Решение № 7867 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1700/2008 г.

Решение № 7867 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1700/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. директора на ОДП - Смолян, подадена чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт Й. Диев против решение № 87 от 12.12.2007 г. на Административен съд - Смолян, постановено по адм. дело № 200/2007 г., с което е отменена негова заповед, рег. № Я-506/4.09.2007 г., с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 2 от ППЗМВР на Николай Георгиев Иванов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени заповедта. Ответната страна Николай Георгиев Иванов не е взел становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за незаконосъобразна по съображения за противоречия с материалния закон и допуснати процесуални нарушения при издаването й. Съдът приема, че визираното в заповедта поведение очертава белезите на дисциплинарно нарушение на Етичния кодекс, но не е установено по време и място и е невъзможно да се провери спазени ли са административнопроизводствените правила за налагане на наказанието, конкретно налагане на наказанието в двумесечен срок от установяване на нарушението и снемане на обяснения на наказания. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установената по делото фактическа обстановка обосновава приетия от съда правен резултат. Доказателствата по делото не установяват извършените от наказания служител и визирани в заповедта действия, които са основания за ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност, по време и място на извършване. Съдът подробно е обсъдил доказателствата по делото и становищата на страните като мотивирано е отговорил на всички доводи в жалбата. Правните изводи за незаконосъобразност на заповедта се споделят от касационната инстанция. Обосновано и правилно съдът приема, че не е установено времето на извършване на нарушенията и е невъзможно проверката за съответствие на заповедта с нормата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Изнесените в съответните сведения факти за "неколкократно дадени съвети относно обжалване на наказателни постановления", за "спиране на автобуси от градския транспорт извън установените спирки", за "намерени вещи (обзавеждане)" в работното помещение на наказания не сочат за времето на извършването и предоставянето на вещите от ЮЛ - как, защо и кога Иванов е приел да ползва. Както първата така и втората справки и две сведения от допълнителната проверка не съдържат необходимата, съгласно чл. 223, ал. 1 ППЗМВР информация, за момента на откриване на нарушенията. Съгласно чл. 227, ал. 2 ППЗМВР извършването на проверка във връзка с нарушението се прави с цел подпомагане доказването на нарушението и макар и това да не е задължително, за съобразяване на заповедта с нормата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, момента за извършване на нарушението следва да бъде конкретно установен, а не предполагаем. В случая това не е така и правилно съдът обосновава незаконосъобразност на заповедта поради нарушаване на установената процедура. Освен това от протокола, рег. № РЯ-6559/3.09.2007 г., оформен като отказ на Иванов да даде писмени обяснения не става ясно за кои нарушения констатирани при проверката (всички коментирани в сведенията, едно или всички визирани в заповедта) са искани писмени обяснения. Това е съществено нарушение на процедурата по снемане на обяснения, по аргумент от разпоредбата на чл. 237, ал. 4 от ППЗМВР, тъй като при отказ да даде обяснения административнонаказващия орган следва да отрази нарушенията за които са искани писмени обяснения. В този смисъл е изискването и на чл. 10, ал. 1 от Инструкция № Iз-1015/4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Следователно не е изпълнено изискването предвидено като забележка към приложение № 3 към чл. 10, ал. 2 от Инструкцията, поради което правилно е преценено за основателно възражението за нарушаването му. Със съставянето на протокол за отказ от писмени обяснения не може да се приеме, че изискването за снемане на обясненията на жалбоподателя е изпълнено съгласно чл. 229, ал. 1 ЗМВР. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,