Решение № 58 от 4.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 544/2010 г.

Решение № 58 от 4.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 544/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма][населено място] чрез пълномощник адв. С. К. срещу решение № 324 от 15.12.09 г. по в. гр. дело № 527/09 г. на Сливенския окръжен съд. С него е частично отменено решение № 456 от 22.06.09 г. по гр. дело № 2765/08 г. на Сливенския районен съд и в отменената част е постановено друго, с което е признато за установено спрямо касатора, че Б. Д. Н. е собственик на недвижим имот с пл. № 67338.604.115 по кадастралната карта на[населено място] и върху застроената част от този имот в размер на 1288 кв. м.; отхвърлен е предявения от "Д. "АД инцидентен установителен иск за признаване за установено по отношение на Б. Н., че последният не е собственик на посочения по-горе имот; отхвърлено е искането на [фирма] за отмяна на нот. акт № 45/95 г. на основание чл. 537, ал. 2 ГПК по отношение на застроената част от парцела -1288 кв. м. и са присъдени разноски в полза на Б. Н. размер на 426.08 лв. В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила. С определение № 1179 от 15.11.10 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите относно предпоставките на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ за настъпване на реституционния ефект върху недвижими имоти, отчуждени по реда на ЗНЧИМП; подлежи ли на реституция земята под сградата при частично застрояване на имота и в кои случаи се възстановява собствеността върху незастроената част. Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде признато за установено, че Б. Недев не е собственик по реституция на УПИ с идентификатор № 67338.604.115 по кадастралната карта на[населено място] и да се отхвърлят предявените от него иск за собственост върху имота на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и давностно владение, и иск по чл. 59 ЗЗД. Претендира за разноски. Ответникът по касация не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е налице задължително тълкуване с ТР № 1 от 17.05.1995 г. на ОСГК на ВС. В него е прието, че когато е одържавен незастроен имот, който към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ е застроен, възстановяване на собственост не настъпва, тъй като имотът, съществувал преди застрояването, вече реално не е същият. При хипотезата на частично застрояване на отчужден незастроен имот, ако от незастроената част може да се обособи самостоятелен имот, респективно при имот в регулация, тази част да е достатъчна съобразно З.(отм.) и нормативните актове по приложението му за образуване на самостоятелен дворищнорегулационен парцел, така отделената част ще отговаря на законното изискване имотът да съществува реално до размерите, в които е отчужден. Следователно в този случай се възстановява собствеността върху останалата незастроена част от имота. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че по силата на ЗВСОНИ ищецът Б. Н. е реституиран собственик на процесния поземлен имот с площ от 1600 кв. м., от които 1288 кв. м. застроени със сграда на ответното дружество [фирма] и празно място 320 кв. м. Изложени са съображения, че до 1989 г. земята и изградените върху нея промишлени предприятия са държавна собственост, като държавата е предоставяла на съответните предприятия само право на стопанисване и управление. След 1989 г. държавата не е могла да прехвърли собствеността върху земята, намираща се под сградата на ответника поради факта, че към момента на извършване на приватизацията през 1997 г. и включване на сградата в активите на "Д." АД, тя вече е била възстановена по силата на закона на ищеца като наследник на Д. Недев, от когото е била одържавена. Ето защо е направен извод, че целият терен на национализирания имот, включително и тази част от него, върху която е построена сграда след одържавяването, подлежи на реституция, а държавата придобива качествата на суперфициар върху построеното. Относно застроената част от земята реституираният собственик не може да претендира заплащане на обезщетение за ползването й, тъй като това ползване не е без основание, а е с оглед правото на държавата да държи сградата като суперфициар в отчужденото място. Решението е неправилно. В случая е одържавен незастроен имот, който след отчуждаването е застроен. По изложените по-горе съображения се налага извод, че в тази хипотеза възстановяване на собственост по силата на ЗВСОНИ не настъпва, а доколкото се касае за частично застрояване неизяснен е останал въпросът дали от незастроената част, изключвайки прилежащите части от терена на сградата, може да се обособи самостоятелен парцел. Съдът е нарушил съществена процесуална норма - чл. 195 ГПК, като не е упражнил правомощията си служебно да възложи допълнителна задача на вещото лице да отговори на този въпрос. Това нарушение представлява основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на обжалваното решение и връщането му на въззивния съд за ново разглеждане поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.