Решение № 6720 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13195/2013 г.

Решение № 6720 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13195/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Началника на Митница Столична, представляван от юрск. Станков, обжалване решение № 5004/18.07.2013 г., постановено по адм. дело № 3618/2013 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на Административен съд София- град /АССГ/ е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на "Лукойл България" ЕООД против Акт за установяване на задължение /АУЗ/ № 62/28.11.2012 г. на главен експерт в отдел "Акцизи" при Митница Столична, мълчаливо потвърден от Началника на Митница Столична. Ответното по касационната жалба дружество "Лукойл България" ЕООД, чрез своя процесуален представител юрск. Сидорова, в писмени бележки и становище по същество, поддържа неоснователност на касационната жалба, за което развива подробни съображения. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си АССГ е отменил АУЗ № 62/28.11.2012 г. на главен инспектор в агенция Митници, отдел "Акцизи" при Митнична Столична, мълчаливо потвърден от Началника на Митница Столична, с който акт е прието, че "Лукойл България" ЕООД е задължено лице за заплащане на акциз в размер на 29 404,38 лв. за наличните към 01.01.2011 г. количества енергийни продукти, посочени в рекапитулираната декларация в края на 4-то тримесечие на 2010 г. Първоинстанционният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора - подадена на 07.01.2011 г. рекапитулативна декларация по чл. 89 ЗДДС, съдържаща налични получени количества газьол, ведно с приложените към нея писмени доказателства, постановения от митническия орган и мотивите, поради което е прието наличието на задължение за плащане на акциз. Съдът е приел за безспорно установена релевантната фактическа обстановка - притежаване на задълженото лице на танкер-газовоз "Бриз", статут на лицето като освободен от акциз краен потребител за получаване на освободени от облагане с акциз акцизни стоки - газьол с код по КН 27101941 и КН 27101945, използвани за собствената транспортна дейност на танкера по силата на удостоверение от 29.09.2010 г. Не е било спорно и е установено въз основа на писмените доказателства - капитанска заявка и разписка и бункеровъчна разписка, че декларираното количество от 47 812 литра газьол с код по КН № 27101945 е получено преди 31.1.2010 г. на танкера без платен акциз за използване по предназначение за транспортната дейност на танкера, като към 31.1.2010 г. са останали неизразходвани и налични 47812 литра корабно гориво газьол. Върху последните е определен от органа с издаване на процесния АУЗ дължим като незаплатен акциз в размер на 29404,38 лева и лихви. За да установи задължението за плащане на акциз митническият орган е приел, че поради законодателната промяна в сила от 01.01.2011 г. на чл. 24, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗАДС /ДВ бр. 94/2010 г./ не се допуска освобождаване от акциз на енергийни продукти за плавателни съдове въз основа на издадена удостоверение за освободен от акциз краен потребител, а съгласно новите редакция на тези текстове - освобождаването от облагане с акциз на енергийните продукти за зареждане на плавателни съдове се определят по реда и начина, предвиден в ППЗАДС. Този ред е съответно чл. 13б ППЗАДС, препращащ към процедурата за износ по чл. 161, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. на Съвета относно създаване на МК, транспонирана и развита в текстовете на чл. 22 и сл. ППЗАДС. Митническият орган е приел, че правата на "Лукойл България" по издаденото му удостоверение се прекратяват по силата на закона, поради което за получените от дружеството количества енергийни продукти, които не са обложени с акциз и са останали налични към 01.11.2011 г. възниква задължение за плащане на акциз. Съдът е приел, че спорът, изяснен от фактическа страна, е правен - по тълкуване, приложимост и действие на изменените разпоредби на чл. 24, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗАДС. Приел е, че обжалваното пред него решение е издадено от компетентен орган, в определената от закона форма, но при постановяването е допуснато нарушение на разпоредбата на материалния закон. Първоинстанционният съд е извършил тълкуване на въпросните разпоредби, след което е разгледал направените от дружеството оплаквания за допуснато нарушение на същите. Съдът е приел, че с изменението на ЗАДС от ДВ бр. 94/2010 г., в сила от 01.01.2011 г. не се засяга правото на освобождаване от облагане с акциз на потребителите по чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗАДС, а само е променен начина и реда за освобождаване с акциз на енергийните продукти за зареждане на плавателни съдове, при което вече не се изисква за освобождаването да е налице издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Занапред по силата на чл. 13б ППЗАДС е предвидена законова фикция, препращаща към процедурата за износ. Приемайки, че изменението в процедурата действа занапред и не засяга статута на вече получените количества газьол пред 01.01.2011 г., съдът е счел, че новите процедурни разпоредби не са приложими в случая, счел е актът, с който е определено за акцизно задължение за материално незаконосъобразен и го е отменил. Постановеното решение на Административен съд -Бургас е правилно. Наведените касационни оплаквания са неоснователни. Съдът правилно е тълкувал закона досежно горепосочените изменения в сила от 01.01.2011 г. и техния характер на процедурни норми, уреждащи реда и начина, т. е. процедурата за освобождаване от акциз на енергийни продукти по чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗАДС. Доколкото законодателят не е придал обратна сила на новите разпоредби, уреждащи освобождаването в зависимост от проведена процедура по износ, а не от наличие на издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител за същите енергийни продукти, новите правила не следва да се прилагат за заварените отношения и материалното право за освобождаване от заплащане на акциз на енергийни продукти, с които плавателното средство вече е било заредено при действие на старите правила към 31.10.2010 г. Останалият след зареждането преди 01.01.2011 г. газьол, макар и неизползван към тази дата се счита вече зареден, поради което за него не е приложима новата редакция на чл. 24, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗАДС, последните касаещи енергийните продукти, чието "зареждане" на плавателния съд не е вече осъществено. Промененият механизъм за освобождаване след 01.01.2011 г. е приложим за отношенията, които се развиват след този момент, за начало на който разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗАДС и чл. 13б ППЗАДС посочват зареждането на плавателния съд. Няма законово основание да се приеме, че считано от 01.11.2011 г. за неизползваните и вече получени и заредени количества газьол се дължи заплащане на акциз. Не е основателно и твърдението на митническия орган, че по силата на новите изменения действието на удостоверението за освободен от акциз краен потребител е отменено по силата на закона. Това прекратяване може и следва да стане само с изричен акт на издателя на удостоверението за прекратяване на действието, за което по делото не се сочат доказателства. Към датата на подаване на декларацията през м. 01.2011 г. няма данни удостоверението да е с прекратено действие, поради което правилно съдът е приел за неприложима разпоредбата на чл. 20, ал. 1 вр. 2, т. 10 ЗАДС - възникване на задължение за заплащане на акциз поради прекратяване на регистрация на лицето - за наличните стоки, които не са били обложени с акциз / в този смисъл и сходна практика на ВАС по адм. дело № 9553/13 г. по описа на ВАС, първо отд./. Още повече, че митническият орган не доказва, че задълженото лице е такова с налична, а още по-малко - с прекратена регистрация по смисъла на т. 10 от чл. 20, ал. 2 ЗАДС. По изложените съображения касационният съд намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и законосъобразни. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора в тежест на бюджета на касатора са направените и поискани разноски от ответника по касация, представляван от юрисконсулт - 1038 лева. За юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер съобразно приложимата Наредба № 1 към ЗА. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,