Решение № 2160 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13381/2020 г.

Решение № 2160 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13381/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 237 – чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за отмяна на влязло в сила решение № 7577 от 4.12.2019 г. по адм. д. № 6043/2019 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) и на влязло в сила решение № 10841/6.08.2020 г. по адм. д. № 3451/2020 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, с което частично е отменено решение № 7577 от 4.12.2019 г. по адм. д. № 6043/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Като правни основания на искането за отмяна са посочени чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Твърди се, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са били известни на страната, която се позовава на решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Молителят излага, че по смисъла на мотивите на посоченото решение и конкретно т. 53 и т. 54 от тях, е видно, че "Електроразпределение Север" АД е имало възможност да осъществи защитата си по адм. д. № 6043/2019 г. на АССГ с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита, което според молителя е поставило дружеството в по-благоприятно положение от държавния орган, чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти. Съгласно т. 56 от мотивите на цитираното решение националният съд следва да намери справедлив баланс като осигури достъп на молителя, който се позовава на съюзното право, без да го поставя в привилегировано положение. Наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК молителят обосновава с постановеното друго решение - № 5064/27.07.2018 г. по адм. д. № 6455/2017 г. на АССГ, с което КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356 лв. (с ДДС) представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалването и отмяната на Наказателно постановление № НП-202 от 30.01.2015 г., като се сочи, че решение № 5064/27.07.2018 г. по адм. д. № 6455/2017 г. на АССГ е отменено с решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. д. № 12433/2018 г. на ВАС, и е отхвърлен предявеният иск за обезщетение. Молителят излага, че са налице две окончателни съдебни решения - Решение № 1349 от 31.01.2019 г. на ВАС и решението на ВАС, чиято отмяна се иска, които разрешават по различен начин идентични случаи. Сочи че са налице и други решения на ВАС, с които по отношение на същите страни, за същото искане и на същото основание, споровете са решени противоречиво. Счита, че случаят попада в разрешението на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по тълкувателно дело № 4 от 2010 г., защото има пълен идентитет между двете дела, доколкото правопораждащ факт за правото на обезщетение за претърпени имуществени вреди по посочените две производства е отмяната на съответните наказателни постановления (НП-202 от 31.01.2015 г. и НП-198 от 30.01.2015 г.). Иска се отмяна на решенията и връщане на делото на АССГ за ново разглеждане, евентуално-отмяната им като неправилни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по искането за отмяна – "Електроразпределение Север" АД, редовно призован, чрез адв. Георгиева в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва искането като неоснователно. Претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следните съображения: С решение № 7577 от 4.12.2019 г. по адм. д. № 6043/2019 г. по описа на Административен съд София-град, частично са уважени предявените от "Електроразпределение Север" АД искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменено, с решение № 173/23.03.2016 г. по нахд № 60/2016 г. по описа на РС Русе, наказателно постановление № НП–198 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР. Административният съд е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебното обжалване по нахд № 60/2016 г. по описа на РС Русе на цитираното по-горе наказателно постановление, ведно със законната лихва, считано от 23.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, а за остатъка до 1356 лв. – претенцията е отхвърлена. Със същото решение Комисията е осъдена да заплати още веднъж сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, направени разноски по кнахд № 182/2016 г. на АС-Русе, ведно със законната лихва, считано от 23.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил иска над уважения размер от 500 лв. за остатъка до 1356 лв. Коментираното решение № 7577 от 4.12.2019 г. по адм. д. № 6043/2019 г. по описа на Административен съд София-град частично е отменено с решение № 10841/6.08.2020 г. по адм. д. № 3451/2020 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, конкретно в частта, в която са отхвърлени предявените от "Електроразпределение Север" АД искове за сумата над 500 лв. до пълния размер от 1356 лв. С решението на Върховния административен съд, на "Електроразпределение Север" АД е присъден пълният размер на претендираното обезщетение от 1356 лв., като разлика в размер на 856 лв. за всеки иск, във връзка с воденото производство по нахд № 60/2016 г. по описа на РС Русе и кнахд № 182/2016 г. на АС-Русе. Върховния административен съд е отменил и постановеното в хипотезата на чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 1063/7.02.2020 г. по същото дело. При тези данни по делото, съдът намира искането на КЕВР за отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 АПК за неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Изложените в молбата за отмяна доводи не попадат в хипотезата на нормата. Сочените от КЕВР решение на Съда на Европейския съюз от 22.12.2010 г. по дело С-279/2009 г. и определение от 27.09.2011 г. по дело № F-55/08 DEP на Съда на публичната служба нямат характер, нито на нови доказателства, нито на нови обстоятелства. На първо място те са съществували към датата на постановяване на съдебните решения и комисията при полагане на необходимата грижа би могла да ги представи на съда, като приложима съдебна практика, която да се вземе предвид при преценка на основателността на предявения иск. Същите не са "ново обстоятелство" или "ново писмено доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, от съществено значение за конкретното дело, тъй като те нямат характер на факти, касаещи настоящото правоотношение. (В същия смисъл Решение № 14362 от 1.11.2013 г. по адм. д. № 5290/2013 г., Решение № 1234 от 29.01.2014 г. по адм. дело № 16054/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия, Решение № 15972 от 29.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11756/2020 г., 5-членен с-в, Решение № 14941 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10701/2020 г., 5-членен с-в). В практиката си Върховния административен съд последователно застъпва разбирането, че за разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 от АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 от ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 – т. 6 от АПК. (В този смисъл са и решение № 12503/21.10.2014 г. по адм. д. № 7663/2014 г. на ВАС, петчленен състав на първа колегия, решение № 3288/17.03.2017 г. по адм. д. № 14425/2016 г. на ВАС, петчленен състав на първа колегия, решение № 4547/10.04.2018 г. по адм. д. № 7177/2017 г. на ВАС, петчленен състав на втора колегия и др.) За пълнота следва да се посочи и че цитираното решение на СЕС не покрива предмета на спора пред националния съд. Последното разглежда възможността за предоставяне на правна помощ на юридическо лице, което не може да заплати дължимите разноски по водене на дело и да си осигури процесуално представителство под формата на правна помощ, какъвто не е настоящият случай. С оглед изложеното, искането за отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 АПК, е неоснователно и следва да се отхвърли. Съдът намира искането за неоснователно и на второто предявено отменително основание – това по чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Молителят е посочил, че с решение № 5064/27.07.2018 г. по адм. д. № 6455/2017 г. на АССГ, КЕВР е бил осъден да заплати на – "Електроразпределение Север" АД сумата от 1356 лв. с ДДС, представляващи разноски за процесуално представителство за обжалване на НП № НП-202/30.01.2015 г. С решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. д. № 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение, съдът е отменил решението на АССГ и е приел, че не са налице причинени имуществени вреди. Както беше установено по-горе, с решение № 7577 от 4.12.2019 г. по адм. д. № 6043/2019 г. по описа на Административен съд София-град, чиято отмяна се иска, частично са уважени предявените от "Електроразпределение Север" АД искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление № НП–198 от 30.01.2015 г. на председателя на КЕВР. Цитираните решения не противоречат на решението, чиято отмяна се иска, тъй като касаят постановяване на съдебен акт по идентичен случай, но свързан с отмяната на друго наказателно постановление – НП № 202/31.01.2015 г., поради което не е налице идентитет на спорния предмет, съответно решенията не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК. Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното право. Предмет на двете дела на административния съд, за едното от които се иска отмяна, са обезщетения за вреди, които са причинени при оспорването на различни отменени наказателни постановления - НП-202 от 30.01.2015 г. и НП-198 от 30.01.2015 г. Това обстоятелство е достатъчно, за да обоснове извод за липса на пълна идентичност в предметите на двете административни дела, по които са постановени влезли в сила съдебни решения, за едното от които се иска процесната отмяна. В случая, не е налице и противоречива практика при решаването на един и същ казус, защото съгласно мотивите на двете касационни решения, решенията са постановени при разлика в установените от първоинстанционните съдилища факти. По изложените съображения молбата за отмяна следва да се отхвърли, като на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят 600 лв. разноски за производството, съгласно представения списък. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия