Решение № 12898 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8813/2009 г.

Решение № 12898 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8813/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 108 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Данчо Христов Стоянов от гр. София, против решение № 5840/8.05.2009 г., постановено от тричленен състав при пето отделение на ВАС по адм. дело № 10346/2008 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против заповед № 1292/7.07.2008 г. на Министъра на околната среда и водите, за прекратяване на служебното му правоотношение от длъжността началник отдел "Финансова дейност и информационно обслужване" (главен счетоводител към РИОСВ гр. София, при условията на чл. 12 ЗДСл. Решението се счита неправилно, постановено при противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в придаденото обратно действие на заповедта, което, при липса на законово овластяване, е недопустимо. В съдебното заседание жалбата се поддържа лично от Стоянов, по съображенията, изложени в нея. Ответната страна - министър на околната среда и водите, чрез юрк. Терзиева, оспорва жалбата, настоява за отхвърлянето й, по съображения изложени в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Решението е правилно и следва да се остави в сила, заповедта е издадена при условията на чл. 12 ЗДСл. Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав при втора колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е основателна. Безспорно е установено от доказателствата, че жалбоподателят е бил назначен на посочената по-горе длъжност, съгласно заповед № РД-132 от 8.02.2007 г. на министъра на околната среда и водите, на основание чл. 9, ал. 1 ЗДСл. С процесната заповед, издадена на 7.07.2008 г., е бил освободен, считано от 1.07.2008 г., на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Съгласно тази норма, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, като, по силата на ал. 3, срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск. Отчитайки конкретните обективни данни по спора, съобразявайки времето, през което Стоянов е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, съдът е приел, че заповедта е издадена в предвидения от законодателя едногодишен срок, с оглед което е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, по същество, с което да се уважи първоначалната жалба. С преценената като законосъобразна заповед съдът не е отчел обстоятелството на разпоредено от административния орган прекратяване на служебното правоотношение с касатора със задна дата, т. е. с обратна сила. С основание касаторът сочи, че актът проявява своето действие за в бъдеще. За да се придаде обратно действие на административен акт е необходимо изрично нормативно овластяване за това, а в Закона за държавния служител не се съдържа правна възможност органът по назначаването да прекратява служебното правоотношение с обратна сила. Заповедта има конститутивен характер и предписаните с нея промени рефлектират в правната сфера на адресата й за в бъдеще. Най-ранният начален момент на прекратяване на служебното правоотношение може да бъде този на издаването на административния акт, считано от който настъпват правните последици за държавния служител. Следователно, налице е твърдяното отменително за заповедта основание, което в касираното решение не е съобразено. Ето защо настоящият съдебен състав намира довода в жалбата, че с прекратяване на служебното правоотношение със задна дата, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, за основателен. По изложените съображения, Върховния административен съд, петчленен състав,