Решение № 4345 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11795/2021 г.

Решение № 4345 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11795/2021 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и слeдв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, срещу решение № 1959 от 25.10.2021 г. по адм. д. № 283 по описа за 2021 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-13/18.01.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив. Изложените подробни съображения се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 4 от КСО - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Профит Н. А. В. " ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Първомай, обл. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. При извършената служебна проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив отменил решение № 2153-15-13 от 18.01.2021 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив, потвърждаващо задължителни предписания с № 3Д-1-15-00849169 от 03.12.2020 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които на осигурителя "Профит Н. А. В. " ЕООД е разпоредено в срок от 20 работни дни да се заличат информация по чл. 5, ал. 4 от КСО с декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице" за Ф. С. за периода от 02.09.2016 г. до 12.04.2019 г. и за Г. Ю. за периода от 13.05.2013 г. до 27.08.2015 г., подадена с код за вид осигурен 01 "За работници и служители, осигурени на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.... ", за 8-осем часа дневно работно време, по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите. За да постанови решението си, Административен съд - Пловдив е приел, че контролните органи ТП на НОИ – Пловдив не са изпълнили задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КТ. Този извод произтича от обстоятелството, че между дружеството и двете лица са сключени трудови договори, които отговарят на изискванията за съдържание и са регистрирани по надлежния ред. При липса на влязъл в сила съдебен акт, който да обяви недействителност на сключените трудови договори, решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив е незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 4, ал. 1 от КСО работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За работници и служители се считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение. Трудовият договор, сключен между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, следва да отговаря на изискванията за форма по чл. 62, ал. 1 от КТ и за съдържание по чл. 66 от КТ. На основание чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника или служителя трудово възнаграждение, което се изплаща по реда, установен в Кодекса на труда (КТ). В разглеждания случай са налице срочни трудови договори за изпълнение на възложена от работодателя работа, сключени в изискуемата за действителността им писмена форма и съдържащи законово изискуемите елементи съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ. Представени са всички документи, удостоверяващи изпълнението на сключените трудови договори. Работничките са работили на длъжност "куриер, служба офис" и във ведомостите за заплати са отразени начислените и изплатени трудови възнаграждения за отработените дни. Разпитани като свидетели, двете лица са дали обяснения относно естеството на полагания от тях труд. Не са установени различия между подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и тези по изплащателните ведомости. Първоинстанционният административен съд е подложил на преценка всички събрани доказателства, установил е всички относими факти от обективната действителност, а при формиране на вътрешното му убеждение не са допуснати отклонения от правилата на формалната и правната логика. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 4 от КСО се преценяват като неоснователни. В хода на административното производство и на съдебното обжалване не са събрани доказателства, подкрепящи твърдението на осигурителния орган, че регистрираните трудови договори всъщност са фиктивни, прикриват действителните отношения между страните и наетите на работа лица реално не са извършвали трудова дейност като условие за социалното им осигуряване съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Обстоятелството, че за кратък период от време управителят на дружеството е сключил сравнително голям брой договори за назначаване на работници на длъжност "куриер", не е доказателство, че посочените две лица не са полагали труд по сключените с тях срочни трудови договори. Не са доказани извършени от страните по трудовите договори действия за заобикаляне на закона с цел неправомерно получаване на парични обезщетения за майчинство. Противоречията в дадените от тях писмени обяснения и свидетелски показания могат да бъдат обяснени както с продължителността на изминалия период от време, така и с краткото времетраене на трудовата дейност. Съгласно ал. 2 на чл. 74 от КТ недействителността на трудовия договор се обявява по реда на глава осемнадесета от КТ - от общите съдилища по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В случаите, когато контролен или друг компетентен орган счете, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор (чл. 74, ал. 3 от Кодекса на труда). Административният съд не е компетентен да се произнася инцидентно по действителността на трудов договор в съдебно производство по оспорване на административен акт. Контролният орган на ТП на НОИ - Пловдив не е изпълнил задължението по чл. 74, ал. 3 от КТ и без да се съобрази с правилото на чл. 74, ал. 5 от КТ, не е признал действието на сключените между страните трудови договори, като е дал предписания на работодателя да коригира подадената информация за Регистъра на осигурените лица (В същия смисъл решение № 391 от 18.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7760/2021 г., VI о., решение № 11755 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6921/2021 г., VI о., решение № 534 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4787/2020 г., VI о. и др.). Предвид изложените съображения, като е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 1 - 3 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,