законите на Мозамбик (стр. 407 от делото). Съгласно чл. 40, ал. 2 АПК когато към документа е приложимо чуждо право, то се доказва от страната, която го предоставя. Подобно доказване не е проведено от "Балкантрейд" ЕООД, поради което спорът следва да бъде разрешен при наличните доказателства. Според чл. 35, ал. 1 ЗМ митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38. В идентичен смисъл са разпоредбите на чл. 29 и чл. 32, т. 1, буква а), i ) от Регламент № 2913/92. Спорът е, дали заплатената по фактура № ЕМ/01/BUL от 23.09.2010 г. сума в размер на 4000 щ. д. представлява възнаграждение за посредничество (брокерско възнаграждение), заплатено във връзка с вноса по ЕАД № 10BG 002002Н0090993 от 17.11.2010 г. Предмет на вноса са употребявани резервни части за телефонни централи (електронни сглобки) на стойност от 7000 щ. д. по фактура № 019/01.10.2010 г. Същият е предметът на споразумението от 28.01.2010 г., с което "Балкантрейд" ЕООД се е съгласил Дж. М. да бъде негов изключителен представител на територията на Мозамбик и други страни от Южна Африка, който да го консултира в областта на интернет - търговията с метален скрап. Съгласно клаузата "обхват" от споразумението от 28.01.2010 г. същото се отнася до всяко и всички усилия в отрасъла на осигуряване на метален скрап в Мозамбик. Следователно споразумението се отнася и до процесния внос по ЕАД № 10BG 002002Н0090993 от 17.11.2010 г. Не може да се приеме, че сумата от 4000 щ. д. е комисионна за покупката по смисъла на изключението на чл. 38, ал. 1, б. "а" от ЗМ, тъй като очевидно не е в размера на комисионната, договорена в клауза "хонорари и разходи" от споразумението от 28.01.2010 г. Именно защото предметът на споразумението от 28.01.2010 г. е по-широк (описан детайлно по-горе в решението), заплатеното "първо фактуриране на консултантски услуги" представлява брокерско възнаграждение, а не само комисионно такова за сделката по фактура № 019/01.10.2010 г. и вноса по ЕАД № 10BG 002002Н0090993 от 17.11.2010 г. Съвкупната преценка на всички изложени факти и обстоятелства - тълкуването на волята на страните по споразумението, едната от които е "бизнес консултант от Мозамбик" с предмет и обхват "всички усилия в отрасъла на осигуряване на метален скрап", предмета на фактура № ЕМ/01/BUL от 23.09.2010 г. "първо фактуриране за представяне на консултантски услуги" и предметът на вноса по ЕАД № 10BG 002002Н0090993 от 17.11.2010 г. - внос на метален скрап, който попада в обхвата на споразумението от 28.01.2010 г., навеждат на категоричен и несъмнен извод за осъществяване на хипотезата на чл. 38, ал. 1, б. "а" от ЗМ, съгласно която заплатеното възнаграждение за посредничество следва да се включи в митническата стойност. Връзката на фактура № ЕМ/01/BUL от 23.09.2010 г. с вноса по ЕАД № 10BG 002002Н0090993 от 17.11.2010 г. се доказва от направеното от самия касатор осчетоводяване на фактурата. Възражението му, че се касае до последващо осчетоводяване, което не може да промени характера на услугата, е неоснователно, тъй като е индиция, че самата страна по споразумението от 28.01.2010 г. отразява наличието на връзка между брокерското възнаграждение и спорния внос. Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗМ, съгласно който добавки към реално платената или подлежащата на плащане цена по този чл. следва да се правят само на базата на обективни и подлежащи на количествена оценка данни. Обективните данни са почерпени от съставени от самото лице документи (споразумение и фактура), а количественият признак следва от стойността на фактурата, за която не се спори, че е реално заплатена. По изложените съображения и като е достигнал до идентични правни изводи, съдът е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. Не е допуснато визираното в касационната жалба касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 300 лв. съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,