Решение № 11674 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5258/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане подадено от А. Димитров чрез пълномощника му адв. Д. Радева за отмяна на Решение 4109/13.04.2020 г. на Върховния административен съд (ВАС), Петчленен състав постановено по адм. дело 13313/2019 г., на основание чл. 239, т. 1 АПК. В искането се сочи, че е налице ново писмено доказателство имащо значение за решаване на правния спор писмо изх. 19087/2017 г. от 09.04.2021 г. от Окръжна прокуратура (ОП) Бургас, издадено по негова молба вх. 19087/09.04.2021 г., което налага отмяна на влязлото в сила съдебно решение на ВАС, Петчленен състав. Излага съображения за неправилност на изводите на тричленния състав, потвърдени от състава постановил решението, чиято отмяна се иска. Твърди, че към момента на разглеждане на делото по време на инстанционния контрол, съдебните състави не са разполагали с това писмо, което от своя страна опровергавало приетото от съдебните състави на ВАС, при разглеждане законосъобразността на заповедта за уволнение на А. Димитров. Сочи се, че прокуратурата, след четиригодишно разследване, не е намерила каквито и да е било факти и обстоятелства за съпричастността на Димитров към намерените наркотични вещества, противно на приетото от дисциплинарно наказващия орган и съда. Моли Решение 4109/13.04.2020 г. на ВАС, Петчленен състав постановено по адм. дело 13313/2019 г. да се отмени и се постанови новото му разглеждане от друг състав на ВАС. С писмена молба от 18.10.2021 г. излага съображения във връзка с представеното ново писмено доказателство, както и че неприключилото наказателно производство, накърнява правата на Димитров. Претендира разноски. Подателят на искането се представлява от адв. Радева и от адв. Панчева. Ответникът по искането Министърът на вътрешните работи не изразява становище по искането. Върховният административен съд, Петчленен състав намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, срещу съдебен акт който може да бъде предмет на искането за отмяна, предвид чл. 237, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В съдебната практика константно се приема, че основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Отменително основание са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В случая се иска отмяна на влязлото в сила Решение 4109/13.04.2020 г. на ВАС, Петчленен състав постановено по адм. дело 13313/2019 г., което искане се обосновава с ново писмено доказателство, имащо според молителя съществено значение за решаване на правния спор. Като ново писмено доказателство се сочи акт (писмо) изх. 19087/2017 г. от 09.04.2021 г. издадено от административен ръководител окръжен прокурор на ОП Бургас. В това писмо е посочено следното: Във връзка с подадената в ОП Бургас молба с искане за предоставяне на информация за ОИМ, а в случай, че същите са безрезултатни да бъде прекратено разследването по ДП 92/2017 г. по описа на ОСО при ОП-Бургас, Ви уведомявам, че по искането Ви е налице произнасяне от наблюдаващия прокурор от 15.10.2019 година, който е приел, че същото е процесуално недопустимо и неоснователно, като е изложил съответните мотиви. В тази връзка можете да обжалвате тази резолюция пред Апелативна прокуратура-Бургас. (точен цитат). От представените от молителя доказателства се установява, че писмото е постановено във връзка с молба вх. 19087/17 от 09.04.2021 г. от А. Димитров, с която е поискано да му бъде предоставена информация провеждани ли са някакви действия по издирване на извършителя. В случай, че същите са безрезултатни е поискано прекратяване на наказателното производство. Искането е обосновано с обстоятелството, че с Постановление от 26.07.2019 г. разследването по досъдебно производство (ДП) 92/2017 г. по описа на ОСО на ОП Бургас е спряно, като въпреки липсата на доказателства за някаква престъпна дейност от страна на Димитров, ДП не е прекратено. На молителя не било известно и да са извършвани действия по издирване на извършителя с възможните оперативно-издирвателни средства и способи. С решението, чиято отмяна по реда на извънредните способи се иска, е оставено в сила Решение 12176/10.09.2019 г. по адм. дело 8320/2018 г. на ВАС. Съдът е приел, че тричленният състав на ВАС, правилно е заключил, че описаните в заповедта и обобщената справка фактическа обстановка и поведение на санкционираното лице, категорично сочат на извършено от него нарушение на императивните правила, регламентирани в т. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, утвърден със Заповед 8121з-348/25.07.2014 г. и законосъобразно е ангажирана неговата дисциплинарна отговорност. С Решение 12176/10.09.2019 г. по адм. дело 8320/2018 г. на ВАС, Пето отделение е отхвърлил жалбата на А. Димитров срещу Заповед 8121К-6147/09.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, ал. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на А. Димитров е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. В Заповед 8121К-6147/09.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи е прието, че Димитров е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР неспазване правилата на Етичния кодекс на държавните служители в МВР и по конкретно т. 15, т. 19, т. 20 от Етичния кодекс на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед 8121-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи. В заповедта подробно са описани установените в хода на дисциплинарното производство факти и обстоятелства, довели до ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя за нарушения на Етичния кодекс и свързани с намерени в гараж, използван от бащата на Димитров, наркотични вещества и механизма, по който тези наркотични вещества са попаднали там в периода 14-и и 15-ти август 2017 г. Като част от дисциплинарната преписка, представена по адм. дело 8320/2018 г. на ВАС, са представени заверени копия от материали по образуваното ДП 92/2017 г. по описа на ОП-Бургас. В решението на тричленния състав е прието, че деянието, оценено от административния орган като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, е описано посредством подробно изложение на фактите, отнасящи се до провеждането и резултата от оперативно - издирвателните мероприятия на 14-и и 15-ти август 2017 г. Прието е, че дисциплинарната отговорност на А. Димитров е ангажирана за това, че получените в МВР предварителни данни за неправомерно поведение на служителя, свързано с притежание на наркотични вещества, са се потвърдили в хода на проведени оперативно - издирвателни мероприятия, установяващи съпричастността на лицето към намерените в посочения обект частна собственост на негов възходящ роднина от първа степен, наркотични вещества, което е достатъчно за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Изрично е посочено, че описаното от фактическа и правна страна деяние на служителя не е мотивирано от ДНО с доводи за извършено престъпление. Посочено е единствено, че по случая е образувано следствено дело 92/2017 г. Съдът е отчел, че от представените по делото доказателства се установявало, че Димитров не е привлечен като обвиняем по ДП. Представеното по делото писмо изх. 19087/2017 г. от 09.04.2021 г. издадено от административен ръководител окръжен прокурор на ОП Бургас, макар и новосъздадено, не отговаря на критерия за ново доказателство или ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и няма съществено значение за приключилия правен спор за законосъобразността на уволнителната заповед. Поради това то не обосновава извод за отмяна на влязлото в сила решение на петчленния състав на Върховния административен съд. Представеното доказателство (писмо) само установява, че още през 2019 г. (решението, чиято отмяна се иска е от 2020 г.) е отказано прекратяване на ДП. Следователно още към висящността на делото пред ВАС е можело да се представят доказателства в тази връзка, но доколкото това не е бил факт в подкрепа на тезата на жалбоподателя (сега искател по искането за отмяна), то не е представено. Отделно от това резултата от досъдебното производство няма значение за резултата от дисциплинарното производство, доколкото липсва тъждественост между дисциплинарното обвинение и обвинението по наказателното производство. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са взаимно обусловени. В случая дисциплинарната отговорност на служителя не е ангажирана за извършване на умишлено престъпление от общ характер, а за извършени деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата - т. 15, т. 19, т. 20 от Етичния кодекс на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед 8121-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Относно изложените в искането за отмяна и в писмената молба доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, чиято отмяна се иска следва да се отбележи, че те са в кръга на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, какъвто предмет не може да бъде разгледан в настоящото производство по отмяна. Производството по отмяна по Глава четиринадесета от АПК е извънинстанционно производство за отмяна при изрично посочените основания в чл. 239 от АПК. Искането за отмяна по същество цели пререшаване на въпроса за правилността на съдебното решение на петчленния състав на ВАС с доводи за неправилност съставляващи касационни основания, които не съставляват и основания по чл. 239, т. 1 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, Петчленен състав намира, че искането за отмяна на А. Димитров, на основание чл. 239, т. 1 АПК като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. Ответникът по искането не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав