Решение № 5347 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12163/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. С. Б., гражданин на Канада, чрез упълномощен представител адв. Василев, срещу Решение 18978 от 07.10.2024г., постановено по адм. дело 5958/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 517з-2389/14.05.2024г. на Началник група Миграция при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София /ОД на МВР София/, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2, чл. 41, т. 2 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. В касационната жалба се излагат твърдения за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правилна и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спораq с което административният акт да бъде отменен. Ответната страна Началник група Миграция при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и липса на основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед Заповед 517з-2389/14.05.2024г. на Началник група Миграция при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София /ОД на МВР София/, с която на Д. С. Б., гражданин на Канада е наложена принудителна административна мярка връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2, чл. 41, т. 2 и чл. 44, ал. 1 от ЗУБ. Административният съд e установил, че във връзка с подадено от Д. С. Б. на 14.05.2024г. заявление за краткосрочно пребиваване от чужд гражданин, Началник Група Миграция при ОД на МВР- София е депозирал Докладна записка, в която посочил за установено, че чужденецът не е напуснал страната до изтичане на разрешения срок за пребиваване, с което е нарушил чл.34 от ЗЧРБ, като на същия е съставен АУАН по чл. 34 от ЗЧРБ и предложено спрямо чужденеца да бъде издадена заповед за връщане в страната на произход , страна на транзитно преминаване и трета страна по чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ. С оспорената Заповед 517з-2389/14.05.2024 година, издадена от Началник група Миграция при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София, на основание чл. 41, т. 2, във връзка с чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ на Б. е наложена процесната ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ . От правна страна административният съд е приел, че обжалваният пред него административен акт е издаден от административния орган в рамките на материалната му компетентност, съдържа всички изискуеми реквизити, мотивиран е, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила или противоречие с действащите материалноправни разпоредби, поради което е законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил вярно фактическата обстоятелства и правилно е приложил относимите правни норми. 3аповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ орган и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите основания за издаването й. Съгласно разпоредбата на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ принудителната административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от закона "Връщане в страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" се прилага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б от ЗЧРБ. Видно от представената Справка за пътуване на лице чужд гражданин от 14.05.2024г. административният орган правилно е определил, че след като е влязъл на територията на страната на 18.12.2023г. с право на престой 90 дни, Д. С. Б., гражданин на Канада, е следвало да напусне страната до 07.04.2024г. Това се потвърждава от установеното в справката напускане на страната за периода от 24.01.2024г. до 14.02.2024г. Настоящата инстанция, намира, че основанията послужили за издаване на Заповед 517з-2389/14.05.2024г. са ясно формулирани и обосновани, предвид наличието на предпоставките по чл. 41, т. 2 ЗЧРБ. Няма пречка допълнителни мотиви за издаване на процесната заповед да се съдържат в други предхождащи акта документи, които са част от административната преписка. Изискването, което се поставя към органа-издател на акта, е да извърши позоваване на този предхождащ акта документ. В настоящия случай безспорно е налице позоваване на докладна записка с УРИ 517р-11379/14.05.2024г., което е посочено като основание за издаване на процесната заповед. Мотивите на първостепенния съд за законосъобразност на оспорената заповед изцяло се възприемат от касационната инстанция, поради което настоящият акт препраща към тях по силата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Настоящият съдебен състав приема за неоснователно твърдението на касационния жалбоподател за нарушение на Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016г. с оглед на датата на влизане на чужденеца на територията на Република България на 18.12.2023г. Установеното със Заповед 517з-2389/14.05.2024г. нарушение на чл. 41, т. 2 ЗЧРБ не се отнася за период, започнал да тече от последното влизане на чужденеца на територията на Република България. По така изложените мотиви обжалваното решение се явява валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение