Решение № 6445 от 30.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13589/2017 г.

Решение № 6445 от 30.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13589/2017 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 80а, ал. 1 ЗДС. Образувано е по жалба на М. Димитрова, [населено място] против заповед № 3 С-232/27.10.2017 г. на министъра на Министерство на отбраната на Република България за изземване на жилище, включено в жилищния фонд на Министерство на отбраната. С доводи за незаконосъобразност се иска отмяната й. Ответникът - министърът на отбраната оспорва жалбата като неоснователна. Депозиран е отговар от 29.11.2017 г. с подробно изложени доводи относно жалбата на Димитрова. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. М. Димитрова твърди в жалбата си, че неправилно в процесната заповед се излага, че държи ведомственото жилище, в което живее на основание договор за наем, на отпаднало основание, тъй като не били налице законови пречки за правомерното ползване на имота, държавна собственост. През 2006 г. със заповед № 2101/18.12.2006 г. и наемен договор № Д-952/20.12.2006 г. в процесния апартамент са настанени съпругът на М. Димитрова (тогава действащ военослужещ) П. Димитров, М. Димитрова и техният син. След пенсионирането на П. Димитров, апартаментът, с договор за наем № 207 от 23.04.2010 г., е предоставен на М. Димитрова, в качеството й на цивилен служител в Министерство на отбраната за срока на служебното/трудовото й правоотношение с МО. С предизвестие рег. № 20-26-869/05.07.2011 г. на министъра на отбраната договорът за наем с М. Димитрова е прекратен, по причини, изложени в акта. Предизвестието не е обжалвано и прекратяването на договора е влязло в сила. Димитрова твърди, че не е предприела действие по обжалването на предизвестието, тъй като след получаването му е провела среща с представител на Изпълнителна агенция "Социални дейности" към МО като на тази среща е получила уверение, че тя и семейството й ще продължат да живеят в жилището до приключване на трудовото й правоотношение и от тогава, повече от шест години, от страна на административния орган не са предприемани никакви действия за освобождаване на жилището или за подновяване на договора за наем. От тази фактическа обстановка този съд извежда следните правни изводи. При издаване на процесната заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила. Заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на материалния и процесуалния закон. Сключеният от М. Димитрова договор за наем за недвижим имот - частна държавна собственост, включен в ЖФ на МО и намиращ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] е прекратен с предизвестие рег. № 20-26-869/05.07.2011 г. на министъра на отбраната, влязло в сила като необжалвано. Законосъобразността на прекратяването на договора за наем не е предмет на настоящото производство, поради което този съд не разглежда доводите в тази връзка, както от жалбата, така и от отговора на министъра. Правното основание на процесната заповед е чл. 80а, ал. 1 ЗДС, съобразно който текст имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Безспорно е, че М. Димитрова държи без основание процесния апартамент, тъй като основанието за ползването му - договор за наем от № 207 от 23.04.2010 г. е прекратен на 05.07.2011 г Не са налице отменителните основания на чл. 146 АПК, оспореният административен акт като валиден и законосъобразен следва да бъде оставен в сила, а предявената жалба - отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на МО следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 172, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав