Решение № 376 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 264/2009 г.

Решение № 376 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 264/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение от 13.11.2008 г. по гр. дело № 550/2008 г. на Сливенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 16.05.2008 г. по гр. д. № 1416/2007 г. на Сливенския районен съд в частта, с която са уважени предявените от С. Х. Н. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и чл. 128 КТ. Ответникът по касационната жалба С. Х. Н. не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, III г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима. С определение № 748 от 3.07.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос касаещ възможността за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение чрез изрично препращане към друг акт на работодателя, обективиращ нарушението чрез неговите признаци, който е известен на работника или служителя и представлява част от нея. М. въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, тъй като в решение № 440 от 4.07.2002 г. по гр. д. № 748/2001 г. на ВКС, III г. о., решение № 398 от 25.02.2002 г. по гр. д. № 748/2001 г. на ВКС, III г. о., решение по гр. д. № 1988/2004 г. на ВКС, III г. о. е прието, че заповедта за уволнение препращаща към конкретен акт изготвен от работодателя, в който е посочено нарушението, мястото, времето и обстоятелствата на извършването му е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. В обжалваното решение е прието, че заповедта за дисциплинарно уволнение не е мотивирана, тъй като в нея не е посочено кога е извършено нарушението, с което е нарушена разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. Съдът в настоящият състав на основание чл. 291, ал. 1 ГПК намира за правилна практиката в посочените решение № 440 от 4.07.2002 г. по гр. д. № 748/2001 г. на ВКС, III г. о., решение № 398 от 25.02.2002 г. по гр. д. № 748/2001 г. на ВКС, III г. о., решение по гр. д. № 1988/2004 г. на ВКС, III г. о., с които е прието, че е възможно мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение, чрез препращане към друг акт на работодателя обективиращ нарушението чрез неговите признаци, който е известен на работникът или служителят, в който смисъл е и трайната съдебна практика. При този отговор на поставения въпрос съдът намира по основателността на жалбата на [фирма], [населено място] следното: За да остави в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ на С. Х. Н. срещу [фирма], [населено място], предявени при условията на обективно съединяване, за отмяна на заповед № ЛС-03 от 20.11.2006 г. на управителя на [фирма] за дисциплинарно уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "шофьор на товарен автомобил", въззивният съд е приел, че заповедта с която е прекратено трудовото правоотношение е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като не е мотивирана. В нея не е посочено кога е извършено нарушението, което не дава възможност да се извърши преценка дали наказанието е извършено в срока по чл. 194 КТ. Приел е, че липсата на този реквизит прави невъзможна проверката за законосъобразността на заповедта за уволнение по същество. По тези съображения е отменил същата на формално основание като постановена в противоречие с чл. 195 КТ и не е разгледал спора за нейната законосъобразност по същество. Направеният от въззивният съд извод за немотивираност на издадената заповед за уволнение е в противоречие с константната практика на касационната инстанция, че мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение е възможно чрез препращане към друг акт на работодателя обективиращ нарушението чрез неговите признаци, който е известен на работникът или служителят. В конкретния случай в заповедта за дисциплинарно уволнение и "обстоятелствените пояснения" към нея, изготвени от управителя на дружеството и връчени на работника се съдържат всички реквизити визирани в нормата на чл. 195, ал. 1 КТ. Изводът на въззивния съд, че заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена в нарушение на императивната норма на чл. 195, ал. 1 КТ е обусловил решаващата му воля да приеме същата за незаконна на формално основание без да разгледа спора по същество. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато на въззивната инстанция за произнасяне по законосъобразността на заповедта за дисциплинарно уволнение по същество. Затова, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да прецени законосъобразността на извършеното уволнение, като се съобрази с изложеното по-горе относно наличието на реквизитите по чл. 195, ал. 1 от КТ. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на III гражданско отделение