Решение № 381 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1501/2008 г.

Решение № 381 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1501/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство по молба за отмяна на основание чл. 231 ГПК. (отм.) Д. С. П. от гр. С. е подал молба за отмяна на решението на Софийския районен съд по гр. д. № 6304/2000 г., оставено в сила с решение на Софийския градски съд по гр. д. № 74/2003 г. Ответникът Общинска служба "Земеделие и гори" В., гр. С. не е взел становище по молбата. След проверка, касационният съд установи следното: Делото е образувано по предявен от Д. П. против П. к. "В" иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за установяване на правото му на собственост върху земеделски земи в землището на с. Д., сега квартал на гр. С. празно място от 1300 кв. м. в м. "Б" и нива от 1600 кв. м в м. "Н". Искът е отхвърлен от Софийският районен съд с решение от 26.6.2001 г. по гр. д № 6304/2000 г., което е оставено в сила с окончателно решение на Софийския градски съд, постановено на 27.10.2006 г. по гр. д. № 74/2003 г. Съдът е приел, че процесните имоти, закупени от А. Ч. с представени по делото нотариални актове от 1936 г., са придобити не от него в лично качество, а от кооперация "С", която той е представлявал при извършване на сделките, в качеството му на председател на кооперацията. С оглед на това съдът е констатирал, че наследодателката на ищеца Б. Ч., починала през 1987 г., дъщерята на А. Ч., починал през 1955 г., не е придобила права върху описаните земеделски имоти, тъй-като те не са принадлежали на А. Ч. В молбата за отмяна, подадена от Д. П. не се сочи конкретно отменително основание, предвидено в чл. 231, ал. 1, б. "а" - "з" ГПК (отм.) Изложението на молбата съдържа доводи за необоснованост на решението, за постановяването му при недостатъчно изясняване и съобразяване на всички обстоятелства, касаещи спора по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, но тези твърдения нямат отношение към искането за извънинстанционна проверка и отмяна на решението, която законът допуска само при изрично посочените основания в чл. 231 ГПК (отм.). В отменителното производство молителят е представил писмо от 1964 г. от Л. РНС, отдел "Ф", до К. РНС, гр. С. да се считат за ликвидирани конкретно изброени писма, което писмо няма никаква връзка с предмета на делото. Не могат да се преценяват като основание за отмяна, доводите на молителя, че постановеното решение създава предпоставки за незаконно обогатяване на други лица и накърнява конституционния принцип за неприкосновеност на личната собственост. Във връзка с тези твърдения, следва да се има предвид, че молителят не е лишен от правната възможност да установи правото си на възстановяване на земеделски земи, притежавани от наследодателката му Б. Ч., както предвижда чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. По делото има данни, че процесните имоти са заявени за възстановяване от наследниците на продавачите по нотариалните актове от 1936 г., което обстоятелство е отрицателна предпоставка, изключваща допустимостта на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй-като този иск е допустим, когато имотите изобщо, т. е. от нито едно лице, не са били заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Когато земеделските земи са заявени за възстановяване от едно лице, всяко друго заинтересувано лице, независимо дали е подали или не е подало заявление по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, може да предяви иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ срещу заявителя, и да установи, че собствеността върху земите, преди тяхното коопериране, е принадлежала на наследодателя му и правото на възстановяване, предвидено в ЗСПЗЗ, възниква за него. С оглед на изложеното касационният съд счита молбата за отмяна за неоснователна. Върховният касационен съд