Решение № 2389 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5877/2017 г.

Решение № 2389 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5877/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община срещу Решение № 592 от 31.01.2017 г. по адм. дело № 6296/2014 г. по описа на Административен съд С. град, III отделение, 7 състав.

Подадена е частна жалба от кмета на Столична община срещу определение № 2165 от 4.04.2017 г. по адм. дело № 6296/2014 г. по описа на АССГ, III отделение, 7 състав.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, касаторът счита, че съставът на АССГ не се е съобразил с дадените от предходната касационна инстанция задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон и е формирал неправилен извод за незаконосъобразност на АУПОВМТБО в съответната му част, доколкото в първото касационно решение изрично е посочено, че СУ "Св. К. О." се явява данъчно задължено лице по отношение на определените му задължения за ТБО за процесните периоди 2005 г. - 2009 г. за описаните в обжалвания акт недвижими имоти. На второ място, според касационния жалбоподател АССГ при новото разглеждане на делото не е разгледал и обсъдил доказателствата досежно предоставянето от страна на СО на услугите от дейностите по чл. 62 от ЗМДТ, а именно налице ли е основание за дължимост на ТБО и правилно ли са определени задълженията за ТБО за процесните години по отношение на описаните подробно в акта имоти. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди процесния АУПОВМТБО в съответната му част. Претендира разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като на първо място, частният жалбоподател счита, че присъдените в полза на СУ "Св. К. О." разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и съдът не е отчел липсата на фактическа и правна сложност на делото. На второ място, според частния жалбоподател неправилно съдът не е присъдил разноски в полза на Столична община с оглед изричните указания, дадени с отменителното решение по адм. дело № 2902/2014 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение.

Ответната страна по касационната жалба - Софийски университет /СУ/ "Св. К. О.", представлявана от адв. З. О. изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилен извода на АССГ за недължимост на ТБО за процесните имоти за периода 2005 г. - 2009 г. съобразно цитираните разпоредби на чл. 11, ал. 1 - ал. 3 от ЗМДТ, доколкото чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ /в сила от 1.01.2011 г./ е материалноправна и не се прилага за предходни периоди. На следващо място, поддържа, че съставът на АССГ се е съобразил с указанията на първата касационна инстанция и обжалваният съдебен акт е правилен и обоснован. В съдебно заседание ответникът прави възражение за погасяване по давност на установените с акта задължения за ТБО за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. за процесните имоти. Поддържа, че обжалваният акт е незаконосъобразен / нищожен/ и с оглед установеното, че за 34 бр. от имотите е налице влязъл в сила АУПОВМТБО, с който са определени задължения за ТБО на СУ "Св. К. О." за периодите 2004 г. - 2008 г. Релевира довод за нищожност на решенията на Столичен общински съвет за определяне на размера на ТБО за процесните години, което от своя страна води до извода за незаконосъобразност на оспорения акт поради липсата на определен по надлежния ред размер на ТБО. Претендира разноски.

Ответникът по частната жалба - СУ "Св. К. О.", чрез адв. Зл. Орсов оспорва същата и счита, че определението е правилно и в двете му обжалвани части.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Изразява становище за основателност на частната жалба досежно направеното от кмета на Столична община възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на СУ "Св. К. О." и счита, че същото трябва да бъде намалено.

Заинтересованата страна - министърът на образованието и науката, не се представлява и не изразява становище по касационната и частната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

1. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред АССГ е второ по ред и е в изпълнение на указанията, дадени с Решение № 8385 от 19.06.2014 г. по адм. дело № 2902/2014 г. по описа на Върховен административен съд, VII отделение.

С решение по адм. дело № 9075/2012 г. по описа на АССГ, 5 състав АУПОВМТБО № РД - 22-65 от 16.12.2011 г. на кмета на Столична община е изменен в частта на определените задължения за ТБО за 2005 г. - 2009 г. за четирите собствени на СУ "Св. К. О." имота, а именно: 1. Магазин със ЗП 21,78 кв. м. и 35/480 ид. части от УПИ 7 с площ от 640,7 кв. м. в С., район С., ул. "А." №..., партида М 1275; 2. Парцел III с площ 242 кв. м., кв. 352, м. Центъра, гр. С., район Триадица, ул. "К. Б." №..., партида М 415; 3. ПИ 571 с площ от 8468 кв. м., кв. 6 и 7, м. НПЗ "Изток", гр. С., район Младост, партида М914 и 4. УПИ с площ от 1585 кв. м. в кв. 338 и сграда /Дом 1/ - ЦСВП, ЗП 155 кв. м., гр. С., район Витоша, ул. "А.. И.. Д." №..., партида М1700 и е отменен в останалата му част.

С цитираното решение на тричленния състав на Върховния административен съд е отменено решението на АССГ по адм. дело № 9075/2012 г. в отменителната му част и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд.

Според отменителното решение на Върховния административен съд, седмо отделение съгласно приложените актове за държавна собственост на СУ "Св. К. О." е предоставено правото на управление на съответните имоти и същите са заведени в баланса на университета. Това означава, че правото на управление на държавна недвижима собственост, което се предоставя на държавни юридически лица и на държавни органи, е аналогично на правото на ползване по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ. Касационната инстанция изразява становище, че нормата на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ, в сила от 1.01.2011 г. е частен случай на визираното в ал. 3 право на ползване. Приела е, че спорът не е изяснен от фактическа страна, като следва да се попълни делото с доказателства и да се даде отговор на въпросите - налице ли са основанията за дължимост на ТБО и правилно ли е определен нейният размер.

При новото разглеждане на делото АССГ, 7 състав е приел, че за процесните имоти / описани на стр. 3, 4 и 5 от мотивите на съдебния акт/ правото на управление и стопанисване е предоставено на СУ "Св. К. О." съгласно приложените АПДС. Ф. е извод за липса на основание за определяне на задължения за ТБО по отношение на адресата на акта за процесните имоти за съответните периоди 2005 г. - 2009 г. вкл., тъй като от една страна, същият не притежава качеството на собственик или титуляр на ограничено вещно право на ползване по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ, а от друга страна, по отношение на тези имоти има влязъл в сила акт за определяне на ТБО за периода 2004 г. - 2008 г. включително. Посочил е също, че не е приложима нормата на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ, която е в сила от 1.01.2011 г., има действие за в бъдеще и за периодите 2005 г. - 2009 г. същата не намира приложение.

1. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Съгласно препращащата норма на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ / в редакцията преди 1.01.2011 г./, таксата по чл. 62 /ТБО/ се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ. За данъчните периоди 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г., чл. 11 от ЗМДТ въвежда публични задължения за собствениците на недвижимите имоти и лицата, в чиято полза е учредено ограничено вещно право на ползване, но не включва в кръга на задължени лица за плащане на ТБО тези, на които е възложено управлението на имот - държавна или общинска собственост. С влизане в сила от 1.01.2011 г. на разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ посочената група лица са включени в кръга на ДЗЛ по отношение на ТБО. Съгласно цитираната разпоредба, за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Нормата на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ няма обратно действие, доколкото такова не й е придадено с изрична разпоредба, т. е. тя има действие занапред.

Както се установява от доказателствата по делото, всички описани подробно имоти / с изключение на 4 бр. имоти, за които е прието, че университетът е задължено лице за ТБО за процесните години и актът е изменен с решението на АССГ по адм. дело № 9075/2012 г., което в тази си част не е обжалвано и е влязло в сила / са държавна собственост и са предоставени за управление и стопанисване на СУ "Св. К. О." по реда на Закона за държавната собственост. Управлението на имот - държавна или общинска собственост не е ограничено вещно право на ползване по смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за собствеността, а облигационно право, по силата на което съответният субект се явява държател на имота. В тази връзка следва да се посочи, че нормите на чл. 11 от ЗМДТ са императивни, доколкото определят кръга на данъчно задължени лица за ТБО и ДНИ /данък върху недвижимите имоти/, а това са само собствениците на имотите и лицата, на които е учредено вещно право на ползване. В тази връзка следва да се посочи, че чл. 60, ал. 1 от Конституцията на РБ установява принципа на законоустановеност на данъците и таксите, в т. ч. и досежно всички елементи на задълженията, което прави законовата регламентация за задълженията за данък и такса императивна. Това означава, че нормите на чл. 11 от ЗМДТ не могат да бъдат тълкувани и прилагани корективно и разширително, а само с оглед точния им смисъл. Не е допустимо и прилагането им по аналогия.

В този смисъл след като за процесните данъчни периоди 2005 г. - 2009 г. нормата на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ не е била действаща, същата има материалноправен характер и действа занапред, то установяването на задължения за ТБО за СУ "Св. К. О." по отношение на описаните недвижими нежилищни имоти с процесния АУПОВМТБО за периоди преди 2011 г. е в нарушение на материалния закон. До същия извод е достигнал и АССГ при постановяване на обжалваното решение, който се споделя от настоящата касационна инстанция. В този смисъл Решение № 379 от 10.01.2018 г. по адм. дело № 11339/2016 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение, Решение № 10901 от 14.09.2017 г. по адм. дело № 1013/2016 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение.

Поради това, както правилно е подходил първоинстанционният съд, не следва да се обсъжда налице ли са останалите елементи на фактическия състав на дължимост на таксата за битови отпадъци за процесните години - кметът на общината дали е включил услугата в заповедта си по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и дали е определил границите на районите, в които услугата ще се предоставя; недвижимите имоти, за които се заплаща таксата, дали са в рамките на границите на районите, определени от кмета на общината; общината фактически дали е извършвала дейността по предоставяне на услугата и доказан ли е този факт по делото. След като е установено по категоричен начин, че СУ "Св. К. О." не е от кръга на задължени лица за ТБО за процесните периоди 2005 г. - 2009 г. за съответните недвижими имоти, т. е. не е собственик или ползвател с учредено вещно право на ползване, то правилен е изводът на АССГ за незаконосъобразност на АУПОВМТБО в съответната му част.

В допълнение следва да бъде посочено, че за част от процесните задължения за ТБО е изтекла абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК - за задълженията за 2005 г., 2006 г., 2007 г. и възражението от ответника по касация е основателно, което е допълнително основание за отмяна на обжалвания АУПОВМТБО в съответната му част. На основание чл. 173, ал. 2 от ДОПК / действаща към настоящия момент/, вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

Касационната инстанция възприема като правилни и съображенията на първоинстанционния съд, съдържащи се в обжалвания съдебен акт, че за 34 бр. от процесните имоти е налице влязъл в сила предходен АУПОВМТБО № РД-22-20 от 1.03.2010 г., с който се установяват задължения за ТБО за периодите 2004 г. - 2008 г. включително и се възлагат в тежест на СУ "Св. К. О.". Наличието на влязъл в сила административен акт за част от процесните периоди изключва възможността административният орган да издава нов акт за същите задължения, по отношение на същите имоти, за същите периоди. За периодите 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. органът не е имал правомощието да издава процесния АУПОВМТБО предвид приложимостта на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК по силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК за съответната част от процесните имоти.

1. Частната жалба е частично основателна.

С обжалваното определение АССГ, 7 състав е уважил искането на СУ "Св. К. О.", направено по реда на чл. 248 от ГПК за присъждане на разноските по делото, като Столична община е осъдена да заплати на СУ "Св. К. О." сумата от 360 292,80 лева разноски по делото.

На второ място, съдът е отхвърлил като неоснователно искането на кмета на Столична община за допълване на решението в частта за разноските с оглед претендираните такива в частта на отхвърляне на жалбата на СУ "Св. К. О." срещу процесния АУПОВМТБО.

2.1. Основателно е твърдението на частния жалбоподател за прекомерност на присъдените в полза на СУ "Св. К. О." разноски. Както се установява от доказателствата по делото, предметът на спора не предпоставя наличието на фактическа и правна сложност, доколкото се касае за преценка на приложението на материалния закон - ЗМДТ. С определението в първата му обжалвана част съдът е присъдил разноски в размер на 180 328, 24 лева /съразмерно на уважената част на жалбата/ за първото разглеждане на делото, както и разноски в размер на 176 169,02 лева /съразмерно на уважената част на жалбата/ за разглеждане на делото пред касационната инстанция. Общият размер на присъдените разноски е 360 292, 80 лева. Така присъденият размер на разноските надхвърля пределите на сложността на предмета на спора, като адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 63 399,31 лева с ДДС за двете съдебни инстанции /определено съобразно материалния интерес по делото/ заедно с разноски в общ размер на 2736,00 лева/ държавна такса, възнаграждения за вещи лица/ или общо разноски в размер на 66 135,42 лева. Следователно, определението на АССГ, 7 състав за присъдените в полза на СУ "Св. К. О." разноски за горницата над 66 135,42 лева до пълния размер от 360 292,80 лева, следва да се отмени като неправилно и остане в сила за присъдените разноски в размер на 66 135,42 лева.

2.2. Определението в останалата си част е правилно. Съдът обосновано е отхвърлил искането на кмета на Столична община, чрез процесуалния й представител адв. Т. П. за допълване на постановеното по делото решение, като бъдат присъдени разноски в полза на Столична община предвид влязлото в сила решение по адм. дело № 9075/2012 г. на АССГ, 5 състав в съответната му част /за 4 имота, посочени в мотивната част на настоящото решение/. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, в тази си част съдебният акт не е обжалван, влязъл е в сила на 23.01.2014 г. и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ответната страна по делото - кметът на Столична община не е поискала изменение на решението в посочената част, което означава, че правото за присъждане на разноски за кмета на Столична община за частта на спора, по отношение на който съдебният акт е влязъл в сила, е преклудирано.

По така изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Частната жалба е частично основателна, като определение № 2165 от 4.04.2017 г. по адм. дело № 6296/2014 г. следва да се отмени в частта на присъдените в полза на СУ "Св. К. О." разноски за горницата над 66 135,42 лева до пълния размер от 360 292,80 лева и остане в сила за присъдените разноски в размер на 66135,42 лева.

При този изход на спора и съобразно заявеното от касатора възражение за прекомерност на претендираните разноски, в полза на ответника по касация следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минималния размер според материалния интерес съгласно чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно за сумата от 31699,65 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение