Решение № 4153 от 19.4.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Техноинженеринг 2000ЕООД със седалище в гр. Бургас и касационна жалба на Поларис-8ООД със седалище в гр. Варна срещу Решение 9323 от 21.10.2022 г., постановено по адм. дело 12312/2020 г. по описа на Върховен административен съд, Второ отделение. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отменят разпоредбите на чл.4 и чл.13 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383 от 29.12.2016г.(наричана по-надолу само Тарифата). Касационният жалбоподател Техноинженеринг 2000ЕООД поддържа първоначалната си жалба срещу нормите на чл.4 и чл.13 от Наредбата, като настоява за пълна отмяна на атакуваното първоинстанционно решение, докато касационният жалбоподател Поларис-8ООД оспорва частично първоинстанционното съдебно решение, респ. настоява само за отмяна на чл.13 от Тарифата, като претендира и за присъждане на разноски. Ответникът Министерски съвет на Република България оспорва така депозираните касационни жалби и настоява за отхвърлянето им. Претендира разноски. Ответникът Министъра на околната среда и водите счита подадените касационни жалби за неоснователни, а атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски Ответникът Дунавски драгажен флот ВидинАД не взема становище по касационните жалби. Ответникът Драгажна компания ТимокООД не взема становище по касационните жалби. Ответникът ДДФЕАД не взема становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, VIII-ми петчленен състав, Втора колегия, намира касационните жалба за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледани по същество за неоснователни. За да отхвърли жалбите на настоящите касационни жалбоподатели и ответниците-търговски дружества, първоинстанционният тричленен състав на ВАС на РБ е приел от една страна, че Тарифата, чиито разпоредби са оспорени, е приета от компетентен орган, в рамките на законовата делегация, а от друга, че атакуваните норми на вторична правна уредба не разкриват противоречие с такива от по-висока степен, или с такива на съюзното право. В една част е намерил оспорването на чл.4 ал.2 от Тарифата за процесуално недопустимо, поради това, че новелата е била предмет на предходно оспорване, по което налице влязло в сила съдебно решение. Настоящият съдебен състав намира, че на първо място следва да се остави в сила атакуваното съдебно решение по подадената касационна жалба от Техноинженеринг 2000ЕООД срещу решението, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу нормата на чл.4 ал.2 от Тарифата(с характер на определение), тъй като безспорно е установено, че с Решение 9920 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. 1672/2017 г., II о., е отхвърлена жалба на група търговски дружество срещу различни текстове на същата Тарифа, вкл. и този на чл.4 ал.2. При това положение е недопустим повторен съдебен контрол за законосъобразност, при наличие на влязло в сила съдебно решение. По отношение основанията, свързани с неспазване на различни текстове от Закона за нормативните актове(ЗНА), касателно значението и съдържанието на мотивите, съответно доклада към проекта на приетата през 2016г. Тарифа, то следва да се посочи, че тези възражения правилно са били приети за неоснователни. На първо място следва да се посочи, че представените по делото писмени доказателства относно изработването и публикуването на проекта и приемането на оспорения подзаконов нормативен акт, в това число доклади, финансова обосновка, частична предварителна оценка на въздействие, съгласувателните становища и данните за обявяването и провеждането на обществените консултации, не обективират изложени отменителни оплаквания досежно съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а напротив сочат, че са спазени изискванията на чл. 19 , чл. 20,чл. 26, чл.27 и чл. 28 от ЗНА. Указаният срок за предложения и становища е съобразен с минималния 14-дневен срок по чл.26 ал.4 от ЗНА. Налице са и доказателства за действително участие на широк кръг на работодателски и браншови организации в работата на работната група, поради което не може да се приеме, че с определянето по-кратък срок за обществени консултации е ограничено участието на правните субекти. От справката за предложенията се установява, че направените предложения и възражения в процедурата са обсъдени и са изложени мотиви относно основателността, респ. неоснователността им и защо не се възприемат. Или от съдържанието на цитираните доклади, финансова обосновка и др., включително позоваването в тях на икономически анализ на водоползването и оценка на нивата на възстановяване на разходите за водни услуги и методиката за оценка на възстановяване на разходите за които се сочи че са публикувани на интернет страницата на МОСВ, включително и с оглед разработване на ПУРБ, се установява, че като цяло са спазени изискванията на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА. Приложените справки относно съгласуванията и предложенията и становището по тях с оглед на съдържанието им дават основание да се приеме, че са спазени изискванията на чл. 77 от АПК, доколкото с приемането на Тарифата в предложената редакция са възприети мотивите за основателността, респективно неоснователността на предложенията и възраженията. Степента на мотивираност на изложените мотиви в справките с оглед и на конкретното им съдържание сочи, че предложенията са обсъдени по същество. Неизлагане на допълнителни мотиви непосредствено преди приемането от административния орган не може да се квалифицира като неизпълнение на чл.77 от АПК с оглед на съдържанието на тези справки. В този смисъл изложените аргументи в касационната жалба на Техноинженеринг 2000ЕООД, а и на Поларис-8ООД, основаващи се само на формални нарушения на процедурата по приемане на акта, не могат бъдат споделени. Що са отнася до преценката по същество досежно разпоредбите на чл.4 ал.1 и ал.3 от Тарифата, касаещи определяне на таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища на базата на разрешения обем на изземване(ал.1) и дължимостта на таксата по ал.2 до въвеждането в експлоатация на съоръжение, осигуряващо непрекъснатостта на реката(ал.3), то следва да се посочи, че тук тричленният състав точно е отчел постановеното във връзка с негово сезиране(съобразно Определение от 15.06.2021г. по това дело) Решение 5 от 14.06.2022г. на Конституционния съд на РБ по к.д. 13/2021г. В тази връзка и доколкото вторичната правна уредба на чл.4 ал.1 от Тарифата възпроизвежда законовото съдържание на чл.194 ал.4,т.1 от Закона за водите(ЗВ), а именно, че таксата се определя на базата на разрешения обем на изземване, то преценения за конституционосъобразен текст на първична уредба, обосновава в пълна мяра и законосъобразността на аналогичната разпоредба от Тарифата. Що се отнася до ал.3, то тя е свързана с таксата по ал.2, която пък е преценена за съответната на законовата регламентация по цитираното оспорване по приключилото предходно дело. Или касационната жалба на Техноинженеринг 2000ЕООД в тази част също се явява неоснователна. По отношение двете касационни жалби, атакуващи съдебния акт в частта за извършената преценка за съответствие на нормата на чл.13 от Тарифата, то следва да се посочи, че тази разпоредба касае начина на изчисляване на таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища, като в ал.1 е посочена формулата, по която това се прави, а в ал.2 е фиксиран единичния размер на таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения в размер на 2,55 лв./куб. м. В тази връзка с касационната жалба на Поларис-8ООД са развити многопосочни аргументи, свързани с липсата на направен адекватен икономически анализ по същество във връзка с определяне на единичния размер на таксата, като не е отчетена спецификата на наносните отложения, като динамични и възстановяеми материални запаси, като е посочена и липса и екологична оценка. Страната се позовава и на представени заключения на приети съдебно-екологични оценки по други дела. Сочи, че в тази връзка и чрез тях се установявало, че посредством изземване на наносните отложения липсват доказани вредни въздействия върху околната среда. В тази насока се поддържа тезата, че неприемането на тези заключения в първоинстанционното производство, както и надопускане на искане по реда на чл.192 ал.1 ГПК към Министерство на енергетиката, съставляват съществено нарушение на процесуалните правила. Заедно с това се мотивира, че съвсем произволно и необосновано е определен конкретния размер на таксата, в противоречие дори с общата правна рамка на уредбата относно механизма на формиране на държавните такси. По този възражения, настоящият петчленен състав намира следното. На първо място следва да се посочи, че за разсъждения в посочения аспект следва да се изхожда от изложените мотиви в решението на Конституционния съд по посоченото конституционно дело, доколкото то пряко е породено именно от настоящия правен спор, респ. макар и да има по-голяма степен на обобщеност, то съобразява и фактическата обстановка по казуса. На първо място следва да се посочи, че няма никакви конкретни оплаквания по начина на определяне на формулата по чл.13 ал.1 от Тарифата, а напрактика единствените аргументи касаят определянето на сумата от 2,55 лв./куб. м., като се сочи, че размерът и е произволно формиран. Преди всичко необходимо е да се повтори, че при таксите, за разлика от гражданските правоотношения, с оглед публичния характер на вземането, не е налице изискване за еквивалентност на престациите. Това е особено значимо при определяне на специфичните такси в областта на екологията, при които господстват други цели, респ. механизми при тяхното образуване, като част от уреденото икономическо регулиране на водите, една от целите на което е устойчивото използване и опазването на водите. Съгласно новелата на чл.192 ал.1 ЗВ това икономическо регулиране (вкл. чрез такси) е подчинено на принципите "възстановяване на разходите за водни услуги, включително на тези за околна среда и за ресурса"(т.1) и "замърсителят плаща"(т.2), които са и в основата и на начина на определяне на таксите. Предвидената в закона такса за ползване на воден обект чрез изземване на наносни отложения е един от инструментите на икономическо регулиране и за възстановяване на ресурсните разходи и разходите за околната среда. Той осигурява приноса на различните водоползватели към възстановяването на разходите за водни услуги и насърчава ограниченото използване на водите като силно застрашено природно богатство. Именно в тази насока е и канавата на сама Тарифа, касателно осигуряването на ценовата политика, създаваща подходящи стимули за потребителите за ефективно използване на водите и принос на водоползвателите към възстановяване на разходите за водни услуги. В този смисъл в мотивите на решение на КС изрично е прието, че и чл.13 от Тарифата има своя строго специфичен икономически ефект, свързан с възможността на държавата да планира и предвиди конкретни финансови постъпления от ползватели на услугите и да ги предвиди при възстановяване на разходите за водни услуги. В разработения с оглед приемането на Тарифата Доклад, изготвен по оперативна програма Околна среда 2007 2013 и в рамките на Проект ТА-2013-KPOS-SS-91, в раздел 4 е посочено, че приложимият размер на таксата до 2016г. (1,00 лв./куб. м) не кореспондира с установеното високо ниво на възстановяване на разходите, поради това, че до този момент в изчисленията не е включен пълния набор от идентифицирани разходи. Това особено се отнася до представената пътна карта, насочена към постигане на конкурентоспособност и растеж при значително по-малко използване на природните ресурси, като се увеличи използването на рециклируеми материали, вкл. отпадъци от строителството. Или чрез по-висок размер на тази такса(който очевидно ще се формира не само на пазарен принцип), икономически да се насочат субектите да ползват именно рециклираните строителни(инертни) материали. В тази връзка и доколкото по смисъла на § 1 ал. 1, т. 89 от Допълнителните Разпоредби(ДР) на ЗВ изземване на наносни отложения (като водоползване или ползване на воден обект) се отнася именно за дейности по изземване на "динамичен възобновяем запас от твърдия отток, отложен в речното легло по време на пълноводие, с едрина на зърната над 0,1 мм, съставени от неразтворими минерални и скални частици", то нормативно закрепено е, че наносните отложения не са водна маса, а са твърди частици във водата, намиращи се в плаващо състояние или намиращи се на дъното на реката или водохранилищата. Или по своите свойства наносните отложения не само не са води, но и попадат в категорията на инертните материали. Именно в тази насока и в цитирания анализ е направена такава съпоставка с цените на рециклирани строителни фракции(при това към 2015г., когато те са били значително по-ниски), произвеждани от строителни отпадъци(едър и дребен трошляк, различни отпадъчни материали), като е направено съпоставка при ползвателите на инертни материални за различни строителни дейности, за които те са използват, респ. и спрямо използването на иззетите наносни отложения и техните обективни характеристики. Ето защо, настоящият петчленен състав приема, че в разглеждания случай законосъобразно е приложен посочения принцип "замърсителят плаща" с оглед на по-големия натиск върху околната среда, тъй като на него се отдава по-голяма тежест при определяне на възстановяването на екологичните разходи по дейността по изземване на наносни отложения, предвид спецификата на дейността в сравнение например с тази по водовземане. По този начин, оскъпявайки цената на посочения ресурс(не изцяло само на пазарен принцип), се постигат и целите за добро състояние на повърхностните водни тела съгласно чл.4 от Рамковата директива за водите, а това се явява в пълно съответствие с нормата на чл.143 т.1 ЗВ, която иначе императивно забранява нарушаването на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици, поради което и само като изключение на създадената забрана за изземване на наносни отложения от водните обекти, е предвидено такова за р. Дунав, водохранилищата и за поддържането на проводимостта на речните легла. Консеквентно, настоящият съдебен състав намира, че възраженията в тази връзка по същество на разпоредбата на чл.13 ал.2 от Тарифата не могат да се споделят. Що се отнася до изброените като допуснати съществени процесуални нарушения от тричленния състав на съда, то следва да се отбележи, че недопуснатите доказателствени средства по реда на чл.192 и чл.195 ГПК във вр. с чл.144 АПК не могат да се квалифицират като съществени, доколкото (и както се посочи по-горе) формираният единичен размер на таксата не е изцяло детерминиран на пазарен принцип. По отношение представените в настоящата съдебна инстанция заключения по други дела, то те не могат да се обсъждат като годно доказателствено средство заключение на вещо лице по настоящото делото, доколкото не са допуснати, респ. изслушани експертите непосредствено от състава на съда и при участие на всички страни, поради което формираните там доказателствени изводи(ако и да се относими към предмета на това делото) не могат да се ползват като такива. Изложеното обосновава и извода на касационния състав за правилност на обжалваното съдебно решение, тъй като първоинстанционния съд законосъобразно и обосновано е тълкувал и приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209 т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. Предвид изхода на спора, разноски се дължат на Администрацията на Министерския съвет и на Министерство на околната среда и водите, поради което следва да се осъди всяко едно от двете дружества касационни жалбоподатели да заплатят на държавните учреждения юридически лица разноски в размер на по 240 лева, съобразно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,